Aвтор: Милeн Пeтров / 24 часа/
Политиката на мултикултурността е провал, призна британският премиер Дейвид Камерън на форум за сигурността в Мюнхен. Преди половин година канцлерът на Германия Ангела Меркел направи същото. „Концепцията „мултикултурност“ (The Multikulti Concept) в крайна сметка се провали„, каза Меркел.
Сложната дума мултикултурност е понятието, което събира политиките и инициативите, измислени от западните държави да интегрират имигрантите, които се настаняват в Европа след 50-те години.
С други думи, те да бъдат научени да живеят съгласно изискванията на западното общество, без това да влиза в разрез с техните обичаи и религията им. Multikulti трябваше да възпита англичаните и немците да приемат чужденците, без джамиите и фереджетата да им развалят гледката, духовния мир и усещането за сигурност в собствения дом.
Идеалният вариант би бил пълна интеграция и равен шанс за всички. Но това не се случи. Напротив, пропастта между общноститеста все по-дълбока, а чужденците и във Великобритания, и в Германия надхвърлят 10% от населението и няма данни да намаляват. Напротив, растат.
И Камерън, и Меркел са на зор. Саркози също, само дето още не го е признал публично. Френският закон, забраняващ на мюсюлманките да носят забрадки на обществени места, говори за същия провал.
Причината вероятно е, че притокът на имигранти извън ЕС неспирно се увеличава, интеграцията им куца и това увеличава социалното напрежение. Но пък имигрантите са нужни на икономиката. Западна Европа не би била толкова богата без труда на имигрантите. Те са евтина работна ръка, бързо и лесно се движат според това къде има работа. Мнозинството не придиря каква е тя, стига да я има.
В Европа първите идват, за да удоволетворят глада за работна ръка по време на икономическия бум след войната. До средата на 70-те години Германия приема т.нар. гостуващи работници с мисълта, че ще си тръгнат, когато им изтекат договорите и когато „нямаме повече нужда от тях“. Един път народили деца и вдигнали стандарта, турските гастарбайтери не са имали намерение да се върнат в Анадола и на Германия й се налага да въведе Multikulti.
Сега проблемът е да се измисли формула за интеграция, която не само да звучи добре, не само да вдъхновява либералните дебати и политиците да я повтарят като папагали, ами и да върши работа. А за да стане това, всички страни трябва да направят компромиси, за които никой не е готов и дори не дава признаци да има желание.
Защо е така? Западната кулутура е базирана на индивидуалността, на личния избор, на уважението към личността и личната дисциплина. А имигрантите, които идват от Изтока и Африка, са споени в общност, много йерархична, където главата на семейството определя кой син ще учи, кой ще работи и кой ще се върне в родната страна, за да държи родовата връзка жива и земята под око.
Да не говорим за отношението към жените. Британски феминистки крещят срещу практиката второто поколение пакистански имигранти да се жени за жени, доведени от Пакистан и спазарени от семействата им, но без никаква полза.
За да не се допусне сегрегация и гетоизация, имигрантите и бежанците се настаняват в общински апартаменти, които са построени точно срещу викторианските къщи на средната и надсредната класа в Лондон. Когато обаче пакистанците се видят с някоя лира повече, веднага се преместват в техен квартал. Това го правят, защото вероятно смятат, че така запазват традицията. А и защото разходите там са им по-малко.
В тези квартали расте второ и трето поколение пакистанци, които поради начина си на живот са сериозно объркани пакистанци ли са, англичани ли са? „Белите“ в тези квартали не ходят, а и те също са объркани връстниците им имигранти какви са. Колкото и „политически правилно“ да се твърди, че не би трябвало да има значение. Същото се отнася и за поляците.
В 9 от 10 случая, като влезеш в квартален магазин, държан от турци, продавачът говори високо по телефона и не обръща внимание на клиента, преди да е приключил разговора. Според собствената си култура всеки е прав.
Пътувах в автобус и петима младежи сочеха чернокожа жена с 5-6 хлапета на седалките с нея и с явно презрение обсъждаха: „Виж я тази! Тя е сомалийка. Сомалийците само чакат да се докопат до Англия, да родят пет деца и да живеят на социални помощи!“
Мой приятел швед от ирански произход ми е споделял, че си е сменил името от Амир (Принц) на Бенджамин. Просто защото, като му видят името в сивито, никой работодател не го кани на събеседване. С две магистърски степени, четири езика и 5 години опит…
Къде е тази мултикултурност?
И Камерън, и Меркел са наясно, че малко може да се направи за интегриране на първото поколение имигранти. Те се целят във второто. И точно това имаше предвид Камерън, казвайки, че „всички трябва да говорят английски и че по-силно чувство за национална идентичност трябва да има“.
Понеже, като израсне едно гетоизирано поколение в Лондон, Бирмингам или Берлин, то няма шанс за реализация извън гетото. А останал без шанс в гетото, или влизаш в престъпната банда, или те облъчва ислямистка организация. Оттук и тероризмът.
Камерън подчерта, че няма да финансира религиозни фондации, представящи се за посредници между мюсюлманите и останалите членове на обществото, защото това е като да даваш пари на крайнодесни да се борят с расизма.
Скоро България ще има същия проблем. Който не вярва, да провери опита на Испания и Гърция. Те се присъединяват към ЕС през 1986 г. и 1981 г. 20 години по-късно в Испания вече живееха поне 250 000 българи и три пъти повече румънци. Арабите са много повече. Накъде първо обърнаха поглед нашите гурбетчии, след като паднаха визите, ако не към Гърция.
Макар и в периферията на ЕС България е в съюза от 4 г. Скоро ще влезем в Шенген. Ограниченията за работа на български граждани в ЕС ще паднат в края на 2013 г. и тогава всички стари страни членки, щат не щат, ще отворят напълно трудовите си пазари за хора с български паспорти.
Защо България ще стане привлекателна за имигранти държава? Нелегалната имиграция, която приижда от Близкия изток, Афганистан, Северна Африка, паникьосва властите в граничните държави на ЕС. Италия е превърнала остров Лампедуза в бежански лагер заради африканците, които доплават с лодки от Черния континент.
В ерата на интернет колко време ще трябва на кандидат-имигрантите да научат как да стигнат до България? В която, ако получат имигрантски или бежански статут и ако тя е вече член на Шенген, ще имат възможност за по-лесен достъп до Западна Европа?
Вероятно ще има и втора вълна на чужденци, желаещи да дойдат в България. Това са част от тези, които днес живеят на Запад. Те или децата им са граждани на европейски държави. Което им дава пълно право на придвижване. След още малко време ще се сетят, че България е изгодно място.
Сравнително евтина за ЕС работна ръка, прилични възможности за правене на бизнес, по-евтин живот. На тях отдавна им е омръзнало да бъдат експлоатирани, ще искат свой бизнес и може би ще открият България като място, където могат да си го позволят. Колко сме ние подготвени да ги приемем и да образоваме и интегрираме и тях, и децата им?
Въобще имаме ли стратегия относно това как да се справяме с имиграционния натиск като част от ЕС? Това, което е проблем на Дейвид Камерън и Ангела Меркел, утре ще е наш проблем.
Гърция вече поиска да строи ограда по границата с Турция, с която да спре нелегалните имигранти, които прииждат. Колко е далече българската граница и колко бързо ще се сетят те, че в България или през България ще им е по-лесно? От стени няма смисъл, доказа го падането на Берлинската. Трябва стратегия как ще работим с имигрантите, как ще ги приемем и какво ще искаме от тях.
Източник: http://www.24chasa.bg/
