Автор: Андрей Ненов
От революциите преди 20 на години в Източна Европа, бях останал с убеждението, че една деспотична власт си отива при 2 случая:
а) когато несменяемият лидер остареее твърде много и се опита да предаде властта на децата си;
б) когато дисидентите и опозицията станат твърде силни и сами предизвикат лек хаос, следван от съответните промени по линия на „Политбюро“;
Никога преди не си бях и помислял, че свободата на словото и Интернет технологиите могат да предизвикат катаклизми в такива мащаби, като това, което виждаме последните седмици в Тунис, Египет и Либия. Държави, в които мюсулманите имат строги правила на подчинение и страх от …султана, вожда, краля, президента… да направят революция – не можех и да си го представя.
Войните за демокрация поведени от Буш в Ирак, Афганистан и региона доведоха единствени до хиляди американски, английски, български, полски и др.. загубени животи. В държави, където не беше изпратен нито един американски войник, Интернет предизвика …освобождението.
Спациално за Либия бях убеден, че докато Муамар е жив, там ще е така. Единствено, когато синовете му вземат властта ще има леки козметични промени..
Оказа се, че Интернет не прощава. Ако преди 20-25 години беше важно дали контролираш телевизията и вестниците, и може да управлаваш страната си дирижирайки няколко главни редактора и 3-4 телевизионни говорителя, днес през 2011 година, вече нищо не можеш да управляваш по този начин. Телевизията остана на второ място. Има Интернет. Facebook, Youtube предизвикаха немислима допреди няколко години революция, има Twitter…. И dори тирани като Кадафи да искат, не могат да спрат информацията, защото Интернет „се лее“ отвсякъде – наземни линни, сателитни доставчици, Smart телефони…
Оказа се, че компютърът и Интернет са откритията на хилядолетието. Светът наистина стана едно глобално село, една малка държава, в което всеки говори, мисли, пътува,работи, пазарува без граници и без религиозно опекунство на самозабравили се вождове….. През 40-50-60те години на 20 век, в много африкански и Близко-източни страни е имало революции и подмяна на крале с нови началници. Но това не се е случило като вълна в рамките на 4-5 седмици, а е отнело няколко десетки години, когато на различни места са припламвали вътрешно-държавни конфликти.
Днес един малък протест за човешки права в Тунис, доведе до катаклизъм в Либия – там където всички бяхме убедени, че промени може да има само при някакъв невероятен гаф на режима. Дали Кадафи ще оцелее днес или не – няма особено значение, дните му като вожда са преброени, защото интернет и роднините на жертите няма да забравят.
Но оказа се, че Интернет не прощава!
Мисля, че вече няма нужда от ембарго срещу Северна Корея, нито от помощи за изкупуването на тютюна в бастионите на ДПС – просто им осигурете Интернет.
Източник: www.andrey.nenov.com
