Автор: Владо Трифонов
Бъди безгрешен в словото си – говори честно. Казвай само каквото мислиш. Насочи силата на словото си към истината.(Толтекската книга на мъдростта)
Бивш президент от Източния блок, затвърдил авторитета на своята страна сред западните общества далеч преди падането на Берлинската стена и номиниран за Нобелова награда за мир, през 1991 оповести:
„Не ми остава друго, освен при различните си обществени изяви отново да обяснявам и да посочвам, че моралът присъства във всичко. Защото това наистина е така. С какъвто и проблем да се сблъскам в своята работа, винаги щом поискам да го разреша, установявам, че зад него е скрита някаква нравствена тема – било то човешко безразличие, нежелание да се признае собствената грешка или вина, завист, прекалена самоувереност и прочие.
Ако трябва да обобщя, ще кажа, че виждам единствения изход в стария и добре известен закон: „да се живее в истина”.
Моралът и истината като най-важно условие един народ да върви напред – за това говореше Вацлав Хавел преди 20 години. Моралът и истината като негово лично разбиране за властта, с което да даде пример на нацията и да я мотивира, за да не се чувстват хората самотни в битката с лъжата. За да не смятат, че ония „горе” са ги предали заради пари и постове.
Със словото и действията си Хавел показа какъв трябва да бъде държавният глава на демократичната държава. Затова днес Република Чехия е добро място за живеене.
У нас нито един от президентите ни не обели й дума, че трябва да живеем в истина, а с поведението си всички показаха какъв не трябва да бъде държавният глава на демократичната държава. Затова днес Република България е лошо място за живеене.
В Чешката република приеха и приложиха пакет от декомунизационни и лустрационни закони, създадено бе Бюро за разследване на престъпленията на комунизма* и гражданите обединиха гнева си към отрепките, повикали съветските танкове през 68-ма.
В Българската република приетият през 2000 година Закон за обявяване на незаконността на комунистическия режим беше декларативен, без никакви правни последици, колкото да се отбие номера пред световната общественост, и вместо покаяние за извършените престъпления, продължават да се полагат венци пред паметниците на съветската армия.
С нежелание и много зор ни беше смутолевена някоя друга истина като тази, че българската демокрация е била предварително замислена и подготвена в канцелариите на Държавна сигурност, откъдето са се излъчвали и лидерите на неформалните сдружения.
Разбрахме също псевдонимите на копоите, които са ни подслушвали, клепали и промивали мозъците ни с лъжливи коментари и анализи.
Осведомихме се кои са унищожителите на българската природа – сред тях неколцина юпита, доставени тихомълком на политическия пазар като стока със съмнително качество. (Спомняте си: Милен Велчев, Николай Василев, Любка Качакова…).
Научихме имената на новоназначените българските капиталисти – до вчера възторжени строители на социализма.
И толкоз.
Не научихме защо не беше вкаран в затвора нито един от субектите, получили възможност да се разпореждат с откраднатите от народа пари, както и с чия задгранична благословия партията на комунистите продължи да се разпорежда с държавата като със своя собственост.
Не научихме защо след като правителството на ГЕРБ обеща крадците да си получат заслуженото, Ахмед Доган – един от най-обиграните партийни мошеници – вместо да е на хляб и вода в Софийския затвор, посръбва в сараите си 21-годишен Чивас Регал и замезва с черни трюфели. А ние се чудим кого още да излъжем, че сме демократична европейска държава.
…
Морал и истина! Кой да ни ги донесе, след като си нямаме Хавел? Къде да ги търсим? Какво да правим? „Да правим предсрочни избори”, чуват се подвиквания. Предсрочни избори, за да дойде правителството на кого? Пак на тройната коалиция? На новата партия на стария шпионин Гоце? На останките, артисали от Съюза на демократичните сили? Или на Алексей Петров и лисугерите от вестник „Галерия”? Да пази господ!
Тогава?
Колкото и да е безутешна ситуацията, мисля, че все пак има решение и то се състои от две части.
Първа част: да подкрепим Борисов през този мандат и през следващия, независимо от мутренския му бекграунд и нескопосаното му обкръжение. Независимо че пред българските емигранти в Чикаго изрази страстна омраза към комунистите (”толкова ги мразя…”), а година по-късно със същата страст превъзнесе управлението на Живков.
Независимо че и той като предшествениците си не намери за нужно да се извини пред нацията за концлагерите и възродителния процес. Както и че не ме послуша, когато го съветвах да разкара от антуража си плужеци като Бареков, да не назначава за министри компрометирани хора като Вежди Рашидов и Божидар Димитров, да работи скромно и тихо, без да се бие в гърдите, да нареди на чиновниците си да ходят на работа с велосипеди и преди да започне да строи магистрали, да направи от грозните социалистически панелки спретнати и приятни места за живеене; така както направиха с панелките си чехите.
Да го подкрепим, за да използваме премиерстването му при реализацията на втората част на решението. А тя е, че като му гарантираме два мандата, той ще може спокойно и без напрежение да започне преговори за внос на министри и население от Централна и Западна Европа.
Иначе казано, двата мандата ще дадат на българския министър-председател достатъчно време да покани официално германци, чехи, холандци, поляци, норвежци, финландци, унгарци и швейцарци да се заселят на нашата територия и да се възползват от нейната уникална природа и климат. Смисълът на такова преселение би бил, че като дойдат тук, чужденците ще се погрижат с опита на добри стопани за градовете, селата, планините, горите и езерата на тази красива, но занемарена земя.
А българите ще се разселят по света и в досег с чужди култури и порядки ще престанат да вредят, псуват, трошат, тъпчат, мразят, претендират, кълчат и завиждат. Тогава е напълно възможно някъде да се появи гениален нашенец художник, писател, певец или журналист, когото няма да смачкат на секундата. А Франкфуртер Алгемайне няма да пише повече за България като за „труп на миналото, което продължава да гние и да трови държавата”.
Звучи ви като фантастичен разказ? Като пиеса на абсурда? Така е, но помислете:
Нима не е абсурд, че до ден-днешен България продължава да се управлява от морални и интелектуални запъртъци?
Че най-представителната фигура в държавата ни е човек с порочно минало?
Че картончетата в архивите на бившите служби са повече от милион?
Че не малък процент от професорите и доцентите в Софийския университет са агенти на Държавна сигурност?
Че не друг, а Слави Бинев представлява България на лошо артикулиран български в Европейския парламент?
Тьй че един абсурд в повече няма да ни навреди. Напротив, може да ни помогне най-сетне да се прочуем с нещо досега нечувано и невиждано: как един народ си сменя родината и как една родина си сменя народа, защото повече не се понасят.
Ако Борисов се запъне (а той ще се запъне и жалко, защото ще пропусне възможността да извърши велико и запомнящо се действие), тогава ще вземем нещата в свои ръце. Ще изготвим общо писмо до правителствата на европейските държави и ще ги запознаем с най-голямата истина, изричана някога за българите и България. Истината, че българите не заслужават родината си.
Източник: http://www.svobodata.com/
––––––––-
* Чешкото Бюро за документиране и разследване на престъпленията на комунизма до 1 февруари 2004 е разследвало 179 души в 92 дела. От тях 85 дела, отнасящи се до 107 души, са предадени на прокуратурата с предложение за предявяване на иск. На тази основа са повдигнати 64 обвинения срещу 86 лица).
Превъзходен есеист е Владо Трифонов и може наистина да е прероденият Томас Мор. Виж писмото му до еврокомисар Нели Круз:
http://www.svobodata.com/page.php?pid=10003&rid=154
Интересен,информативен и поучителен коментар, публикуван в http://www.svobodata.com
„Автор: Wittgenstein 9 Февруари 2011 14:30:38
Боже опази от Хавеловци и подобни „морални авторитети” и „антикомунисти”! Вече не сме 1990, знаем много повече неща, затова моля да не ни се дават такива хора за пример, най-малкото за морален пример. „Мирните революции” в Източна Европа бяха нагласени и Вацлав Хавел, естествено, беше част от сценария. Ето няколко свидетелства:
Из интервю от 11 ноември 1999 за вестник „Остравски вечерни новини” на бившия сътрудник на чехословашката тайна полиция STB Лудвик Зифчак. Той преди 1989 е инфилтрирал студентските кръгове с агенти и е един от подставените предводители на студенстката демонстрация, разгонена брутално от полицията и дала началото на „кадифената революция” в Чехословакия 1989.
-Значи промените в Чехословакия бяха дирижирани от бившата съветска територия?
– Това въобще не беше наша игра.
-Значи държавна сигурност STB въобще не участваше?
– Разбира се, STB участваше, защото ние бяхме директно подчинени на КГБ.
-Значи Вие сте били натоварен да следите президент Хавел преди революцията?
– Аз имах чести контакти с Хавел…Хавел беше първата личност, която следяхме, но според мен той не беше първата личност в Харта 77, съвсем не. Там имаше много по-умни и по-компетентни хора от Хавел. Легендата на Хавел в Чехословакия беше изкуствено създадена от Запада. Въпреки това ние започнахме контакти с Хавел за подготовката на операцията от 17 ноември 1989 („кадифената революция”).
-Значи планът беше подготвен от Държавна сигурност с помощта на дисидентите?
– Да.
-Като говорите за сътрудничеството с дисидентите, значи ли това, че някои от тях, включително Вацлав Хавел, сте ги били регистрирали като сътрудници (агенти)?
– Имаше хора, за които имахме досиета, което значи, че ги наблюдавахме. Но досиетата бяха използвани и като агентурни, което означава, че лицето беше използвано и като агент. Не казвам, че това беше така с президент Хавел…Мога само да ви кажа за Вацлав Хавел, че ТОЙ БЕШЕ В ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ С НАС.
Из интервю на бившия зам.-председател на Отдела за прогнози на Чехословашката академия на науките, вероятно отдел на Държавна сигурност STB:
-Изхождайки от моята информация мога да кажа, че комунистическият режим не беше победен от 2000 дисиденти, водени от Вацлав Хавел. А Гражданският форум беше създаден, защото трябваше да предадем властта някому. Знам, че съветският посланик, a след него Михаил Горбчов са помолили министър-председателя Адамец да нагласи нещата така, че Вацлав Хавел да стане президент.
-Мислите ли, че днес в обществения живот на Чехия има бивши агенти на КГБ?
– Мисля, че да – и не само агенти на КГБ.
Из интервю на вестник „Млада фронта” с бившия генерален секретар на ЧКП Милош Якеш:
-Антикомунистическата революция беше управлявана от тайната полиция STB. Побоят на главната улижа в Прага беше оркестриран от генерала от STB Алоис Лоренц, това беше добре обмислена операция на STB.
Анонимен чешки анализатор:
-Чешката република (бивша Чехословакия) до днес е най-верният
съюзник на съветско-руските комунисти, а същевременно участва активно в НАТО като „стратегически партньор” на САЩ!
Ако Горбачов искаше да даде истинска антикомунистическа свобода на Русия и Източна Европа, като в замяна получи мир, истинска свобода и благосъстояние, нямаше да живее повече от 24 часа!
Най-могъщият комунистически лидер тогава в Източна Европа Милош Якеш в трябвало да бъде много добре информиран за цялата КГБ/ГРУ-операция в Чехословакия, руснаците не са можели да рискуват…иначе комунистите щяха да направят очевидното – брутално, кърваво потушаване на въстанието…Това е една от причините, поради която тези „антикомунистически” революции в Източна Европа бяха толкова мирни и не се проля значително количество кръв – ако бяха автентични, със сигурност щеше да се пролее много кръв…
В статия във вестник „Лидове новини” можем да прочетем, че чехословашките тайни служби през лятото на 1968 по заповед на Генералния секретар на ЧКП Александър Дубчек са били натоварени да организират политически комунистически преврат в Гана в Западна Африка…Цялата операция е извършена в сътрудничество и под контрола на КГБ…
Александър Дубчек е роден през 1921 в Ухровец, Чехословакия (днес Словашка република) в семейството на комунисти. Прекарвра детството си в Словакия, после в Киргизия (днес Киригистан), където баща му се мести след призива на съветската компартия, за да изгражда комунизма.
След завръщането си в Чехословакия през 1938 Дубчек е убеден комунист. След Втората световна война той става местен комисар в Тренчин в Словакия и през 50-те години участва в т.нар „Тройки”, осъждали политическите опоненти на комунизма…Най-малкото 300 души са екзекутирани само по времето на действие на „Тройките”. Смята се, че Дубчек е осъдил най-малко трима души на смърт чрез обесване. Дубчек, както и другите комунисти, никога не бяха преследвани за техните престъпления от така нареченото демократично правителство на президента Вацлав Хавел.
Как обаче става така, че през 1968, когато комунизмът в Чехословакия приема „човешко лице” и се прилага политика на известно демократично разхлабване, Дубчек ръководи операция по свалянето на демокрация в Африка? Беглецът от КГБ Анатоли Голицин пише в своят книга „New Lies for Old“:
„Новата методология диктува и обратна интерпретация на чехословашката „демократизация” от 1968. Тя не бива да се разглежда като спонтанно развитие, а като планирана, контролирана маневра и репетиция за подобно развитие, всичко в рамките на дългосрочната съветска политика…(т.е. Прага 1968 от тази гледна точка е репетиция за Източна Европа 1989)…
…Ако тези „антикомунистически революции” (през 1989) бяха истински, нито една нямашe да е успешна и много хора щяха да загинат по време на въстанията. Никой на Запад нямаше да узнае имената на истинските дисиденти и никой нямаше да научи за истинските революции.
В случая с Чехословакия „антикомунистическият дисидент” Вацлав Хавел през 1975 година пише писмо до тогавашния комунистически президент Густав Хусак, в което осъжда комунистическия режим и обвинява комунистите за нарушаване на Хелзинските споразумения.
При нормални обстоятелства такова писмо щеше да бъде разглеждано като директна атака срещу комунистическия режим и Хавел, ако беше истински антикомунист, със сигурност щеше да бъде убит или в най-добрия случай осъден на 20 години строг тъмничен затвор…комунистическата репресивна машина никога нямаше да допусне нещо подобно, освен ако то не е дело на самия тираничен режим, разбира се, по заповедите на Москва…хората знаеха добре какво ще се случи, ако започнат някакво въстание срещу комунистическия режим. „Смелата съпротива” на Хавел сещу режима поради това не е толкова смела, както Хавел и компания се опитват да ни внушат…“
Из интервю на чешкия дисидент Петър Цибулка (според когото Чехия днес се управлява от „криминални елементи и убийци”):
…След така наречената “кадифена революция”, която уж събори комунизма през ноември 1989, аз много пъти настоявах за справедливост и наказание за комунистическите кадри, които навремето са били на власт. Това щеше да означава свалянето на всички комунисти от власт и истински открит процес заради техните престъпления против невинни хора.
Бях неприятно изненадан, когато открих, че Вацлав Клаус и Гражданският форум за против моите усилия. Това беше шок и аз не го приех. Организирах масови протести срещу ръководството на втория по големина град (Бърно), където живеех тогава. След това Гражданският форум застана по-силно срещу мен и онези, които се бяха борили срещу комунистическия режим. РфЛГражданският форум се превърна в големия защитник на комунистическите престъпници и кадри, които останаха на власт. Обществеността от първия ден беше за пълното разкриване на всичко комунистически тайни. За съжаление хората, които бяха на власт, ще рече президентът Хавел и останалите (Вацлав Клаус, Милош Земан, Динстбир, Питхарт и др.) бяха решително против публикуването им, против всякакво отваряне на комунистическите архиви, против всякакво наказание на комунистическите престъпници, на които бяха гарантирали имунитет! Възмездието беше блокирано от закон, приет от Чехословашкия парламент, който гарантира правна приемственост с предишния комунистически режим. Така че днес е невъзможно комунистическите престъпници да бъдат съдени.
…Семейството на Хавел било едно от най-богатите в Прага. Те много усърдно и надеждно работят за Гестапо по време на Втората световна война. След 1945 семейството на Хавел не е обвинено за сътрудничеството си с нацистка Германия. Почти незабавно те започват да си сътрудничат със съветското военно разузнаване и КГБ и затова комунистите ги пазят. Самият Вацлав Хавел подписва декларация за сътрудничество със STB и се смята за напълно надежден кадър. До днес комунистическата партия и тайната полиция на съжаляват за своето решение да вербоват Хавел.„
Кой казва, че чудесата са само в приказките?
Не е ли чудо, че един автор е излязъл от гроба и предлага нов прочит на своята безсмъртна „Утопия“? Е, сега само малко си е попроменил името: казва се Владо Трифонов и не пише на английски, а на български. Но това са подробности.
Особено на фона, че вчера българската прокуратура обяви известен наш правозащитник, професор, автор на повече от петдесет значими книги, за луд (справка: ЕвроЧикаго, „Хр. Ботев: СВЕСТНИТЕ У НАС СЧИТАТ ЗА ЛУДИ…“). Поискаха да въдворят в Курило безкомпромисния Политически затворник №1 на комунизма в България и №2 затворник на комунизма в Източна Европа (именно Вацлав Хавел беше номиниран на първа позиция).
Гаврата над съвестта на България се извършва под благосклонния надзор на същия този Бойко Борисов, който непосредствено след изборната победа на ГЕРБ заяви, че БСП е престъпна организация и трябва да бъде забранена (а пропо, точно такова дело води набеденият за луд, но Премиерът конклудентно отказа да се присъедини към иска на професора).
Григор Лилов написа цяла дебела книга, озаглавена „Проектът Бойко Борисов“. Разследващият журналист с данни и факти обосновава тезата, че Премиерът-Генерал е продукт на същите сили, които доведоха България до просешка тояга, осъществиха и безцеремонно продължават да осъществяват (докога ли?) геноцида над собственото население (успешно доведен до скотско оцеляване някога горд народ).
Какво друго, освен кокошкарски набези на Президент, Премиер, Парламент, Правителство, Съд, Прокуратура, Следствие наблюдаваме през изтеклите почти две години от мандата на „днешните вчерашни“? Няма и помен от намерение да ударят по кукловодите; бият показно по опашката, затулят с продажната си съвест Главата.
Превъзходен есеист е Владо Трифонов, но до този момент не подозирах, че всъщност това е прероденият Томас Мор*.
Наистина, светът на българската Алиса е пълен с чудеса…
_______________________
*За Томас Мор (1478-1535) и неговата „Утопия“ можете да прочетете на стр.221-229 от книгата на проф.Янко Н. Янков-Вельовски ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ. СРЕДНОВЕКОВИЕ. ЗАПАДНА ЕВРОПА. Том 6. – С., „Янус“, 2007. – 477 с. Ето някои удивително точни попадения:
„=в нея е обоснован тоталитарният строй и описаният като „идеален“ държавен строй всъщност има агресивен и дори … нацистки характер, удивително напомнящ този на Хитлер в Германия;
=в нея … е обоснован съзнателният геноцид…, така че ако Утопията е рай за нейните собствени жители, то за другите народи тя е истински ад;
=в нея е въплътен същинският социалистически и комунистически идеал на човечеството…“