Автор: ВЕСЕЛИНА СЕДЛАРСКА
Виждали ли сте опоскана от роми къща? Ако не сте, няма да ми повярвате. Няколко дни след като къщата остана без стопанин, отмъкнали запасите от избата. После завивките, килима, съдовете. Хубава къща беше, с кръгло стълбище и безбрежно подземие, за което като деца мислехме, че това е Долната земя от приказките.
Видях я празна, когато вече бяха изчезнали и мебелите. Дограмата. Керемидите. Къщата на дядо Джендо се озъби и никой не вярваше, че само допреди месеци там живееше човек. Нямаше кой да спре крадците, защото в махалата живеят само възрастни, уплашени хора. После отмъкнаха с каруци тухлите. Къщата изчезна, все едно не я е имало. Но и това не беше краят.
Къщата, казах ви, имаше изба, дълбока и хладна, вградена в земята с огромни камъни. Изровиха и камъните. Така че ако сте си представяли, че са изравнили къщата със земята, не познахте. Вдлъбнаха я. На мястото на къщата има ров. Гледаш го и се чудиш – това от хора ли е направено или от термити?
Комшиите цъкаха с език, поизтриха по една сълза и почнаха да си хвърлят боклука в рова. Хем да го запълнят, хем защото няма контейнери. Данък смет има. Прибират се в техните къщи и си представят как първо те ще отидат в ров, после и къщите им. Пускат си телевизорите, там министър Дончев говори, че ще се строят с 10 милиона лева къщички за роми. Всъщност проектът не бил само за роми, а за най-социално слабите, което всъщност означавало роми.
В това малко градче, на практика голямо село, се продават над 200 празни къщи. Стопаните им са си отишли, наследниците са в големите градове или в чужбина. Комшиите се опитват да ги опазят, рядко успяват. Дворовете им пустеят. Всеки продава, никой не купува, даже и англичани. Малкото градче си има, като всички малки градчета, голямо гето. Гетото е мръсно, мизерно, безработно, неграмотно и гладно.
Комшията на дядо Джендо гледа рова и си мисли. Мисли защо държавата трябва да строи къщи за роми, които събарят къщи? Мисли си не може ли държавата да купи тези двеста къщи, които се продават. Така наследниците ще си отдъхнат от грижата, че някъде там една къща се разпада. После държавата да предложи на роми да се настанят в тези къщи срещу договор – децата задължително да ходят в училище, социални помощи да не им се плащат…
Всъщност не е сигурен точно какъв да е договорът, но трябва да го има. Всички къщи си имат големи дворове, има място за зеленчуци, за дръвчета, за животни. Да обработват ромите дворовете, да си отглеждат животни, да пращат децата в училище. Да се учат да живеят извън гетото. Да спечелят уважението на комшиите си българи. Да си плащат тока и водата, да премитат пред портата…
Така си го представя комшията на дядо Джендо, който не се е замислял какво е интеграция. Не се и досеща, че проектът за 10 милиона лева с безсмислените ромски къщички е заради това, че е година на местни избори. Не е и съвсем наясно защо политиците предпочитат гетата, макар да е чувал как се гласува там.
Въобще не му идва на ума на комшията на дядо Джендо, че никой няма намерение да решава проблема с гетата, защото тези, които могат да решат проблема, са превърнали гетата в поминък. Той само знае, че ако продължава така, този ров, който гледа, ще расте, ще расте, ще расте, докато погълне градчето, града, столицата…
А с нея и внука му, ако дотогава не е избягал в чужбина.
Източник: Новинар
