KОЙ ПРЕДАДЕ ВАСИЛ ЛЕВСКИ?

Автори: Акад. Йордан С. Иванов и Анна Зографова – член кор. на Академия МАБИК

В книга „Изход” на свещената Библия пише :
„Не лъжесвидетелствай против ближния!”
(Изх. 20:16).
Тези строфи от светото писание могат да се възприемат като мото по повод на историческата несправедливост с поп Кръстю, набеден за предател на Левски.
Тук е мястото да се запитаме и за това – ще простят ли някога изследователите на предателството на Левски и на Любен Каравелов, който от страниците на в. “Независимост” директно е обвинил попа? Въпросът е защо? Имал ли е и той чувство за вина и каква е била неговата отговорност от факта, че не е успял да скрие архивите на БРЦК?! Защото той редактира в. „Свобода“ , където съавтор му е станал става Христо Ботев – 1872 – 1873 г., а по-късно и двамата редактират вестник „Независимост“ в периода 1873 – 1874 г., по което време Любен Каравелов оглавява Българския революционен централен комитет в емиграция. След трагичната гибел на Апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов както е известно е ревизирал част от своите възгледи и е започнал да издава списание „Знание“, научно-популярни книги и сборници.
Още тогава е битувала тезата, че Левски е бил разконспириран от турско заптие, разпознало го по рисувания портрет, размножен в аскера за неговото издирване. И тъй като още продължават и споровете около легендарната личност на Апостола, не само че до момента въобще не е установена истината за предателството му, но дори не е установено както мястото на неговото погребение, така и мястото, където за последно са били пренесени тленните му останки.
През изминалите години многократно е повдиган въпроса за реабилитирането на поп Кръстю.
Обект на интерес в това наше експозе е само историята по предателството. Защото само в четири музея в страната ни са експонирани лични вещи на Апостола, предмети и материали за живота и дейността му – в Националния исторически музей в София, в музея „Васил Левски” в Ловеч, в Къкринското ханче и в музея в Карлово. Ситуирана е и е предоставена за посещения и една музейна килия в Троянския манастир, където дяконът Левски отсядал.
Академик Йордан С. Иванов в 16.20 часа на 25 юли 2008 г.
открива едно от последните скривалища на Апостола в Ловеч. През тези 3 години той сам със собствени средства успява да отремонтира и оборудва Възрожденската къща в квартал Вароша, в която е неговата приемна и в подвала на която, в приземното помещение се намира тайнствената стаичка, крила Дякона в студените зимни нощи на 1871 и 1872 г. Академикът открива в дюшемето на дрешника второ скривалище и за оръжието, което Левски е държал в същата къща.
Точно тези факти дадоха нова светлина в разконспириране фактите около предателството и за залавянето на Апостола. Защото той е бил без оръжие. Само с една кама. Без ямурлук и други връхни дрехи, необходими за януарското зло зимно време, когато е бил арестуван.
След извършване на основни проучвания на тайниците и скривалищата в къщата, предоставена за нуждите на Международната академия по българознание, иновации и култура – МАБИК, се оказа, че почти никой от съратниците на Апостола, от Ловешкия комитет дори не е и подозирал, че в самото сърце на Вароша, Левски е имал това второ скривалище за оръжията във вградения дрешник, открито на 13 август / сряда/ в 13.30 часа .
И така – ако преди време Инициативният комитет по реабилитацията на поп Кръстю се е опита да го оневини, оказа се, че това е една много сложна процедура. Разкриването обаче на двете находки – скривалищата от акад. Йордан С. Иванов помогна в много голяма степен, да бъдат доизяснени липсващите и много важни подробности около арестуването на Левски в Къкрина. Стана ясно, че и сестрата на поп Лукан често е седяла на чердака на същата къща, с двете скривалища. Това е ставало когато са идвали комитетските хора, за да ги предупреждава ако идват турците. А комшии внасяли и идвали с оръжие и си тръгвали без него. И понеже това е ставало през пещерния тунел, сестрата на поп Лукан била единствената, която точно е наблюдавала и била наясно с укриването на оръжието. За всичко, което е наблюдавала, тя е информирала своя брат.
Ето какво открихме и в старите архиви на в.“Независимост“, в брой, публикуван през месец юни 1873 г.: „Научаваме се из достоверен източник, че покойния Васил Левски е предаден от двама Ловчелие. Един из тях, по име Добре, е механджия; а другият, по име Пано Петков, е обявлен чапкънин. Това известие се потвърдява с множество факти. Тук е помешан и един поп, но ние и до днес още не сме известени до колко е голямо неговото предателство“.
Защото като че ли точно тази публикация – изключително важна, като че ли е убягнала от преценката на изследователите. В нея редакторът Каравелов, цитирайки „достоверния източник
„буквално препотвърждава „с множество факти“ като пряко обвинява поименно двама души в предателство.
Интересно е да се знае, че същата статия е била отпечатана няколко месеца след публичната екзекуция на Васил Иванов Кунчев в София.
Освен това и известните български писатели Георги Мишев и Николай Хайтов също преди няколко години манифестираха активно тезата за клевета срещу Поп Кръстю – Кръстю Тотев Никифоров, която битува в историческото и публичното пространство..
Затова може би бившите изследователи и историци днес би трябвало да си посипят главите с пепел и да си скъсат ризите и тогите, за стогодишните изкривявания на
упоменатите имена на поп Кръстю и Левски.
Всичко това ни провокира да си поставим за цел, да изследваме факти, сочещи предател ли е бил поп Кръстю или жертва?
Целта на настоящата публикация е да бъдат изяснени окончателно съмненията по набедяването на свещеника.
И така – кои са аргументите, в полза на тезата, че поп Кръстю не е бил предателят на Левски?!
Историята с „предателството” на поп Кръстю добива мащаби и актуалност след неговата смърт, като тя е била
перфектно скалъпена или дори изфабрикувана. Всичко това става под влияние на някои определени нови администратори от ловешкия регион, които заемат удобни постове след освобождението на България от Турско робство.
Темата за предателството на поп Кръстю е била подхранвана и от писаното в одата на великия български писател и поет Иван Вазов, в знаменитата „Епопея на забравените“. В нея одата „Левски“ е определена от критиците ни и като „една от най-ярките и разтърсващи поетични творби на народния поет”
Но какво всъщност пише Вазов – той никъде не цитира, че става дума за поп Кръстю! Написал е само, че Левски е бил предаден от поп…
„ Той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй петно на храма
Дякона погуби чрез черна измама!
Тоз човек безстиден със ниско чело,
пратен на земята не се знай защо,
тоз издайник грозен и Божи служител,
който тая титла без срам бе похитил,
на кого устата, пълна с яд и злост,
изреваха подло: „Фанете тогоз!“
На кого ръката не благословия,
а издайство свърши, и гръм не строши я,
и чието име аз не ще спомена
от страх,мойта песен да не оскверня,
и кого родила една майка луда,
който равен в адът има само Юда,
фърли в плач и жалост цял народ тогаз!
И тоз човек йоще живей между нас.
С това попът предател става персонаж на Вазов, описан като издайник на Левски и „мръсен червяк“.
Ще подчертаем, че Вазов никъде и по никакъв повод не споменава, че въпросният поп предател е възможно да е бил поп Кръстю.
Защо обаче в общия хор по предателството започва да пее и Каравелов, който във своята втора публикация – вече от месец август 1873 г. , пак на страниците на в „Независимост“ доуточнява: „Позитивно вече се знае, че Васил Левски е предаден от поп Кръстя. Васил е дал на тоя поп малко парици и някои други неща да ги скрие, а тия парици и тия неща са били най-главната причина, която е накарала черковния служител да продаде една християнска душа на турските джелати…“
Самият Каравелов има немалка вина за това, че документите и книжата на БТРЦК попадат в турците.Но това също е друга тема…
Фактът, че поп Кръстю е бил набеден и съден задочно като всичко това става именно след смъртта му е достатъчно показателен и красноречив. Или както пишат някои наши съвременници : „Ако днес попът Кръстю беше жив, едва ли другият негов тогавашен колега Марин поп Луканов би се осмелил да разкаже, че е крил и искал книжата на комитета и дори е подхвърлял подправени писма.
По повод личността на Марин Поплуканов, Левски написал до Каравелов специално писмо, в което във връзка с ловчанските дела открихме следния пасаж, с почерка на Левски: „Видиш ли работа от страхопъзльовци! Затова още не съм поверил работата си другиму, защото ако е в едно, в друго го няма. /…/ На такива хора дай работа, които са разсъдителни, безстрашливи и великодушни! Без тия едно да липсва на водачът на тая свята работа, то той ще я улайнени, както и да е!“
Има факти, които колкото и да е странно,отново като че ли умишлено са били пренебрегвани и то години наред от същите наши велики писмовници и изследователи: по точно, че след 1875 г. населението в района на град Ловеч се е черкувало основно в три църкви: в “Света Неделя” – там са служили трима свещеници, в “Света Богородица” – с двама свещеници поп Лукан и поп Кръстю и в “Света Троица” – също с двама свещеници. Тези църкви са били действащи и към момента на арестуването на Апостола – Ханчето край село Къкрина.
А ловчанският владика и бъдещ български екзарх Йосиф назначава поп Кръстю за архиерейски наместник в Орхание и му дава най-високото звание “свещено иконом”.
Тук е мястото да помислим – дали само от Вазов идва презумцията за заклеймяването и оклеветяването на Поп Кръстю.
Защото поповата гилдия се оказва коварна. Тя винаги при повод е търсила и дори и днес продължава да търси изкупители и жертви.
И историята на ловешкото духовенство, в периода ХІХ – ХХ век е пълна с подобни примери, за които съдим от историческите архиви и от фондовете.
Дори и днес, местни жители от Ловеч, продължават да разказват легенди за това какви невероятни риторични речи е държал от амвона на същата църква срещу гръцките владици култовият поп Кръстю. Това е ставало дори и в присъствието на ловчанския владика Иларион Ловчански, който в продължение на пет дни е бил Български екзарх. Бил е и монах в Къпиновския манастир, докато в периода 1852 – 1872 г. става епископ на Ловеч. Ръкоположен е бил за епископ от Търновския митрополит Неофит.
Изключително интересни са и данните от фонда на Ловеч и за настоящия български патриарх Максим – Марин Найденов Минков от с. Орешак, който през 1960 г. е бил избран и утвърден като Ловешки митрополит. След смъртта на българския патриарх Кирил, обаче – през март 1971 г. и след една визита на Вселенския патриарх Атинагорас, архиереят Максим станал наместник-председател на Светия Синод. През 1941 г. започнал своята свещеническа кариера като монах. Впоследствие бил ръкоположен и като йеродякон, а през 1974 г. станал архимандрит. Негово Светейшество е бил интронизиран за патриарх на 4 юли 1971 г. Това обаче не пречи и до днес, въпросът с каноничността му да бъде спорен както и съпричасността му към бившите спецслужби на бившата Държавна сигурност.
Във фонда на Ловешката градска община, който е един от най-старите и богати в страната се пазят в ръкопис изключително ценни материали за обществено-политическото, икономическо, църковно, културно-просветно и пр. развитие в региона на да 1877-1992 г. които не трябва да се дават на всеки, за да не стане разграбване на истинските документи. За да не се стига и до допълнително прикриване на данни. Дори и държавата да ги поиска. Защото това е уникален местен фонд, който има и ще има огромно историческо значение за региона и за България. Между документите на фонда е и първият протокол на Градския управителен съвет в Ловеч от 30 август 1877 г.
В този фонд е възможно да бъдат открити още данни за дейността на Ловешкия революционен комитет.
Важно допълнение към учрежденския масив от документи са и личните фондове като от тези лични фондове в архива на Ловеч са били прехвърлани немалко уникални документи за всички по-важни събития наоколо.
Те се пазят, както се пазят и материалите и за най-старата история и за традициите на Ловешкия край.
От съхранената документация стана известно и, че в град Ловеч поп Кръстю освен, че е бил активист в църковните ни борби, е отслужвал служби и литургии многократно заедно с поп Лукан Лилов в черквата “Света Богородица”.
Преди да се замонаши поп Кръстю бил търговец. Впоследствие завършил духовната семинария на Белград – градът, в който са срещнал и запознал с великите ни революционери – Раковски и Левски. По-късно попът станал свещеник в Ловеч.
Поп Кръстю починал от белодробна туберкулоза на 21 септември 1881 г., както е записано в архивите на 43-годишна възраст. В същите записки има индикации, че може би е бил отровен… При простуда. Или друго – може би дори му е било „помогнато”… за неговото умиране!
През 1897 г. поп Кръстю се върнал в Ловеч и продължил да служи , заедно с всички градски свещеници в единствената оцеляла църква “Света Богородица”. Поп Кръстю е бил и всред учредителите на ловешкото читалище “Наука”. През същата година е издал своя “Требник” – сборник с разкази и съчинения, в края на който е бил приложен и препис и на статията му, адресирана до пловдивският вестник “Марица”, озаглавена “Памятникът на свещенодиакона Игнатия Львский”. По този повод се знае, че поп Кръстю е притежавал тефтер с имената на вносителите, заверен от Левски. Точно този свой тефтер, поп Кръстю изпратил, заедно със статията си до вестник “Марица”.
„Тази попкръстюва поща обаче, мистериозно е били ИЗЗЕТа ПРИ ПОЛУЧАВАНЕТО В ПЛОВДИВ. Като както академик Йордан Иванов уточнява, това също е станало по изричното разпореждане на Марин поп Луканов. След това същите документи окончателно изчезнали.
Или както пише д-р Павлов:
„Дописката на поп Кръстю е вторият обвинителен документ срещу членовете на Революционния комите на Ловеч, след историческото послание на Левски до ловчанци, от 12 декември 1972 година. Но този документ, вместо да бъде публикуван и да се поведе открита полемика, бе потулен. Той излезе наяве двадесет години след смъртта на поп Кръстю.”
Марин поп Луканов след Освобождението последователно бил и народен представител и полицмейстер, и кмет и окръжен управител. Той дори “въвел едно ужасяващо неписано правило, според което, всеки кандидат за поборническа пенсия е трябвало ритуално да заплюе?? поп Кръстю като предател”???!!!”
Въпросите са Защо? Защо?!!! Чия съвест не е била чиста?…
По този повод и Михаил Анастасов Попов/син написва и подписва “Свидетелство, в което удостоверява, че наистина Васил Левски е бил предаден от поп Кръстю из Ловеч”. За източник на информацията е бил посочен Юсеин Бошнак, а за свидетели на разказаното от бившето заптие – Марин поп Луканов, Стефан Дренков, Пано Рогозаров/зет на Анастас поп Хинов/, Иван Драсов и Димитър Пъшков.
И така „скъпите” приятели на Левски -Марин поп Луканов и Димитър Пъшков също са подписали“Свидетелството за поборнически заслуги на Анастас поп Хинов” което дало право на притежателя за получава поборническа пенсия.
Същевременно другите приятели на Левски – Никола Цвятков и Мария Сиркова-Цвяткова не получили поборнически пенсии. Защото не пожелали да подпишат унизителния документ. Защото същият въпросен документ бил подготвен не от друг, а именно от Марин Поп Луканов…Никола и Мария разказвали на потомците истината за поп Кръстю. А на историческия хълм Вароша е била унищожена още една от забележителните къщи, в която Левски се е укривал. В нея също е имало тайно скривалище. Странно, но и тя е била разрушена – съборена, отново по заповед на Марин Поп Луканов. Вече в качеството му на окръжен управител.
Ако историята продължава да търси конкретни доказателства за „извършено предателство от страна на поп Кръстю” – такива просто няма. Такива никога не е имало!
И така – заклеймен и наклеветен, яко предател сонщий, много е въможно Поп Кръстю, в един момент просто да се окаже още един мъченик на вярата….
Пак преди време открихме изключително оригинални негови стихове, които звучат по-скоро като негова предсмъртна изповед, в която той споделя:
„Да стоя ли аз, да гледам тихо – равнодушно
Лошотиите, които около мене струват,
И да мълча като дърво сухо и бездушно,
Като гледам, че кривдата и лъжата върлуват?
Да търпя ли, без да жаля, над това, де виждам,
Че правда и истина тука се презират,
И, да стоя като идол, без да се обиждам,
Тамо, де лукавствата място си намират?
Да мижа ли там, дето се законите газят
И, всичко се по интерес и по личност прави?
Да гълча ли там, дето се един други мразят
И, всеки гледа праведния лично да удави?
Към тези стихове ще добавим, че клеветата срещу него трае повече от век. Въпреки, че в град Ловеч преди време общественото движение „Поп Кръстьо“ се опита да го реабилитира. Никой обаче сериозен изследовател до момента все още категорично не се е произнесъл по случая.
Оказва се, както пише и в турските архиви, че и арестуването на легендарния революционер в Къкрина е станало съвършено случайно. Дори и турските заптиета не са имали представа кого точно арестуват. А Апостолът преди това се е бил установил в своето скривалище, в къщата на Вароша /понастоящем къща на академия МАБИК/.
Тогава той открил и липсата на комитетските пари и липсата на оръжието във второто скривалище. Става въпрос за за същите пари, открити през 1974 г., за които ние писахме в електронното интернет издание на в. Монт-прес – брой № 58(1595), год. ХIХ, от 31 юли – 4 август 2008 г., в статията „АПОСТОЛЪТ ИЗБРА ЛОВЕЧ ЗА ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ И СИТУИРА ТАМ РЕВОЛЮЦИОННИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРИЯ” Нови неизвестни данни за скривалище на Левски в града”.
Става така щото през 1974 г., след изкопни работи, близо до музея „Васил Левски“ в Ловеч, построен на най-равното място което е можало да се намери във Вароша, където някога се е издигала и къщата на Марин поп Луканов – били намерени- 1364 златни турски монети, с последна емисия 1867 г. Това били комитетските пари от скривалището на Левски, което никога не е било посещавано от поп Кръстю.
Свещеникът се е страхувал и то не без основание. И когато веднъж видял, че турците напуснали Вароша, от любопитство, за да види какво е станало, в една от последните си срещи с Левски той посетил и къщата със скривалището. През това време Левски изскочил насреща му, с начернени със сажди бузи и ръце. Когато попът влязъл през портата, с изненада установил, че Апостола върви насреща му, с начернени бузи. Усмихнат Левски се обърнал към него с думите – „Дядо попе, добре дошъл! Ела да ми полееш, да се измия, че малко се поочерних!
Тогава попът отишъл да бие и камбаната. А в същото време Левски вече се качвал през пещерата. Отново на крепостта.
Там Левски започвал да пее и Ловчанлии вече знаели, че едновременно със звъна на камбаната,звучала и песента на Апостола. Това родило легендата за него. От факта, че в този момент хората от Вароша са чували хем камбаната, хем неговата песен…
Затова и турците тръгвали пак нагоре, към Вароша. А Левски през това време отново се спускал и се скривал в същото сривалище. И турците продължавали да го търсят. Докато той вече бил в своя тайник. А поп Кръстю колкото и железен, умен и разбран революционер да бил, продължавал нервно да крачи из двора на църквата. За да го видят турците, че е там. Защото,виждайки го в църковния двор, те не го закачали и продължавали издирването….
Преди датата на ареста, същата вечер Левски открил, че парите липсват. Двете скривалища били празни и почистени. Той сметнал, че турците са го разкрили и затова тръгнал без оръжие, без връхни дрехи, само с една кама и късо кожухче. Отправил се към Къкрина, към другите села и махали…
::::::
Ето защо парите били открити в къщата на Поплуканов цяло едно столетие след като били взети. А фактът си е факт: т.е. това което Левски е писал до Каравелов се отнасяло именно за Поплуканов. Затова и в Левски били намерени само камата и тефтерчето. Останалото било прибрано от същия този свещеник. А неговите вещи днес са в музея.
И така – новината за предателството на поп Кръстю, всъщност е тръгнала и по непроверените устни предания, в които се разказвало как небезизвестният д-р Васил Берон е лекувал ранения и хванат вече Апостола в Кауша във Велико Търново.
Приближени на Марин Поп Луканов ловчанлии разказвали, че Берон уж твърдял, че за предателството на поп Кръстю му разказал самият Левски. Но по данни на съратника на Апостола – Христо Иванов Големия – съвсем друг е бил хикиминът, /лекарят/, помогнал на Левски в Търново. По данни на Големия, името на лекаря било д-р Стат Антонов, докато небезизвестният д-р Васил Берон, точно в момента на арестуването на Апостола , а и доста месеци по-късно се е намирал в Болград.
Аргументи срещу поп Кръстю се постарал да извади дори и достолепният масон Захари Стоянов, който припявайки в „общия хор” написал за него, че е предател. Впоследствние, за да не се разкрият някои истини, дори и самият Захари Стоянов е бил отровен във Франция. От подставени лица, изпратени по онова време от генерал Никола Обретенов – по малкия син на баба Тонка, когото тя, както е общоизвестно, не е искала да види въобще и дори да го признае за свой син! Защо?!
Защото избиването и притесняването на много четници и воеводи, на комитетски хора, включително и на капитан Петко войвода след Освобождението на България от турско робство ставало така: те са били ликвидирани от тайфата съратници на Обретенов, подбрани от него лично. Затова и изкривяването се е получило толкова голямо, всред изследователи и историци, щото ако реално и трезво отново бъдат ревизирани, прецизирани и преразгледани събитията, фактите и нещата, в днешно време действително ще се установи, че всъщност турците не са били толкова виновни, защото те не са знаели кой в действителност е бил Васил Левски. Но са имали страхопочитание! Дори нещо повече! Уважавали са Апостола, заради легендарната му лъвска храброст. Затова още тогава са били лансирани лъжите от същите тези хора, че едва ли не „У Поп Кръстю е имало дебели комитетски суми, които нему щели да останат след предателството на Левски“.
Докато самият Левски, в едно свое писмо, адресирано до ловчанлии собственоръчно и много точно е записал:
„У председателя, /Марин поп Луканов/ има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа??!!!…..
Той не е ли чел уставът?? На комитетската пара минутата се не знае кога ще се поиска.“
Факт е, че по същото това време действително комитетски председател на Революционния комитет в Ловеч е бил не поп Кръстю, а Марин Поп Луканов.
Ето какво е записал и самият поп Кръстю, вместо надгробна епитафия, защото освен дар слово, той е притежавал и дар на перото:
Надгробно
Пътниче! Нека ти напомня тоз стих
Че всичко е минутно под небесата:
Заран ако плачем над друга особа,
Вечерта ний можем да бъдем у гроба!
И така – продължаваме да питаме – ще има ли в държавата ни официална реабилитация, паметник и пантеон за Поп Кръстю?! Ще има ли за него достойно място, в ареала на Българското национално възраждане?!
Сега ние бием камбаната.
Днес трябва паметник да му се направи! За да не остане в историята на забравените!…
Темата е била изследвана многократно и коментирана и от
Димитър Страшимиров, и от Иван Унджиев, от проф. Николай Генчев, от Дойно Дойнов, от проф. Божидар Димитров… Но полемиките перманентно затихвали и се повтаряли през годините. Докато преди двадесет и две години мастити академици от Българската академия на науките решили да поставят една паметна плоча. Но така и до ден днешен, това тяхно благородно начинание не е осъществено. Затова с изясняването на истината се заехме ние.
Уточнихме и още една много важна подробност: че след обира на Орханийската хазна, организиран от небезизвестния Димитър Общи на 22 септември 1872 г. , действително и в турските архиви е била отбелязано, че е била установена значителна липса от парите на ловчанския комитет. В архивите има и информация и за временния арест на сестрата на Марин поп Луканов – Величка Хашнова, която дори била поставена– колкото и странно да е – под домашен арест?!!!
И то не къде да е, а именно в дома на поп Кръстю. До датата 18 ноември с.г.
По онова време наказателният Закон в Турската империята повелявал, щото арестуваните дами да бъдат задържани в домовете на енорийските си свещеници….
Какъв е парадоксът днес – парадоксът в Ловеч е с имената на улиците в стария град Вароша. Оказва се, че са увековечени не героите, а предателите. По този повод дори знаменитата къща с новооткритите скривалища,според градския кадастър е записана на адрес град Ловеч, ул. „Величка Хашнова” № 6, а другата й стена пък граничи и с улица, назована с името на нейния брат –
Марин поп Луканов?!!
Благодарение на Ловешката областна управа – днес денонощно Вароша свети.
Там се разхождат свободно гражданите и гостите на Ловеч. По всяко време на денонощието до крепостта всеки може да се качи всеки и да премине през квартала, посещаван някога от Апостола. И всеки достоен българин би следвало действително да се гордее, дори и когато се прибере по света. Като знае, че нещото, което е видял и до което се е докоснал в Ловеч е било истинско. Истински направено. Както за крепостта, така и за квартала. Направено от истински хора, от българи, които милеят за историята и много работят като достойни управляващи ръководители.
И най-вече, за да се запази кметството от постоянните интриги и междуособици, решението да бъде дадена къщата, в която се е крил Апостола на академия МАБИК е достойно и мъдро. Мотивирано е било от общата цел, до финала на която ние вече достигнахме. Да изясним събитията и историческите
факти или кое как е било….
Що се отнася до имената на улиците – може би наистина е вече време да бъдат променени. Като бъдат заличени имената на предателите, а името на поп Кръстю да бъде вписано най-после достойно в списъка на истинските патриоти и революционери на България. Защото той заслужава това. Бил е един велик българин, здрав, устойчив като всички балканжджии. Борил се е с фанариотите. Бил като всички стойностни местни трудолюбиви българи. Но отровен от същите тези предатели, с цел да скрият себе си зад неговата личност.
Въпросът защо Левски е допуснал да бъде заловен на 27.12.1872 г. ще коментираме с продължение, защото той касае и изкопните дейности както и археологическите проучвания в град Ловеч от 1974 г. когато в непосредствена близост до музея “Васил Левски”, построен на мястото, където е била къщата на Марин поп Луканов са били открити въпросните 1364 златни монети. /Оръжието на Левски пък е било предадено на музея!!!/
А това били комитетските пари, за които Левски писал в своите писма…. Затова днес, нека историците и изследователите да се погрижат и да докажат – невинни ли са били Марин Поп Луканов и неговите роднини?! Защото по-нататъшното проучване се свежда и до доказване произхода на същите тези пари, на наличието им в дворното място на Луканови, което обстоятелство почти сигурно ще ни насочи към революционната организация, т.е., че това са били част от средствата на частните революционни комитети, събирани и предоставени в ръководния център. Нека не забравяме, че в ония години по всяка вероятност, същите тези монети първоначално са били скрити именно в къщата, с тайния изход към пещерата, от където впоследствие са били взети и пренесени в дома на Марин Поплуканов, където са открити.

––––––––––
* Използвана литература:
1. .Електронното издание на в. „Монтпрес”, Бр. 58(1595), год. ХIХ, 31 юли – 4 август 2008 г.„АПОСТОЛЪТ ИЗБРА ЛОВЕЧ ЗА ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ И СИТУИРА ТАМ РЕВОЛЮЦИОННИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРИЯ” Нови неизвестни данни за скривалище на Левски в града – Доклад
На акад. Йордан С. Иванов и Анна Зографова,Член – кор. на Академия МАБИК и Катя Иванова – абсолвентка със специалност история на Шуменския университет.
2. Материали от Софийския държавен архив и от Ловченския архив за Левски.
3. Материали от турските архиви за Васил Левски.
4. Лични спомени на потомци на съратници на Левски.
5. Броевете на в.Независимост от 1872 – 1873 г.
6.„От къде идва куражът на поп Кръстю да обвинява своите обвинители”
– статия на Д-р Илия Еврев.
7 „Митът за предателството на поп Кръстю” – статия на Георги Тодоров.