Автори: Асен Йорданов, Атанас Чобанов
Един многотиражен български вестник нападна в сайта си „Биволъ“, че си направил „лоша реклама“ с изпращането на сигнали за корупция до БОРКОР. Толкова сме били лоши, че не заслужаваме да споменат името на сайта ни.
Не сме суетни. За нас е по-важно, че пишат за сигналите, които са изпратени до БОРКОР чрез Министерски съвет на 21-ви февруари по мейл, по факс и по пощата. Копие е изпратено и на Комисията за борба с корупцията в Народното събрание.
„Това ли е работата на БОРКОР – да довършва несвършеното от прокуратурата?“ – пита зам.-главният редактор на вестника Георги Шарабов. „Или някой си прави реклама на гърба на БОРКОР? И разчита на първосигналния журналистически рефлекс за надуване на медийни балони? Заради тези съмнения не публикуваме името на сайта.“ – завършва той.
Никой не знае каква точно е работата на БОРКОР. За да проверим, им изпратихме кокретни данни за престъпления, които не са разгледани по същество от институциите, за които знаем, че това им е работата. Защо е така и защо българската съдебна система не си върши работата, а основно прикрива престъпленията на властимащите, е анализирано и обяснено в редица доклади и анализи на европейски и международни институции.
С една дума, това се нарича еднозначно и категорично – „Корупция“, което преведено от латински означава „развала“. Ние сме последователни през годините в битката срещу това раково образование на обществото ни и няма да спрем.
„Медийните балони“, според Шарабов, са ни коствали много усилия, неприятности, рискове, загубени нерви и време. За нас определящото е, че си вършим не само работата, но също така изпълняваме човешкия си и граждански дълг на българи.
Нашите разследвания не служат на частни интереси, а на сериозни обществени каузи с голям резонанс и значение, а всичко което казваме, сме готови да отстояваме с аргументи – открито и директно.
Сигналите ни не са анонимни. Подписали сме се с имената си. Също така сме посочили имената на конкретни лица, за които има данни и улики за злоупотреби с власт и служебно положение, или лично облагодетелстване с обществено имущество: Мехмед Дикме, Бурхан Абазов, Петко Арнаудов, Евгений Мосинов, Димитър Николов… За да направим това, имаме не само убеждението, че те са извършили злоупотреби, но също така разполагаме с документи и свидетелства.
Според нас, истинската причината да бъдем нападнати от „Труд“ не е в загрижеността за етичните норми в журналистиката, а в разследване за новите собственици на пресгрупата, което „Биволъ“ публикува. В него изнасяме данни за връзки на лицата зад „БГ Принтмедия ООД“ с Ирен Кръстева, Борислав Дионисиев, Цеко Минев, Цветан Василев и други известни бизнесмени на прехода.
Поставяме и въпроса за произхода на средствата за сделката. Откъде се е взел многомилионният капитал на новосъздадената австрийска фирма BG Privatinvest GmbH, която в началото на декември 2010 дори не е успяла да събере 35000 евро за банков депозит при регистрацията, а е внесла само половината?
За средствата, с които съществува нашият скромен сайт можем да се отчетем веднага: 50 стотинки на ден. 30 стотинки за хостинг и 20 стотинки за името на домейна bivol.bg
Оставаме с усещането, че „Биволъ“ добре се труди, след като се стигна до тази учебникарска новина: вестник, струващ милиони, „ухапа“ сайт, струващ стотинки. Вероятно Бивола става опасен за мафиотско-олигархичната клика, овладяла всички ресурси в България. Особено за „медийните й балони“, които се пукат в неговите рога.
Източник: http://www.bivol.bg
