Николай Добрев май го е чел, преди да го опоскат.
Интервюто взе Славей КОСТАДИНОВ
Последният вик на ченгесарската мода са кредитните милионери с досиета. Бившият шеф на Комисията по разсекретяване досиетата на ДС Методи Андреев, заяви пред “ШОУ”, че именно това е фаталният момент, в който тя е била посечена безмилостно от царското управление – веднъж и завинаги. Защо?
– Като говорим за митичните кредитни милионери с досиета, може ли да ми дадете пример?
– Ще ви дам най-простия пример. Навремето събрахме информация за кредитните милионери съгласно закона, мисля, че беше за лошите кредити, т.е. за лошите или необслужваните кредити. Според този закон изискахме от БНБ една дискета, в която фигурираха юридически лица, които са теглили необезпечени и необслужвани кредити. След изпратената от зам.-гуверньора на БНБ Емилия Миланова дискета Евгени Димитров веднага започна работа по нея и установи, че е пълна с пропуски и непълноти.
– Как разбрахте, че има пропуски?
– Ами започнахме да търсим в регистрите и накрая изготвихме списък, напълно годен за проверка – с трите имена, ЕГН, месторождение и т.н. Но нямахме право да обявяваме физическите лица по простата причина, че те още не бяха проверени, а според закона можехме да обявим само агенти на ДС. Затова пък пуснахме фирми кредитни милионери. И физическите лица сами почнаха да се обаждат.
Обади се Лучано, обади се Максим Димов, ковчежникът на царя и т.н.
Били си върнали кредитите. Може наистина да са си върнали кредитите, но всички знаем как се връщаха те по онова време – кон за кокошка. Така или иначе, техните фирми неслучайно бяха попаднали в списъка на БНБ.
– Говорим за кредитните милионери с досиета?
– Една голяма част от тези хора са с досиета, но една също голяма част няма да излязат, понеже е ясно, че при някои досиетата са прочистени, някои са останали попрочистени.
Тези, които са теглили в края на 1989-а и началото на 1990-а, 91-а, 92-а, 93-а, необезпечени кредити – това са хората, които Луканов назначи за милионери. Фасулска работа е сега чрез кредитните милионери да се възстанови оня кръг от хора, които Луканов е назначил за капиталисти и милионери, както се изрази Иво Недялков.
– А вие сигурен ли сте, че фараонът Недялков казва истината? Много други го опровергаха!
– Е, как ще го опровергаят?! Иво Недялков е офицер от ДС и знае кои са избраните, кои са се облажили. За мен този случай не е приключил. Странно е. Никой не е видял и чул как така човек като него е получил 17 млн. лв. и срещу какво обезпечение, понеже говорим по принцип за необслужвани кредити, взети от избраните лица. Така че защо да не вярвам на Иво Недялков?! Той за пръв път направи официално едно изключително сериозно автентично признание – че Луканов е дирижирал раздаването на необезпечени кредити. Оттам вече нишката се разклонява – много от тези фирми са почнали като кредитни милионери и работят с други едни фирми-ортаци, а над всички са поръчителите. Тоест, ако ти си частна фирма, а аз съм на държавен пост, ще ти осигуря поръчка за много пари.
Това е схемата. Елементарна, но ефикасна.
Говоря така, защото съм запознат – най-скъпите държавни поръчки в богата Европа са в бедна България. Няма друга такава европейска държава!
– Все пак и вашата комисия не стигна докрай – кой от кредитните милионери, скрити зад фирми или не, е с досие и кой не?
– Ами нали точно тогава управлението на Симеон ни удари балтията?
– Тренчев го каза много просто – нека се види на кого са първите 500 частни фирми и ще лъснат ченгетата.
– Много просто и точно казано. Ако това се разчопли, ще се види, че първоначалният капитал е плод на кражба. Това са назначените милионери. Едни по-успешни, други – не толкова. Но при всички случаи те не са почнали, както се внушава на обикновените българи, с инициативност и интелект. Почнали са с обикновена кражба. Няма богат български бизнесмен, който да не е забогатял чрез обществени поръчки.
В този контекст питам – може ли да ми обясни министър Цветанов – защо бе запазена Цвета Маркова? Бойко Борисов не може да уволни Първанов, но той може да уволни Цвета Маркова. Същата, която е приятел на мутренски кръг, същата, която беше поканена в първите 50 човека от ген. Любен Гоцев на юбилея му. И забележи – след като си е изпълнила задачките, вече й готвят благодарност с посланически пост във френскоговоряща страна. Доколкото знам, става дума за Мароко.
– Кои са тия задачки, които си е изпълнила, че да заслужи височайша благодарност?
– Сега ще ви обясня. За да отиде един посланик в натовска държава, трябва да получи допуск от Цвета Маркова до класифицирана информация от натовски произход. Има такива хора, за които Маркова е знаела преди нас, тя е знаела, че са свързани с ДС. Но като е давала допуските, на власт беше тройната коалиция, а Гоце беше много силен. А аз питам, след като обслужи тройната коалиция и Гоце, какъв общ език може да има с външния ни министър Николай Младенов? Питам, защото те наистина са много близки, много често се виждат, появяват се заедно… И в същото време Младенов казва ние тези от ДС ще ги гоним,
а пък до себе си е допуснал човек, много близък до кръга „Монтерей”,
човек, който носи главната вина тези посланици да бъдат изпратени там, защото им е дала допуск.
В момента действа един параграф в закона за досиетата, който не позволява да се разкриват служители на ДС от началник-отдел нагоре. Сега, ако този параграф отпадне, ако Синята коалиция успее да прокара поправката, знаете ли какво ще лъсне още?
– Какво?
– Най-опашатите мишоци ще излязат от дупките си на светло. Това са 50 човека според самия Евтим Костадинов. Те са концетрирани най-вече в Близкия изток.
– Щом Цвета Маркова раздава допуски на поразия на бивши кадри на ДС, а Първанов издава съответните укази за „правилните” посланици, значи още веднъж трябва да проверим кой кой е всъщност?
– И може да се окаже, че папката на Гоце не е толкова тънка и опоскана. Има хора, които твърдят, че тази папка са я чели хора, преди още ние да знаем, че съществува.
– Кога във времето и кои хора са я чели в автентичния й вид?
– Говорим за 1995-1996-а, т.е. по времето на Жан Виденов. Тези хора твърдят, че папката е била дебела 10-15 см.
– А колко дебела бе папката, която сте държали в ръцете си?
– Сега е нищо.
– Преди време ми казахте, че наследникът на ген. Аспарухов Димо Гяуров е заварил папка “Гоце” в личния сейф на предшественика си. Предшественикът му обаче ми описа, че при сдаването на кабинета си личната му каса е била предадена напълно празна, с отворена врата и ключ на нея!?
– Значи Димо ме е излъгал. Но ми каза, че на тази папка трябва да се направи едно обективно изследване, да се види нейното движение и състояние след всяко качване в нечия каса и всяко сваляне в архив. Особено трябва да се акцентира на периода, след като Първанов става зам.-председател на БСП през 1994 г. Това е много интересно –
какво е ставало с папката след деня, в който е избран.
Оттогава нататък вадена ли е тази папка от архив, за колко време, къде е стояла… Това са много интересни въпроси.
– Вие смятате ли, че след толкова години това може да се установи?
– Смятам. Сега кой от Бриго Аспарухов и Димо Гяуров лъже, няма да спорим, защото си има документи. В архива има книга, където пише на коя дата коя архивна единица е била поискана, от кой и т.н. Ами ако се окаже, че папката е била поискна още на другия ден, след като е станал зам.-пресдседател на БСП, тогава става много интересно. Щото, ако наистина досието “Гоце” е било 10-15 см дебело, а сега е нищо, значи действително
и сега има хора, които го ръководят и му дърпат конците.
Така се стига до указите за абсурдните назначения на посланици, дали на запад или на изток все едно. Това са „правилните” назначения от гледна точка на дълголетницата ДС.
– Не доизяснихте предположението си, че някои хора са чели дебелата папка “Гоце” в първоначалния й вид от 10-15 с.? Кои са тези хора?
– Говори се, че първоначалният неопоскан вариант е бил четен в кабинета на покойния вътрешен министър Николай Добрев. Пак казвам, това трябва да се провери. Защото ражда много сложен казус и доста логични въпроси, които следват от нашето незнание, но отговорите са още по-тежки за самия Първанов. Защото Първанов беше човекът, който в двата си мандата дирижираше процесите в България с позициите си, които имаше в кръга на олигархията. Той влияеше не толкова чрез президентската институция, колкото с лостовете на олигархичните кръгове около себе си. Как?
– Ами с парите на същите тези кръгове, предполагам…
– Ето, вие го казахте. С тези пари пряко се влияе върху изпълнителната власт, пряко се купуват депутати и министри. Така че Първанов имаше задкулисна власт – не тази, която му е дадена по Конституция, а с парите на тези олигархични кръгове, които от негово име купуват власт и влияят пряко върху процесите в изпълнителната власт. Що не каже кой финансира проекта “АБВ”…?
Източник: http://www.blitz.bg
В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ЕЛИТА НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ
Току-що прочетох страшни неща в блога на проф.Янко Н. Янков-Вельовски – засягащи престъпна дейност на висши длъжностни лица от системата на МВР, Правосъдието и Прокуратурата.
Прочетеното е толкова омерзително, че коментарът става излишен.
Нека читателите на „ЕвроЧикаго“ си направят сами съответните изводи.
„Раздел ІІ:
Първо уточнение по съществото на казуса:
Приложено представям 43 (четиредесет и три) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,
ПРЕДОСТАВЕНА МИ ЧРЕЗ ДИПЛОМАТИЧЕСКА ПОЩА,
КОЯТО ОЩЕ ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ ДВЕ ГОДИНИ (на 26 Юни 2009 г.)
е била надлежно предоставена на ръководителя на Европейската комисия Майкъл Хъмфрис, на Посланика на САЩ Нанси Макълдауни, на Посланика на ФР Германия, на германския разследващ журналист Юрген Рот, и на още няколко други официални политически личности и журналисти.
Уточнявам, че от приложените доказателства е видно, че
визираното официално предоставяне на визираната документация е било извършено от авторитента софийска адвокатска кантора.
От визираната документация е видно, че е налице ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,
извършена и извършвана
от специалните държавни служби като институционални структури,
от ангажирани с дейността на тези служби отделни лица,
от служители на Министерството на вътрешните работи,
от Прокуратурата и от служители на прокурорската институция –
по повод и във връзка с която престъпна дейност,
отделно от това,
Прокуратурата и нейните служебни лица
МАКАР И ДА СА БИЛИ НАДЛЕЖНО ИНФОРМИРАНИ
са извършили множество брутални престъпни нарушения на Европейското и на българското Право,
като фактически са отказали да извършат легитимни разследвания,
и така НЕ САМО СА обезпечили безотговорност за извършителите на престъпленията,
НО И СА СЕ ПРИСЪЕДИНИЛИ към престъпниците като техни фактически съучастници.
*************
Второ уточнение по съществото на казуса:
От приложените доказателства е видно, че
Първо: става дума за
много голям кръг от престъпни лица, извършващи престъпна дейност,
които престъпни лица, в същото време, се подвизават като
високойерархично поставени служители на държавните институции и най-вече на специалните служби.
Второ: Тук и сега аз ще интерпретирам само и единствено
онези текстове, които се отнасят за двама души,
които са непосредствено ангажирани с извършването на престъпна дейност непосредствено срещу мен и членовете на моето семейство, а именно:
Главният прокурор Борис Велчев и
шефа на ДАНС за Велико Търново и Габрово Свилен Цонев.
*************
Трето уточнение по съществото на казуса:
От приложените и визираните доказателства е видно, че
В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ЕЛИТА НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ
въпреки несъмнено много добре известните й факти
ПРОКУРОРСКАТА ИНСТИТУЦИЯ ФАКТИЧЕСКИ Е ОТКАЗАЛА ДА ИЗВЪРШИ ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВИЗИРАНИТЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА И НА ТЕХНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ С БЪЛГАРСКОТО И ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И С МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИТЕ НОРМАТИВНИ РЕГЛАМЕНТАЦИИ, РАТИФИЦИРАНИ ОТ БЪЛГАРИЯ.
*************
Четвърто уточнение по съществото на казуса:
От приложените доказателства е видно, че визираните текстове съдържат следните основни пунктове:
Първо: Свилен Цонев Иванов е роден на 07 Януари 1960 г. в град Горна Оряховица; баща му е бил главен лекар на Окръжната болница във Велико Търново, бил е член на Окръжния комитет на БКП и кум на Първия секретар на ОК на БКП и впоследствие Министър на вътрешните работи Димитър Стоянов;
Второ: през Февруари 1975 г. Свилен Цонев е бил регистриран като „контингент“ на т.нар. „Детска педагогическа стая“ поради участие в опит за групово изнасилване на студентка от Университета; от официалната документация, намираща се в архива на МВР и на Прокуратурата е видно, че студентката Мария С.З. е успяла да се спаси от изнасилването само защото скочила от отвесната скала край реката; където пък останала жива само благодарение на това, че успяла да се закрепи за едно дърво; след което била спасена само благодарение на оказанат й помощ от органите на МВР;
Трето: През 1978 г. Свилен Цонев бил кандидатствал за курсант във факултета на Държавна сигурност в Школата на ДС в София, но получил слаб успех и не бил приет; впоследствие, обаче, той е приет поради личната протекция на самия Министър на вътрешните работи Димитър Стоянов;
Четвърто: Като курсант в Школата на ДС Свилен Цонев бил осъществил т.нар. „преписване“ по време на една от изпитните сесии, поради което бил изключен от Школата; впоследствие той бил възстановен благодарение на застъпничеството отново лично на Министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов;
Пето: Поради показан слаб успех по време на обучението Свилен Цонев е бил завършил Школата на ДС не през 1983 г., както се е полагало, а през 1984 г.;
Шесто: През 1984 г. Свилен Цонев постъпил на работа в Шести отдел на ДС с район на действие Велико Търново и Габрово;
Седмо: През 2002 г. Свилен Цонев е назначен за Началник на Регионално звено „Сигурност“, а през Юни 2009 г. – за Директор на ДАНС за район Велико Търново и Габрово;
чистата му заплата е повече от 3500 (три хиляди и петстотин) лева –
което, впрочем, се равнява на заплатата на пет души професори от Софийския университет;
Осмо: Използувайки служебното си положение, Свилен Цонев е подложил на рекет собствениците на редица заведения, където, освен това, често пъти е водил на безплатни разточителни банкети
Георги Петканов (бивш Министър на вътрешните работи, бивш Министър на Правосъдието и настоящ съдия в Конституционния съд),
Борис Велчев (бивш съветник на Президента и настоящ Главен прокурор),
Пламен Киров (бивш съветник на Президента и настоящ съдия в Конституционния съд).
Девето: Само за една учебна година, 2004-2005, Свилен Цонев е завършил наведнъж целия четиригодишен курс на обучение в Юридическия факултет на Великотърновския университет и се е дипломирал по специалността „Право“.
Този факт заслужава особено внимание, като се има предвид, че:
***по време на обучението си в Школата на ДС Свилен Цонев се е бил показал като неимоверно тъп и редовно е получавал слаби оценки;
***по време на обучението му в Юридическия факултет на Великотърновския университет негови преподаватели са били… посочените по-горе негови високопоставени любители на алкохола, на банкетите и на „още някои други неща по тънката част“;
Десето: По времето, когато Иван Драшков е бил Директор на Националната служба за сигурност (службата, наследник на ДС и предшественик на ДАНС) и Заместник-Директор на ДАНС, Свилен Цонев е бил неговото изключително доверено лице;
Единадесето: От приложените и визирани доказателства (стр.6-7) е видно, че съществува публично известна информация, че преди десетина години, по време на едно от посещенията си във Велико Търново, Борис Велчев, който току-що бил станал съветник на Президента, е бил заснет на видео по време на групов сексуален акт, извършен в къща в село Арбанаси.
От същите доказателства е видно, че съществува публично известна информация, съгласно която видният юрист, министър и конституционен съдия Георги Петканов е бил филмиран заедно с проститутка.
Дванадесето: От приложените и визираните доказателства е видно, че всичко горепосочено е било официално докладвано на самия Шеф на ДАНС Петко Сертов,
който, именно след това официално докладване не само не е наказал, а точно обратното – Е НАГРАДИЛ Свилен Цонев,
КАТО ЛИЧНО Е ПОДПИСАЛ ЗАПОВЕДТА ЗА НЕГОВОТО ПОВИШЕНИЕ В ДЛЪЖНОСТ – ШЕФ НА ДАНС ЗА РАЙОН ВЕЛИКО ТЪРНОВО И ГАБРОВО.“
[Пълният текст на „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на специалните държавни
служби и на прокуратурата!–41-А,(Четиредесет и едно – А)] може да бъде прочетен на сайта
http://iankov.blogspot.com/2011/09/41_28.html
Прав си, Ник, но кой ли ще те чуе…
„В преходните и заключителни разпоредби на закона за досиетата е включен §12, който специално за разузнаването предвижда, че не подлежат на проверка и разкриване всички сегашни и бивши началници на отдели и на сектори.“
Още едно доказателство, че този „закон“ е прах в очите, пореден опит за хвърляне на зверовете на „два милиона мишлета“ (омаскарени като „доносници“), докато началниците на техните вербовчици консумират геноцидната кръв на унижения български народ.
Само тоталната лустрация на тия свиноподобни хиени можеше да спаси България.
Но не би.
В Япония можеше. Също и в Германия. Защо ли?
Тук ТЕ са бетонирани отвсякъде.
„Правосъдието“ е техно.
„Техни“ са парите ни.
Техна е изнемогващата поради негодността ИМ българска икономика.
Политическата власт – вече 67 години – си остава техна.
ТЕ – плутократите партайгеноси, независимо с каква червена или каквато и да е друга политическа боя са баданосали свиноподобните си хиенски физиономии – надничат от всички кюшета на съвременната българска действителност.
Блатната почва (тинята) за свинете е повече от благоприятна – маргиналните слоеве на българското население са толкова обезмозъчени от глад и зрелища, че им е достатъчен и най-дребният повод, за да скочат едни срещу други.
Вместо заедно да запратят в небитието съсловието на грухтящите твари.
Примери?
Българи с/у цигани.
Цигани с/у българи.
Гладни с/у бедни.
Бедни с/у гладни.
И едните, и другите са българско население, упорито (вече съм убеден: по генетичeски причини) отказват да пораснат до Народ.
За свинската напаст тази резигнация на охлоса е повече от желана:
нещо повече – за ТЕХ това е манна небесна!
Защото животуваме в условията на ДЕМОКРАЦИЯ –
където гласът на глупеца и гласът на мъдреца тежат еднакво…
А, както пее бардът на късния соцбарок:
„Прарокав нйет в атечестве свайом –
но и в других атечествах нйе густа!“
(Вокализацията на текста е преднамерена).
БИВШИЯТ ВОЕНЕН РАЗУЗНАВАЧ РАДИОН ПОПОВ: СЪДЯ ВЪНШНИЯ МИНИСТЪР ЗА ПАРИ, НО ДА МИ ПЛАТИ ОТ ДЖОБА СИ!
Oсвен мен и Бойко Ноев някога в посолството ни в Дамаск работеше като шифровчик, и бащата на Николайчо Младенов – познавам го от дете.
Радион Попов е роден на 22 февруари 1950 г. в с. Скобелево, Казанлъшко. След руска гимназия завършва Военното училище във Велико Търново (1970) и Националният колеж по отбраната във Вашингтон (1996) с изключителни отзиви. Като офицер от разузнаването е учил четири семестъра арабистика в Багдад.
По-голямата част от службата му преминава във военното разузнаване, като е бил помощник на военния аташе в Дамаск (1980-1982 г.), военен аташе отново в Сирия (1986-1989) и военен аташе в Мадрид (1999-2000 г.)
След като напуска армията (2001) заради шумен скандал с военния министър Бойко Ноев, е бил пълномощен министър в Кайро и заместник-министър на външните работи. Говори перфектно английски, руски и арабски, ползва испански и турски.
– Радионе, хайде още в началото да признаем на читателите, че отблизо се познаваме от много години и затова няма да си говорим на Ви. Как ще коментираш последното решение на Комисията по досиетата от 26 януари, в което за трети пореден път те разкриват като офицер от военното разузнаване?
– Винаги съм твърдял, че този закон е срам за политиците ни и трябва да бъде отменен, комисията незабавно да се разпусне, а досиетата да се изгорят. Не става дума за мен. За първи път официално съм разкрит, че съм служил във военното разузнаване, преди 10 години. Бях в първите изборни листи на НДСВ, но ме извадиха от тях заради принадлежността ми към РУМНО. В тогавашния изборен закон това се предвиждаше единствено за агентите на Държавна сигурност. Отидох при Царя, а той ми обясни, че наистина е станала грешка, която можела да се отстрани само по съдебен път. От уважение към него и заради достойнството си се оттеглих.
За втори път Комисията ме оповести в решението си относно министрите и зам.-министрите. Сега ми е за трети. Веднага трябва да заявя голямата си гордост, че съм служил във военното разузнаване. Това чувство би трябвало да го изпитват всички военни разузнавачи от Освобождението досега, независимо кой е управлявал България по тяхно време.
Но ти ми кажи как да обясня на бившите наши военни разузнавачи-турци, които лежаха по 14 и 19 години в затворите на Турция, че младостта им не е погубена напразно, че новата България не трябва да ги слага в позорни списъци, а би следвало да ги тачи като герои. А след като Комисията разкри имената на служили във външното ни разузнаване, четирима наши агенти-чужди граждани загинаха при мистериозни обстоятелства.
– В предварителния ни разговор ти коментира, че в решението от 26 януари липсват имена, като например на бившия началник на Служба „Военна информация” ген. Пламен Студенков.
– Като говорим за липсващите агенти и щатни служители на службите, трябва да разделим разузнаването от контраразузнаването. В преходните и заключителни разпоредби на закона за досиетата е включен §12, който специално за разузнаването предвижда, че не подлежат на проверка и разкриване всички сегашни и бивши началници на отдели и на сектори.
Тази законова норма е странна поради две обстоятелства: Първо, защо поставя в привилегировано положение бившите ми колеги, а съответните длъжности в ДАНС не се ползват от нея? И второ, получава се парадокс, че който е минал през началник на отдел или сектор, той пожизнено и посмъртно е брониран. Такъв е случаят с ген. Студенков. Абсурд е, нали? Но от формална гледна точка сега никой няма право да каже публично дали генералът е служил във военното разузнаване.
В числото на закононарушителите е и президентът Георги Първанов, който издава несекретни укази за назначаване и освобождаване на шефа на военното разузнаване. По тази логика военният министър Аню Ангелов също подлежи на наказателно преследване, след като публично защити кандидатурата на кадровия разузнавач Веселин Иванов за нов началник на службата. Двамата държавни мъже май не играят правилно отредените им роли в този театър на абсурда. Не ти ли се струва, че §12 в закона за досиетата неволно напомня за §22?
По този начин са изчистени например имената на ген. Любен Добрев, на Николай Русатев, на Димитър Кобаков… При това те не крият миналото си!
Искам обаче да попитам Комисията защо оповести в свое предишно решение като агент името на бившия началник на V отдел (турския) Симеон Николов, който впоследствие стана президентски съветник и заместник военен министър? Нали уж е законово защитен от §12? Отговорът е прост: Комисията изпълни политическа поръчка за атака срещу президента. Само се чудя защо Симеон Николов все още не е завел съдебно дело.
За да привършим със Студенков трябва да споменем, че в НАТО винаги са знаели за кого става дума и че той някога е работил против тях. Но именно по времето на Студенков бяха изградени добрите работни отношения с партньорските служби на страните от НАТО, в Алианса оцениха професионализма му и решиха, че с него може да се работи. Просто там знаят, че всяка армия изпълнява военната политика на държавата си и когато държавата си промени външната политика, в новата насока започва да работи армията, включително нейното разузнаване и контраразузнаване. Тук няма нищо лично.
От НАТО ни уважаваха като противници именно заради професионализма ни.
– А как стоят нещата с Военното контраразузнаване (ВКР)?
– Ами там Комисията просто си е свършила работа през пръсти. Отново в списъка не фигурират хора, които са публично известни и при това става дума за стари времена. След като в списъка фигурира дори ген. Атанас Семерджиев като явочник през 1954-1958 година, защо ги няма началници на ВКР след 10 ноември 1989 година? Например Атанас Атанасов, Иван Иванов, Господин Манолов и неговите заместници Благой Златков и Николай Хубанов… Те са кадрови контраразузнавачи още от тоталитарно време. Комисията само ще им направи реклама, за тях публичното оповестяване какви са били си е направо блестяща референция да си търсят работа… Никой от тях не остана на улицата. Хората се довериха на професионализма на нашите ченгета, тях идеологеми не ги интересуват. „Върхът” може би е майор Николай Ванчев, който спечели международен конкурс за шеф на офиса по сигурността на парламента в Кабул!
Комисията по неизвестни причини спести имената на кадрови офицери от ВКР. В същото време разкри като бивши агенти висши генерали от някогашния Генерален щаб, а Генералният щаб изобщо не е предвиден в закона за проверка. Впрочем адмирал Симеон Цеков вече е завел дело, очаквам да го последват и останалите.
Не мога да отмина и факта, че комисията не е проверила предвидените в закона изпълнителни директори на агенции. Странно ми е как до сега не е лъснало името на бивш шеф на военните заводи ТЕРЕМ, подвизавал се под псевдонима „Калоян”. Ето човек, който заради неразкритото си миналото може да бъде шантажиран и да нанесе вреда на Министерство на отбраната.
– Да не забравиш Бойко Ноев?
– Да бе, как пък не! Колю Босия в няколко интервюта тръби как Бойко Ноев е вербован от ВКР в последните дни на войнишката си служба в поделение в Мусачево, преди да отиде в Москва да учи международни отношения. Публикува и копие от собственоръчно написаната от Бойко Ноев декларация, че е съгласен да работи за ВКР. Босия издаде преди 10 години брошура, в която написа точно кой полковник лично е предал, по заповед обаче, кадровото дело на Бойко на руското военно разузнаване ГРУ. Но Бойко продължава да си трае. Ако Босия клевети, да го осъди! Аз как
осъдих Бойко да ми плати 16 хиляди лева за обида и клевета.
Сигнализирах Комисията по досиетата за публикациите на Босия, извикаха ме там и пред всички им разказах какви са били служебните ни отношения в Дамаск през 1980/82 година. Тогава бях помощник на изключителния професионалист полковник Иван Джамбов, а Бойко получи при нас назначение като начинаещ дипломат. От Комисията ми отговориха , че нямало документи. Но регистрационният дневник стои непокътнат и ако внимателно прочетеш решението от 26 януари на какво основание се определя принадлежността към службите, там е отбелязано „регистрационен дневник”.
Веднъж казах на Бойко: „Вземи излез и кажи какво си свършил, как с ген. Чавдар Червенков сте получили съветски благодарности за вербуването на гръцки дипломат във Виена. Ще ви ръкопляскат хората.” А той продължава да си трае. Бойко Ноев е като белязан атом, където и да отиде, се забелязва. Тотално е провален пред всички секретни служби в света, в чието полезрение е попадал. Жалко, че вече не е жив генерал Камен Петров, който водеше делегацията ни в Париж на преговорите по ДОВСЕ, за да разкаже как и в какво съветските служби за сигурност са изловили Бойко Ноев.
– Как си обясняваш, че докато Николай Младенов беше военен министър, Бойко Ноев имаше свободен достъп до Министерство на отбраната? Сега пък е негов съветник във Външно министерство.
– Никога не е писано, а и аз съм пропуснал да ти кажа, че освен мен и Бойко Ноев някога в посолството ни в Дамаск работеше като шифровчик и бащата на Николай Младенов. Така че с Бойко познаваме Николайчо още като хлапе. Оттам им е връзката. По-късно ги свърза общия интерес около старите американски изтребители F-16, за които има напъни да бъдат пробутани на нашите ВВС.
– Стигнахме до сакралния въпрос защо не замина като посланик в Саудитска Арабия, след като президентският указ не е отменен?
– Проблемът е следният: докато бях заместник-министър на външните работи, американска фирма, чийто представител в България е съпругата ми, продаде на Министерство на отбраната съоръжение за направа на халета и хангари. Уникалната технология позволява за денонощие да се построи хангар или склад с площ един декар на цена само 42 долара за квадратен метър. Самият Младенов написа писмо до фирмата-доставчик MICIndustries, че тази покупка е част от модернизацията на Българската армия.
Сравнително по същото време кабинетът „Станишев” ме определи за извънреден и пълномощен посланик в Саудитска Арабия. Кабинетът „Борисов” поиска агреман, който пристигна през октомври 2009 година. След като той беше укриван в продължение на 2 месеца, от Рияд попитаха какво става. На 1 декември 2009 година бе издаден президентски указ за назначаването ми, в което се дава 2 месеца срок да замина. Трябваше да бъда командирован на 23 февруари 2010 година. Но тогава Николай Младенов стана външен министър и спря отиването ми под претекст, че имало конфликт на интереси при продаването на инсталацията от американците. Къде е конфликтът, питам аз, след като от 10 години нямам никакви допирни точки с военното министерство.
Забележи: парламентарната комисия за конфликт на интереси изобщо не прояви интерес към случая. Младенов по БНР заяви, че ще изчака съдебното дело на бившия министър Николай Цонев по тази сделка. Само че дело срещу съпругата ми изобщо не е завеждано. На първа инстанция Цонев беше оправдан, като на това дело мен, съпругата ми и Николай Младенов ни призоваха само в качеството на свидетели. Ами ако Цонев го оправдае и втората инстанция, а нещата май натам вървят? Аз обаче повече не мога да чакам и вече съм завел дело спрямо Николай Младенов, че си е превишил правата, не изпълнява президентски указ и ме е лишил от конституционно право на труд. Искам парично обезщетение за пропуснати ползи, но искам той лично да ми ги плати от джоба си, а не от бюджета на министерството.
– Защо толкова настойчиво държиш да отидеш в Рияд – накърнено честолюбие, посланическа заплата?
Семейството ми няма кой знае какви материални проблеми – две от дъщерите ми са омъжени в САЩ, само най-малката е тук. Съпругата ми развива успешен агробизнес с чуждестранни партньори. Така че въпросът е принципен. Твърдя, че България има нужда от това посолство, защото аз отдавна работя съвместно с араби и си давам сметка, че Близкият Изток ще става все по-важен за нас. Световната финансова криза защо не ги удари? Парите са у тях и те търсят къде да ги инвестират. Писмено предложих преди половин година на премиера Борисов да замина за Рияд при условие, че се отказвам от половината бюджет на посолството, да осигуря безплатно подходяща сграда, да работя на половин заплата и след шест месеца да се оттегля по лични причини. Още чакам отговор. А относно честолюбието…Това е дълъг разговор. Аз имам вече внуци, а на това стъпало в живота относно амбициите настъпват съществени корекции в посока към умереност. Но няма да се съглася ръководени някога от мен агенти или напудрени комсомолчета да ми пишат биографията.
ГАНЧО КАМЕНАРСКИ
[email protected]