Българският политически елит произведе новаторско виждане за изпълнителната власт: вече се търси не експерт, подходящ за даден пост, а точно обратното – пост, който да бъде предоставен на даден експерт, пише Т. Ваксберг.
Дори и най-очакваните новини могат да завършат със сензация. Това показва случаят с приетата оставка на министъра без портфейл Божидар Димитров. Гласуването се очакваше от месец и половина, а изходът от него беше предизвестен – беше ясно, че оставката на министъра ще бъде приета.
Онова, което не беше ясно, е че Божидар Димитров е заемал пост, от който страната не е имала нужда. Това се разбра миналата седмица, когато премиерът заяви, че ще закрие поста и няма да търси наследник на Димитров. А няма да го търси, защото е преценил, че няма подходящ кандидат.
За нуждите на страната и нуждите на приятелите
Историкът Божидар Димитров беше министър без портфейл, който отговаряше за българите в чужбина. Той подаде оставка под натиск, обусловен от агентурното му минало в Държавна сигурност.
Първоначално той беше защитаван от премиера с аргумента, че Димитров е негов приятел, който му е останал верен във времена на изпитание. Тези факти се оказаха по-важни от агентурната принадлежност на известния историк и по-важни дори от многобройните му политически гафове.
След като под натиск оставката все пак беше подадена, премиерът заяви, че ще запази министерството за българите в чужбина, тъй като този пост не е бил създаван специално за Божидар Димитров. Това странно пояснение беше дадено без премиерът изобщо да беше питан как се е родила идеята за въпросния пост.
Все пак се предполага, че участниците във властта носят отговорност пред нуждите на страната, а не пред личните нужди на своите приятели. Миналата седмица се оказа, че това предположение е било непремерено.
За поста на Божидар Димитров всъщност не се търси човек, защото премиерът предварително знае, че няма да се намери подходящ кандидат.
Това, което се случи, измести истинския съдържателен въпрос около министерския пост. Този въпрос е свързан със смисъла на едно министерство на българите в чужбина. От близо 20 години нито едно правителство не е успяло да дефинира целите и задачите на институция с подобно име.
С кого би следвало да се занимава тя? С хората, които преди много поколения са се озовали на чужда територия или с хората, които днес се чудят дали ще имат право да гласуват на избори?
Според конкретния човек, който досега оглавяваше агенцията за българите в чужбина, тази институция се накланяше в едната или другата посока, преминавайки от официално ведомство на национализма към демократична, макар и немощна организация. А после изминаваше обратния път, според човека, който се озоваваше начело.
Съществените въпроси не бяха зададени
Ако съдим по реакцията на българите в чужбина, те или нямат отношение, или имат негативно отношение към тази институция – не се разпознават в нея, не виждат в нея орган, който да защитава техните интереси или да строи политика с тяхно участие.
Това е само част от съществените въпроси, свързани с едно министерство на българите в чужбина, но нито един от тях не беше разискван около оставката на Божидар Димитров.
Дясната опозиция не постави въпроса за разхищението на държавните средства, след като стана ясно, че Димитров е заемал ненужен на страната пост. А лявата опозиция разшири кръга от междуличностни въпроси, като напомни на Димитров, че нищо подобно не би му се случило, ако си е стоял в БСП.
Така покрай закриването на един и без това дискусионен пост отново взе да прозира въпросът за автентичната опозиция на ГЕРБ – има ли такава?
Източник: Дойче Веле
