Опасно растат очакванията за нов политически месия

Автор: Галя Горанова
Сега

Едно число ме смути силно тия дни. Процентът на армията от огорчени, разочаровани или просто уморени избиратели в социологическите сондажи. То е като индексът Дау Джонс за американската икономика, само че мери нивото на склонността към заблуда у българина. Много опасно число!

Според изследването на „Галъп“ за последния месец то заковава 40-те процента. Толкова са гражданите измежду анкетираните над 1000 човека, които декларират, че няма да гласуват, ако изборите са днес. Недотам утешително е и числото, което дава агенция „Афис“ – 34.7%. Ще кажете, ама и двете агенции имат нещо общо с БСП! Може би. Но от това числото не става по-малко плашещо.

Защото тия 35-40% избиратели не са нито леви, нито десни, те чакат някой да ги омагьоса, да им разправи чудни приказки за светлото бъдеще, да им обещае край на мизерията и униженията, да им вземе акъла в буквалния смисъл. Те не биха гласували днес, но дали няма да се поддадат на изкушението утре?

Впрочем работа на социолозите е да ни опишат профила тъкмо на тази непостоянна електорална маса, която на практика решава изхода от всички избори досега. Защото от този профил създателите на митове и кукли на конци ще изваят посланията на следващия претендент за славата.

Този, който ще отпрати в миналото изтърканите неизпълнени обещания за безмилостна борба с корупцията и възстановяване на справедливостта и ще раздаде поредната порция надежди.

За съжаление социолозите

не дават подробно описание на този среден лумпен-избирател,

който и наесен ще помете избора на хората с убеждения. Частична представа ни дава „Афис“, която обрисува портрета на разомагьосаните привърженици на ГЕРБ, напускащи панически кораба на управляващите.

Те са най-общо две категории – едните млади, на възраст между 18 и 29 години, които само преди година възторжено са приветствали „Бат’Бойко“, другите – в зряла възраст между 50-59 години, които оплакват поредния си грешен избор след неовъзмезденото подрипване по площадите през 1996 г. и възторженото посрещане на царя през 2001 г.

Както казват социолозите, това са хората, изнесли на плещите си тежестта на прехода. Критична маса от опортюнисти, които възприемат смяната на властта като възможност за лични облаги.

Аз познавам тези хора. Срещам ги вече 22 години по улиците на София, най-големия инкубатор на лумпен-електорат. Знам как им пламтят очите при появата на всеки нов политически субпродукт на прехода, обвит в целофан. Как блясъкът на опаковката напълно ги заслепява и те отказват да се взрат в съдържанието. Веднъж избрали отбора на ЦСКА (или „Левски“, или там който е), те са готови да ви издерат очите, ако речете да оспорите качествата на фаворита им.

Тази маса от запалянковци доведе на власт Иван Костов през 1997 г. и сочеше с пръст като презрян комунист всеки, който отказваше да го припознае за политически гений. Някои от тях и досега са застинали в назидателните си пози.

Други се оттекоха към последващите месии, които ги примамваха лесно с познатите им приказки за „демокрация“, „евро-атлантическа ориентация“, „християндемократически ценности“ и „дясно управление“.

Те доведоха Бойко Борисов на власт преди две години,

когато се самообяви за „десен“ и им разказа умилителната приказка за своя убит от комунистите дядо. Това им стигаше, за да го припознаят за „свой“ по извратената българска система за политическо обозначаване.

Вероятно в кръга на разочарованите попада и голяма част от левия електорат, по-податливите за мисъл глави, защото чугунените са плътно зад БСП. Те еднакво не желаят да харижат доверието си както на псевдолевицата, така и на крайно нечовеколюбивата българска десница. Но такива са малко.

В тези 35-40% попадат и съвсем младите любители на политическата реклама, които си харесват политик така, както пазаруват в мола. Те нямат политическа култура, не четат, трудно виждат отвъд фасадата и са най-податливи на пиар. Но предвид тревожната демография броят им не е от решаващо значение.

Има и един малък процент мислещи българи, които отдавна са зарязали политическите клишета и етикети, защото не очакват нищо. Умни маргинали, от които никой не се интересува. Особено по избори. Те са маята за хляб, който у нас никой не желае да омеси. Гаранция са за почтеност, която няма шанс. Наясно са, че на избори няма избор и

чакат да се оттече мръсната вода на прехода

Те съставляват нищожна част от процента на негласуващите, така че влиянието им е пренебрежимо.

И на предстоящите местни и президентски избори масата лумпени ще предопредели победителите. Впрочем при кметските решаващи ще са парите и циганската изборна миграция, така че политическите послания няма да са от значение. Но при президентските профилът вече е ясен – либерал, който да произнася достатъчно убедително клишетата, започващи с „евро-“ и завършващи с „атлантическа“. Да е с претенция за интелектуалност като антипод на сегашните варварски политически нрави и мутренска реч.

Да има благословията на Европа и САЩ (без това е немислимо), по възможност да говори някой западен език, да обещава продължаване на реформите (без значение какви). Да е консенсусна фигура (което ще рече да угоди на всички).

Всичко останало – сересета, Алексей Петров, РЗС – са междуметия в една кампания, която обезпечава тази цел. Както простичко го обясни Борисов: „Като се караме с Алексей Петров, печели трети.“ Впрочем бъдещият президент вече е избран, остава само да си пуснем бюлетините!