В приближеното до „Лев корпорация” кафене К2 готвят народни бунтове още от миналия февруари
Пламен Николов беше парламентарен секретар в кабинета на Жан Виденов, но напусна поста си със скандал. След това работи няколко години в „Мултигруп”, където ръководи „Стратегическо и корпоративно планиране“ и стопански звена на компанията. Преди 10 ноември десет години е работил в Института за съвременни социални теории към Секретариата на ЦК на БКП, бил е и преводач към Единния държавен протокол, тоест запознат е с много строго секретни дела. В момента се занимава с частен консултантски бизнес. Неотдавна той предизвика скандал с твърденията си, че Илия Божинов е убит и че преди това бил притискан от Алексей Петров заради фирма за таксита.
– Г-н Николов, взривът пред столичен вестник сблъска две версии за случилото се – че е дело на самите потърпевши и кръга около тях, свързан с Алексей Петров, и че това е опит на властта да се сплаши антиправителствена медия. Какво е вашето мнение?
– Първо, покрай този взрив стана ясно, че в тази сграда има едно трогателно съжителство в. „Галерия”, в. Ретро” и издателство „Милениум”. За пореден път изплуват близки, топли и сърдечни връзки с Гоце, особено през в. „Ретро”, в чието дъно стои Недялко Йорданов. Публична тайна е, че той е близък на Гоце.
Особено впечатление ми направи поведението на Кристина Патрашкова и Явор Дачков. Това беше поведение на хора, които са подготвени и най-малкото не са изненадани, репетирали са репликите, които да кажат по повод на взрива. Включително г-жа Патрашкова беше премислила обяснение на въпрос, който не й беше зададен – защо в 5.40 сутринта телефонът й е бил включен до главата. Гузен негонен бяга. Тя обясни, че имала предчувствие. По принцип си държала изключен телефона и не го слагала на нощното шкафче, за да не я тревожат. Но имала предчувствие предишната вечер, оставила си телефона включен и не щеш ли гръмнали редакцията на вестника. Очевидно тя сама си е задавала въпроси и е репетирала отговорите може би пред огледалото. Всичко това ме навежда на мисълта, че те всъщност не бяха изненадани и то до такава степен, че вероятно дори имат идея кой им е взривил редакцията.
– В такъв случай каква е вашата версия за случилото се?
– Аз нямам версия, имам мнение. Ето какви са моите следчувствия – когато някой се явява толкова подготвен, след като „ненадейно” са го взривили, аз веднага си задавам въпроса кой има интерес това да се случи. Моите предположения са свързани с аналогията с една друга ситуация по време на пресконференцията, която дадох на 27 октомври миналата година. Тогава тя беше отразена във вечерните новинарски емисии единствено в ТВ7 поради следната причина. Същия ден също така внезапно, ненадейно и изненадващо един гражданин беше нахлул с БМВ в президентството. Това беше топ новината, което изяде по 15 минути от новинарските емисии. А останалите 5 минути бяха изядени от това, че чакаха един господин, близък на Алексей Петров, да се появи на летището и да направи сензационни разкрития. Но той вместо да се появи в 13.00 часа, дойде в 16.30, каза на журналистите „добър ден” и обясни, че ще прави разкритията след една седмица за конкретен вестник.
Т.е. тази схема на изместване на дневния ред с абсурдни новини се повтори и сега и това вече не е изненадващо, а конкретен почерк. Тогава президентството беше нападнато от гражданин, за да се измести новината, в която аз съобщавах, че главата на октопода в България е Гоце. Сега се чакаше пристигането на четирима еврокомисари, датата 10 февруари съвпадна с годишнината от арестуването на Алексей Петров и какъв по-хубав повод тази бележита годишнина да се отбележи по подобен начин и да се неглижират усилията на всички – както на еврокомисарите, които ни посещават, за да ни бъдат от полза, да подпомогнат нашата администрация и да се запознаят с работата й, така и на самото българско правителство, което си е направило труда и е успяло да убеди тези фактори да посетят България, за да свършат някаква полезна работа. Защото това не са хора, които се разхождат от чисто любопитство към пътешествията.
Този повтарящ се почерк ме кара да мисля, че за пореден път дълбоко-дълбоко в дъното прозира усмихнатата самодоволна физиономия на Гоце, която се появи същия ден вечерта в новинарските емисии. Награждавайки двама летци за проявен героизъм, той с неприкрито самодоволство, с голяма топлота и любов коментира случилото се и спомена за МВР и министър Цветанов и това как те си вършат работата.
– Повечето политици споменаха триумвирата Първанов – Цветко Цветков – Алексей Петров като генератори на това събитие, които искат дестабилизация на страната. Ако е така, каква е крайната им цел?
– Аз смятам, че генераторите са Гоце и Алексей Петров, а Цветко Цветков го слагат може би само за да има трети. Но по принцип не възразявам на подобно разбиране на нещата. Не виждам за какво им е нужен Цветков, тъй като досега те са могли да си вършат работата и да поддържат този тип отношения без него.
– Нали се води стратег?
– Аз не го познавам като стратег. Имам лични впечатления от него и го познавам като човек, който винаги постфактум обяснява нещо. Не съм останал с впечатлението, че е мозъкът на някакви събития. Може би е удобно да му се приписва, че той е човекът, който ражда пъклените замисли, измисля ги, реализира ги и се грижи за осъществяването им. Но аз не съм останал с такова впечатление. И дори точно обратното – останал съм с впечатлението, че такъв човек е Гоце. Вижте кой беше най-доволен в края на деня. Патрашкова и Дачков играеха разтревожени, а единственият, който беше доволен от това, че България за пореден път е омаскарена, беше Гоце. 20 години същата тази клика принуждава България да плаща висока цена, за да може да си изиграе своите игрички и постига целите си.
– Да не би да нападате така Георги Първанов именно защото през 1997 г. той лиши от втори мандат правителството на Жан Виденов, към което принадлежахте и вие?
– Преди няколко месеца, когато разговарях с „ШОУ”, споменах сценариите за провала на правителството на Бойко Борисов. Те се припокриват със сценариите, които бяха приложени тогава, за да се създаде представата, че е неизбежно не просто да се смени правителството, а БСП да се оттегли от властта и да се постигне промяна в статуквото, тъй като у нас винаги се говори за това. По принцип обаче статуквото се запазва, но акцентите, полутоновете и нюансите се променят.
Тогава тази промяна беше постигната с на пръв поглед неконтролируемо, а всъщност с много добре контролирано нарастване на цената на хляба, манипулиране на цената на пшеницата и на брашното, опашки за хляб през лятото на 1996 г., финансова криза, предизвикана абсолютно съзнателно с помощта на няколко кешови играчи на пазара в лицето на няколко финансово-брокерски къщи, които отдавна не съществуват. Задкулисието беше същото като днес. С 10-тина милиона кеш те бяха в състояние да обърнат кешовия пазар, а това обръщаше и другия, тъй като всички търговски банки бяха рефинансирани от БНБ, бяха обслужвали дълго време индустрията, която не си погасяваше задълженията по кредитите и т.н.
Не е нужно ред по ред да изясняваме сценариите, но схемата е същата. В момента цената на хляба расте и пак има някакви обвинения за това, че Гоце и червени олигарси я манипулират. И тогава беше същото. През 1995 г. аз почти ежедневно се срещах с г-жа Данка Минкова, която по това време беше председател на Националната агенция по зърното и почти ежедневно се опитваше да алармира и парламента, и правителството, че зърненият баланс се нарушава. В момента не зная дали той е нарушен или не, но виждаме, че се правят огромни усилия това да се случи.
Кой прави това? Същите хора, които знаят какъв би бил финалният резултат тогава, които знаят, че е най-жестоко да удариш гражданите с цената на хляба и с неговата липса. Ето за това задкулисие говоря, на което мира не му дава мисълта, че това правителство очевидно не му се подчинява. Всъщност статуквото за пръв път де факто е разбито. И хората от червеното задкулисие се опитват да го възстановят, но то не е точно червено, а именно гоцевско. Гоце беше продукт на това задкулисие, а сега 10 години по-късно, е негово олицетворение.
– Какво спечели въпросното задкулисие тогава и какво се стреми да спечели сега?
– Тогава ставаше дума за една задкулисна сделка. Не случайно ги наричат „четвъртофевруарци” всички вкупом, заедно с Петър Стоянов и другите участници. Защото се има предвид не някакво вътрешнопартийно предателство, което Гоце и Николай Добрев са извършили към партията си, и манипулацията по отношение на демократичния процес в България въобще. Тогавашната манипулация се състоеше в това, че по никакъв начин не се направи равносметка, за да се види защо правителството на Жан Виденов се провали.
Напротив, всичко това беше прикрито и, както обича да се изразява Сергей Дмитриевич с неговия руски израз, беше заметено под килима, а горещият картоф беше прехвърлен в ръцете на правителството на СДС.
Стана ясно, че този горещ картоф всъщност не е чак толкова горещ и че до голяма степен е постигнат вследствие на манипулацията на кешовия валутен пазар и че тази ситуация може лесно да бъде овладяна и тя беше овладяна, разбира се, с усилия. И бе предшественик на правилното решение българският лев да бъде обвързан с немската марка, което ни предначерта пътя към еврото, и с въвеждането на валутен съвет, който да изисква спазването на определена бюджетна дисциплина.
Виждате, че сега се атакува Симеон Дянков, опитват се всячески да го принудят да наруши тази бюджетна дисциплина. Но след като Дянков не го прави и правителството не е податливо, тъй като очевидно е научило този урок от предшествениците си и знае, че не трябва да допуска подобно нещо, сега опитват другите сценарии. И в частност сценариите с ескалацията на уличната престъпност.
– Какви са доказателствата ви, че уличната престъпност нараства именно под натиска на тези задкулисни сили?
– Тъй като Агенция „БЛИЦ” беше много коректна в отразяването на посегателствата срещу завода, на който съм изпълнителен директор, ще ви дам пример с него. В течение на 20-тина дни имаше общо 8 посегателства върху него, докато за предишните 10 г. – само две. Кой стои на върха на тази хранителна верига на мафията, която се занимава с крадено желязо и къде отива то? Отива в Перник при един човек – Людмил Стойков, известен спонсор на Гоце, който беше следствен заедно с Марио Николов. А който е на върха на тази хранителна верига, е в състояние да даде команда по места да се започват нападенията не само за да се смачка Николов, а за да се създават проблеми на полицията. Защото когато полицията тази седмица има 40 преписки за подобни взломни кражби, едва ли ще й останат ресурси и време да се занимава с нещо друго. Това е принципът – по всякакъв начин да се затруднява работата на оперативното управление, на правителството.
Друг такъв пример е капацитетът на администрацията за усвояването на еврофондовете. Спрямо предишното правителство, сегашното може да се похвали с това, че в пъти е увеличило усвояването на еврофондовете. Но това е крайно недостатъчно. Естествено, то не може да подмени цялата администрация. Но съм близо до мисълта, че една много голяма част от тази администрация не си върши съзнателно работата именно с идеята да саботира това правителство и да се върне онова, което беше удобно, за да се краде.
– Всички политици до един, независимо от ориентацията си, повтарят, че тези неблагополучия са дело на някакви потайни кръгове. Защо най-сетне не ги посочите поименно? Само с президента ли се изчерпват те?
– Има публична информация за това. Имаше прекрасни снимки в един столичен седмичник от преди година за приятелски баскетболен мач, на които до Гоце стоеше един господин, който е тясно обвързан с баскетбола в България. Между другото на тази снимка го има и Бойко Борисов. Но той както винаги е със своя любим номер 13 и е избутан в края на групата. Очевидно това не е неговата среда и са го поканили само и само да го приобщят и да го заснемат на тази снимка. Затова той стои с леко отсъстващ вид и очевидно не му е приятно, че е попаднал в тази компания. Това се е случило доста преди той да спечели парламентарните избори.
Ето ви пример за това как се правят кръгове. Тъй като Борисов е човек, който очевидно е набирал популярност и сила, те са търсили начин да го приобщят или, ако не успеят да го направят, да го впримчат, да го принудят, да му разиграят всякакви сценки и сценарии, да съберат кино и фотодокументи, с които после да доказват нещо.
Оказва се, че тези усилия до голяма степен са останали безплодни. Естествено, че като всеки друг и Бойко Борисов в крайна сметка трябва да мисли за резултатите от управлението и е неизбежно да прави компромиси. В тази 20-годишна гоцевщина няма министър-председател, който да не е бил в тази ситуация. Въпросът е дали ги прави с желание или с омерзение. Моето впечатление, че Бойко Борисов ги прави с омерзение и всички, които го принуждават да прави компромиси, знаят, че той няма да им прости и че при първа възможност ще ги накаже.
– Какви компромиси имате предвид?
– Прословутата история с г-н Михаил Михов е един компромис. Гоце е звънял на Борисов, пилил му е на главата, заблуждавайки го, че по отношение на него са предприети някакви неправомерни действия или пък тези действия наистина нарочно и преднамерено са били предприети спрямо него и пивоварната му в Мездра. В крайна сметка се стига до ситуация, в която Бойко Борисов се обажда по телефона, за да се информира.
И сега това ни се представя като едно доказателство за неговата намеса в дейността на агенция „Митници” и как е оказвал влияние на нейния председател. След което стана повече от ясно, че всъщност антуражът на Гоце е намесен отначало до край в тази работа и че разпорежданията на митниците са били свалени от съда след намесата на Сашо Пенов – председателят на правния съвет на Гоце, при когото той явно е трудоустроен, защото като частпром прави своя бизнес.
Четох някъде, че получил хонорар от 12 000 лв., за да води това дело и го е спечелил, а Агенция „Митници” не се е осмелила да обжалва, въпреки че е имала възможност. Т.е. сработил е натискът, оказан от Гоце и гоцевия антураж. А кой беше преди това шеф на този правен съвет – сегашният главен прокурор Борис Велчев. И в крайна сметка във всичко това има скрита семиотика.
– След като Георги Първанов е лошият в тази игра и олицетворението на задкулисни зловредни кукловоди, защо когато Бойко Борисов основаваше ГЕРБ заяви пред претъпканата Зала №1 на НДК, че за президента ще говори само той, а на останалите забранява да изказват мнение?
– Може би това е било въпрос на емоционална преценка в момента. В крайна сметка той дълго време се стремеше да поддържа това междуинституционално общуване, което е в полза на държавността. И то беше съзнателно торпелирано от Гоце, защото на него му трябва скандал след скандал, които да се случват ден след ден, тъй като това е неговата жизнена среда, в която той живее и може да оцелее и в която може да се опита да се възпроизведе заедно с неговия антураж, след като БСП доброволно се срути като резултат и електорална подкрепа между 16 и 12%.
Гоце води и втора битка за обсебване на БСП. Но тъй като не може да го направи, защото Сергей Дмитриевич не желае да дели мегдан с него, той тръгва да погазва конституцията по абсолютно безочлив начин. Като се почне оттам, че 5 години се ушумоляваше за досието си и агентурния си псевдоним, а в началото на втория си мандат обяви, че много се гордее с това, че е бил доносник и се свърши с това, че в момента погазва конституцията по абсолютно очеваден начин, занимавайки се с дейност, която му е напълно забранена от нея като създава, асистира и акушира политическа формация най-вероятно с бюджетни пари.
Дори и да са си платили сбирката в НДК, всички останали съпътстващи мероприятия преди и след нея, се свикваха официално от президентството, например, когато изтипосаха Мария Капон едва ли не за съучредител. Тази среща беше организирана с пари на президентството, а не с пари на проекта „От Съ до Шъ”, както го наричам, защото не бива да се злоупотребява със свети неща каквито са „АБВ”.
– А кой стои зад президента?
– Вече говорихме за кръга „Монтерей”. Но той е трансмисия. Това е последната видима част на кукловодите, на тези, които предстои да одобрят Гоце за кукловод, ако той не се класира за каквото и да било друго след двата мандата, в които играеше ролята на президент на България. А невидимите кукловоди в Кремъл няма кой да ги посочи. В момента битката е за руските енергийни домогвания в България – Бургас-Александруполис, АЕЦ „Белене”, „Южен поток”. Ако тези три руски проекта се осъществят у нас, това означава, че следващите две поколения българи не просто ще ги изплащат, а ще хрантутят кремълската агентура в България, накачена върху тези фирми тук. Те се активираха толкова силно след 2007 г., защото преди това трябваше да пазят поведение, тъй като кремълските господари им бяха казали да се държат тихо и кротко, за да влезем в ЕС и след това да си покажат магариите. Но това е и начин да бъде шантажиран и изнудван самия ЕС.
Още повече, че названието „Алтернатива за българско възраждане” звучи много страшно, тъй като Гоце е възродител със стаж, който беше в т.нар. Общонароден комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ). Тогава, в началото на неговата политическа кариера кукловодите му го бяха пласирали там. Но е крайно време в България да се сложи край на възродителния процес, който върви вече от цели 25 години. Той избуя отново след като ни приеха в ЕС, защото това е начин да се шантажира съюза от по-високи кукловоди, които не са тук, а в Брюксел и Страсбург. Те казват: ей, внимавайте, защото там, в България, така ще ви подпалят чергата, че свят ще ви се завие. Не ви ли прави впечатление, че турскофобското говорене се засили именно след 2007 г.
Същите тези кукловоди успяха да принудят дори Тодор Живков да бъде въвлечен във възродителния процес. Абсолютна спекулация и лъжа е, че той е бил негов инициатор. Същите кукловоди, които тогава го изнудваха и вкараха българската държава в коловоза на този процес, сега използват тази стара карта, за да управляват съдбата на България. Тогава от страната ни се изселиха между 300 и 600 000 души. В Бурса все още живеят тези хора и за тях България е родина, както е за нас. Ние повече от 600 г. живеем заедно на нашата земя и ако не намерим начин да се харесваме и да се обичаме помежду си, ще бъдем лесна жертва.
Не е нужно да посочваме поредната изкупителна жертва на този процес, както стана с Тодор Живков, защото от това разбирането за него няма да спечели. Напротив, разбирането за възродителния процес трябва да бъде като за една конспирация, в която винаги ще се намери някой, който да бъде изтипосан в очите на публиката като пешкира, в който да си бършат ръцете, ако се наложи, но всъщност това е тайно задкулисие, организирано от задкулисието в България през 80-те години, забележете, след смъртта, някои биха казали след убийството на Людмила Живкова. Такъв процес не можеше да се случи никога, докато тя беше жива, защото мотото, с което тя живееше, беше „Единство, творчество, красота” и тук идваха деца от цял свят от различни култури, етноси, вероизповедяния и се търсеше тази формула.
А възродителният процес беше насочен точно срещу това истинско възраждане на България, което тя се бореше да постигне. И той беше насочен в еднаква степен както срещу нея, така и срещу Тодор Живков и срещу цялото семейство Живкови и стремежът им България да бъде свободна и еманципирана страна. И аз се подписвам с две ръце, че Тодор Живков беше въвлечен принудително във възродителния процес от една клика възродители – Георги Джагаров, Илчо Димитров, Георги Атанасов и други, които ще се въздържа да кажа.
– Споменавате само починали хора. Кажете и други, които могат да свидетелстват за това?
– Не ги казвам, защото синът на единия от тях ми е приятел. Баща му също е мъртъв и не искам да го огорчавам като го споменавам. БКП имаше коренно различна политика от този кръг до преди 1982 г. Но изведнъж разработката на материалите на отдел „Идеологическа политика” на ЦК на БКП, след това „Пропаганда и агитация”, изчезнаха – бяха прибрани в чекмеджетата и се появи тази група хора. Да не забравяме, че синът на Илчо Димитров в момента е ректор на СУ „Св. Климент Охридски”. Да не забравяме, че синът на Марко Семов в момента е зам.-председател на партията СРС (РЗС) и пръв изприпка да покаже колко е изненадан, че е взривен в. „Галерия”.
– Скандалите със СРС се развихриха, след като Цветан Цветанов прочете в парламента стенограмите от записани разговори между лекарите в Горна Оряховица. Как ще обясните това надцакване с тайна информация?
– Това е удобното обяснение на случая. Ако бях на местото на Цветан Цветанов, не зная дали щях да бъда подведен да прочета тези стенограми. Защото в една ситуация, в която ти ежедневно си поставен в кюшето и всичките ти усилия биват омаловажавани и неглижирани, е нормално в един момент да изгубиш преценка и дори да те подлъжат, да успеят да те подтикнат към това да направиш нещо, което не е много подходящо. И фактът, че тази тема така се експлоатира впоследствие е доказателство, че той е бил умишлено подтикнат, че това е нещо предварително изчислено. Всеки човек има някакъв ограничен биологичен ресурс да реагира, износва се. И когато непрекъснато го мачкаш и притискаш, той допуска някаква грешка, след което го поставяш или в положението да казва, че е бил подведен и принуден, или започваш да го доунищожаваш. Аз така прочитам тази ситуация. Защото мои приятели от Горна Оряховица ми казаха, че родителите на това момиче не са искали бебето и са платили пари то да бъде унищожено. Но все пак остава загадката защо тези хора са били подслушвани. Така, че все още има много неясноти.
– Можете ли да кажете на кого са присъщи тези битки с подслушани разговори и дискредитиране на хора чрез тях?
– На кремълските рицари на плаща и кинжала. Ние не можем да избягаме от тези хора. Когато първата ми съпруга тръгна да бяга от България през 1990 г., ме попита: Николов, кажи ми къде най на запад да избягам от мъжа си болшевик, от майка си и баща си болшевики, от болшевиките в БСП, от болшевиките в СДС и от болшевиките въобще. Отвърнах й: вземи глобуса и виж, че от Калифорния по-нататък няма. И тя си е там до ден днешен.
– След компроматите със СРС и взрива пред медия какво развитие ще претърпят сценариите, за които говорите и кой в крайна сметка ще спечели?
– Със сигурност зад кадър в момента има едно страхотно изнудване на Бойко Борисов от същите тези кръгове, които организират и всичко останало, или най-общо казано от гоцевщината. Използвам този термин, защото, макар да звучи грозно, всъщност той е много по-академичен от думата свинщина и обхваща много повече аспекти на действителността.
И в момента брокерите на гоцевщината изнудват Бойко Борисов. А цената е: направи поредица от компромиси и най-вероятно на първо място по руските енергийни интереси в България, преклони главица и всичко това ще спре, ще изкараш мандата, ще отпушим фондовете, навсякъде, където трябва, ще станем корпоративни и т.н. Но Бойко Борисов е от стара коза яре и знае, че тези хора винаги лъжат и когато лъжат, пак лъжат. Затова не вярвам той да им се довери. Лошото е, че цената, която предстои да платим, ще бъде тежка. Защото в стремежа си да го омаскарят докрай, те няма да се спрат пред нищо.
Всички виждат, че времето върви, две години вече почти минаха, а нещата не помръдват. И ето го резултатът – не случайно двама от очакваните европейски комисари дипломатично си изпуснаха самолета и пристигнаха да другия ден. Знаете как е организиран живота на един човек с този ранг и той няма как да се е успал, за да си изпусне самолета. Очевидно това е станало заради взривовете и са искали да разберат какво се случва в България, защото те също са подложени на манипулация и на тях им се подава информация по някакви задкулисни канали.
В този ред на действия може да се стигне до цена на хляба 4 лева, на олиото – 8 лева… И сетне – нали помните как се удряха черпаците по празните тенджери. Нали вече имаше скромна агитка пред сградата, в която е трогателното триединство между „Галерия”, „Ретро” и „Милениум”. Как пък се събраха така случайно на едно место, да се чуди човек.
– Това ваши предположения ли са или имате конкретна инфожрмация?
– Само ще посоча, че миналата година през февруари често посещавах едно заведение, известно в кръга на приближените на „Лев корпорация” – „К2”. Тези явки са три – „К1”, „К2” и „К3”. Всички са близо до радио К2 и респективно до министерството на икономиката. Там се събират все хора, които се занимаваха с кадровото наблюдение на това министерство, на стремежа си да източват пари по европроекти и т.н. Та там, в това кафененце „К2”, скоро след ареста на Алексей Петров напълно сериозно и на глас се обсъждаше въпросът как ще има гражданско неподчинение, как сега таксиджиите ще излязат на улицата. Ето ви следващият сценарий.
Таксиджиите още не са излезли на улицата, защото явно се преценява, че е рано. Но да се подпиша ли с двете се ръце, че и това ще стане, след като четирите от най-големите фирми на таксита са в ръцете на гоцевщината? Защото Алексей Петров е просто една от изкупителните жертви. Той е активен деец, активно въвлечен, обслужва интересите на гоцевщината, но в крайна сметка е една от изкупителните жертви. И да не се заблуждава, че гоцевците ще го пощадят. Не ми се вярва да е толкова простодушен, сигурно разбира, че ще бъде първата жертва и ще бъде представен като жертва на Бойко Борисов, на какъвто всъщност се прави и сега.
– Жертва в преносен или в буквален смисъл?
– Дори и съвсем буквално. Не вярвам те да се спрат пред нищо. Каква по-голяма криза може да се предизвика в момента от смъртта на Алексей Петров. Нали разбирате какво би означавало това? Не смятам, че гоцевщината има спирачка. Нейната единствена спирачка се казва Бойко Борисов и той я спира чрез противопоставянето си.
– Понеже непрекъснато обвинявате за всичко Георги Първанов, нека ви попитам личен конфликт ли имате с него или не можете да му простите, че лиши БСП от власт като върна мандата?
– Не, изобщо не става дума за лично отношение. Ако бях на негово място – аз съзнателно не съм на негово място, макар че многократно съм получавал различни предложения – нямаше да допусна да се стигне до втори мандат. Какво пречеше, когато се говореше, че ще се съставя правителство, да обясни 20 дни предварително, че няма да го направи и това да стане още на самия партиен форум с аргументи. А той заблуждаваше всички и в един момент отиде заедно с Николай Добрев, та двамата да се изкарат герои в четвъртофевруарската конспирация и да върнат мандата. Явно тук се е търсила определен тип публичност за друг тип консумация. Така че аз нямам отношение в този аспект. Познавам го от 30 години. Познавам Бойко Борисов от 1976 г. – шест години повече. И мога да кажа, че за тези 36 години единият винаги е бил Бойко Борисов, а другият – винаги Гоце. А какво да е личното ми отношение към едно Гоце, което се гордее, че е Гоце.
– Откъде познавате Борисов и Първанов?
– С Борисов се запознахме през 1976 или 1978 г. Аз бях на бригада в едно старозагорско село – Бъдеще. Тъй като ходехме да се къпем в Стара Загора, а по това време аз тренирах карате, незнайно как научих, че там има първенство по карате. То се провеждаше в салона на едно училище, аз отидох там, гледах състезанието, познавах една част от хората, тъй като ходех на тренировки на стадион „Раковски” и мисля, че там се запознах с него.
Имахме контакти и докато той работеше върху доктората си. По това време и аз работех върху моя докторат и коментирахме. Той се интересуваше от литература, а нашата библиотека в Института за съвременни социални теории беше много богата. Моят научен ръководител от института беше преподавател в академията на МВР и той бе научил за библиотеката от него. Искаше съдействие да намери литература в областта на пределните психо-физически натоварвания и реферати. Помня, че той се притесняваше за езиковата си подготовка, тъй като част от нещата му бяха недостъпни. По това време и аз нямах кой знае каква езикова подготовка, но ползвах полски и му реферирах неща, които са преведени на полски. Още тогава той ми сподели за съдбата на прадядо си, а в ония години това беше признак на доверие.
Това са същите онези години, в които Гоце вече си беше Гоце. Нашият институт и институтът, в който работеше Гоце, беше на една и същи територия и се срещахме всеки вторник и петък. С Борисов сме се срещали и сред 1990 г. по повод на пътувания на Тодор Живков извън София, които разрешаваше главният прокурор, тъй като той беше под домашен арест. Но от 2001 до 2011 г. сме се виждали между три и пет пъти. Като единият е на 90-годишнината на Тодор Живков в Правец. Има една снимка от този момент, на която Борисов е заедно с Първанов, който също се бе присламчил.
Но по принцип отношението на БСП към Живков е безкрайно непочтено. И не мисля, че Бойко Борисов го е реабилитирал, както се твърди, защото той първо няма нужда от реабилитация. Кои са тези интелектуални и морални пигмеи, пред които Тодор Живков трябва да бъде реабилитиран? Той е голям български държавник, каквито има неколцина – Стефан Стамболов, Фердинанд, Батемберг в някаква степен и Борис Трети. Така че Бойко Борисов просто е справедлив човек.
– Какво, как и кога може да спре тази офанзива?
– Има два начина. Първият е, ако министър-председателят прецени, че има сили да действа по-решително, без това да е в ущърб на обществото и на държавата. Например, отново да започне процедура на импийчмънт срещу персонажа в българската политика, известен като Георги Първанов с агентурен псевдоним Гоце. Тази политическа шизофрения също трябва да приключи, както трябва да приключат политическите убийства и възродителният процес. Докато това не стане, ние сме свързани с пъпната връв на миналото и черпим оттам жизнените си сили, които са все по-отровни. Другият вариант е, ако Бойко Борисов прецени, че не може да си позволи лукса да ескалира конфликта, както съзнателно го тласкат, и тогава остава да се надяваме, че има достатъчно сили пасивно да парира, да поема и да тушира всичко, което е подготвено от този арсенал, да съумява да обяснява истината на хората, които са все по-обезсърчени, и да постигне добри резултати.
А в момента ситуацията е такава, защото преди изборите изнесоха 10 милиарда лева червените пари, за да няма оборот, за да няма работни места, за да няма постъпления в хазната. Защото, ако тези 10 милиарда се завъртят два пъти в годината, това са минимум 4 милиарда ДДС в хазната. В такъв случай нека да влязат ливански пари, каквито и да било пари, разбира се, не бандитски, но да дойдат. Просто е крайно необходимо съживяване на икономиката.
Симеон Дянков няма друг избор, освен да пази бюджетната дисциплина и затова е длъжен да бъде рестриктивен. Тотю Младенов също е длъжен да бъде рестриктивен. Затова е просто неизбежно средният и малкият бизнес да са под удар. За да бъде преодоляна тази неизбежност и хората, които сами се хранят и изхранват още 10-15 души, да живнат е нужно спешно съживяване на икономиката било като външни пари за нея, било като достъпен кредитен ресурс, които рефинансира и позволява да се покриват старите задължения, каквито вече имат всички.
Само ще ви припомня русенската програма на Тодор Живков от преди 30 години „Стоки и услуги за 1 милиард за населението”. Тогава проблемът беше същият – великият Съветски съюз изсмукваше като пиявица всичко в България и въпросът беше как да се създадат пари извън бюджета, които да се въртят в икономиката. С тази програма 1-2 милиарда можеха да се опазят от братската любов. Сега обаче става дума за 10 милиарда, които като част от сценария за унищожаването на това правителство, бяха изнесени от България преди и по време на последните парламентарните избори от олигарсите около Гоце.
– Какво става с разследването на смъртта на вашия приятел Илия Божинов? Иван Генов твърди пред „ШОУ”, че той отдавна е страдал от заболяването, което го погуби.
– Имам информация, че предстои прекратяване на досъдебното производство. Опасенията ми, че ще се направи всичко възможно този случай да не се признае дори за лекарска грешка или небрежност се потвърждават. Но аз не престава да си задавам въпроса кой имаше интерес от смъртта на Илия? Гоце имаше интерес, Алексей Петров имаше интерес – това са хората, които Илия обвиняваше, че са го заплашвали, че са го изнудвали. След смъртта му самият Иван Генов едва прикриваше радостта си на поклонението. Освен това от трима съпредседатели на Българската левица сега има само един – Иван Генов. Той беше в няколко поредни Народни събрания и във всяко от тях беше председател на клуба на българо-съветската дружба там. Няма да продължавам.
Интервю на Ива Николова
Източник: Блитц