Автор: Александър Кашъмов
Забравиха ли хората пирамидите и измамните обещания за градове на мечтите? Мечтите може би се сбъднаха, но не тези на хората, а на получателите на парите им.
Приключиха ли проблемите с кметове, поискали незаконно вписвания по партидите на общински фирми, чрез които публични пари да преминат без основание в частни джобове?
Наситиха ли се журналистите и гражданите на публичния достъп до приватизационните договори, от които да стане ясно защитен ли е бил общественият интерес при продажбата на държавни или общински фирми и имущество?
Според някои народни представители отговорът на горните въпроси е „да“. Между първо и второ четене в парламента бяха внесени проблематични текстове за изменение и допълнение в Закона за търговския регистър (ЗТР). Предисторията е следната.
Търговският регистър и фирмените дела винаги са били публични в България поне от 1898 г. насам. През 2006 г. бе приет ЗТР, като за първи път бе предвиден публичен достъп до регистъра и делата и чрез интернет. Още тогава група експерти оказваха натиск достъпът да бъде заплащан за всяка справка, което щеше да ограничи публичността и да затрудни достъпа.
След становище на „Програма достъп до информация“ (ПДИ) и предизвикани обсъждания парламентът реши достъпът да е неограничен и безплатен. През 2008 г. базата данни реално стана достъпна в интернет и позволява на бизнес, журналисти, юристи и граждани да правят справки, преди да инвестират или договарят с някой търговец.
Според старото правило, че няма добро, останало ненаказано,
през 2010 г. започна кампания за ограничаване на достъпа
която се позоваваше на търговци, недоволни от широката прозрачност. Така е, всеки обича да получава пари, без да дава гаранции – въпросът е дали е допустимо държавата да толерира това. През лятото на 2010 г. Министерството на правосъдието стана инициатор на промени в ЗТР, с които се въвежда регистриран достъп до фирмените дела вместо съществуващия свободен.
Въпреки критичните становища от неправителствените организации и медиите и проведените обществени дискусии правителството внесе измененията, а парламентът ги прие на първо четене.
Преди второто четене обаче
депутат от ГЕРБ предложи още по-рестриктивни текстове
Според тях свободният достъп до фирмените дела се прекратява, като привилегията остава за адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, МВР и други лица по силата на служебното им положение. По този начин достъпът до фирмените дела твърде много заприличва на достъпа до държавна тайна, който според чл. 39 от Закона за защита на класифицираната информация е предоставен на президента, премиера, председателя на Народното събрание, съдии, прокурори и адвокати.
Въпросът е има ли разумна причина информацията за търговците, която
от средновековието е публична в цивилизования свят
да стигне до степен на секретност, равна на най-пазената тайна – държавната. Каква е целта на измененията? Според мотивите към правителствения законопроект тя е да се защитят личните данни на търговците. По-нататъшна информация за изложените позиции в секцията на водещата комисия по правните въпроси в сайта на парламента липсват.
Според правото на Европейския съюз търговският регистър трябва да е публичен, и то в електронен вид. Според Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на съвета целта е третите лица да узнаят съдържанието на основните документи и друга информация на търговците, особено данни за лицата, които ги представляват.
Никъде в директивите не се споменава, че оповестяването става при „защита на личните данни“. Изглежда, българските депутати са най-досетливи и изобретателни измежду всички законодатели на ниво Европейски съюз и 27-те държави членки.
В какво ще се изразят на практика промените? Нека погледнем към някои практически казуси. При справка по партидата на „Витоша ски“ АД, която стана известна с проблемните опити за строеж на нови ски писти, се получава достъп до приватизационния договор от 2008 г.
Същевременно кой знае защо Столичната агенция по приватизация отказа предоставянето на договора по заявление за достъп до информация. В съдебното дело срещу отказа й през 2010 г. тя представи редица свои други откази на копия от приватизационни договори. Тоест с промените в ЗТР
ще се затвори достъпът до ключови документи по приватизацията
От друг случай, в който ПДИ оказа правна помощ, чрез справка по досието на „Кремиковци“ АД се получи отговор на въпроса със знанието и съгласието на държавата като акционер ли фирмата е платила многомилионна сума за неясни цели. Ключов документ в случая се явява протоколът от проведено през април 2006 г. събрание на акционерите, достъпен единствено по фирменото дело.
Чрез достъпа до фирмени дела могат да се разкрият и нередности, злоупотреби и дори далавери на длъжностни лица. В сигнал, адресиран до Агенцията по вписванията и районна прокуратура, е отразено, че скрити от общинския съвет факти за състоянието на общинско дружество в Ямбол са установени чрез „досието на фирмата от търговския регистър“.
Между другото така става ясно, че представляващият фирмата е сменен от кмета без знанието и одобрението на общинския съвет, а незаконното действие е вписано без надлежна проверка в регистъра. Ето какви действия ще стават много по-трудно известни, ако се ограничи достъпът до фирмените дела.
Не е ясно какво целят вносителите. В посочените по-горе документи няма никакви лични данни. ЕГН-тата на управляващите ще продължат да са достъпни в регистъра и след промените, а и няма как да се махнат оттам без нарушение на директивите. Ясно е единствено какъв ефект ще се постигне – никаква защита на никакви лични данни за сметка на ограничен контрол върху злоупотреби с държавни и общински средства или парите на инвеститора.
Източник: в-к Дневник
–––––––––
* Авторът е ръководител на правния екип на „Програма достъп до информация“
