ЦЕНАТА НА ТОКА – НЕВЪЗМОЖЕН БАЛАНС ВЪРХУ ВУЛКАН ОТ ЖЕЛАНИЯ

Автор: Светла Василева

Колкото и внимателно да слушате политическото говорене на тема нови цени на тока, всеки опит за прогноза е обречен. От една страна са апетитите на производителите, търговците, доставчиците и разпределителите на електроенергия и те са насочени към все по-високи ценови нива. Независимо как ги аргументират – с инвестиционни разходи, цени на първичен енерго ресурс, кражби, аварии и прочие форс мажори, крайната им цел е една – нагоре! От противоположната страна на този вулкан от желания са потребителите, които плащат монополната услуга. И тяхната цел също е предвидима – надолу, било поради кризата, замразените заплати, намаленото потребление, качеството на услугата, стандарта на живот или просто заради правото да плащаш разумна и обоснована цена на каквото и да е. Позицията на арбитъра в този двубой – ДКЕВР е онази, която би следвало да дава сигурност, експертност и категоричност на прогнозите. Така ли е обаче?
Тези дни за пореден път се наслушахме на противоречиви и фриволни изявления относно цената на електроенергията, направени от най-високите етажи на властта. По време на посещението си в Япония през януари т.г., премиерът Борисов заяви, че не ни е изгодно да изкупуваме тока, генериран от ВЕИ, защото е в пъти по-скъп от този, произвеждан в АЕЦ и ВЕЦ и даде заявка за законодателни промени в тази посока през юни-юли. Принципно същото бе и становището на германския канцлер Ангела Меркел, която есента на 2010 г поиска предприемане на стъпки за увеличаване полезния живот на атомните централи на Германия, т.к. “зелената енергия”, макар и щадяща климата, диверсифицираща доставките и намаляваща зависимостта от фосилни горива, все още е твърде скъпа и немските потребители не могат да понесат подобна финансова тежест.
Факт е, че на инвеститорите в генериращи капацитети от ВЕИ у нас законът гарантира изкупуване на цялото произведено количество електроенергия по преференциални цени за срок от 15 до 25 години. Факт е също, че в стремежа си да предостави привлекателни условия и привлече капитали, държавата направи грешки, които сега всички ще платим – разреши строителство на фотоволтаични паркове и вятърни ферми върху земеделски земи, поощри инвестиции в съоръжения за преобразуване на слънчева и вятърна енергия в електрическа, пренебрегвайки потенциала на същите за топлопроизводство и охлаждане. Факт е също, че при даването на лицензи за производство на електроенергия от ВЕИ отсъстваше състезателния принцип – както за прилаганите технологии, така и за икономическа целесъобразност на проектите. Факт е и обвързващото задължение на страната като член на ЕС за получаване на 16% ток от ВЕИ до 2020 г. Факт е също, че никой до сега не постави на публичен дебат въпроса за това колко “зелена енергия” можем да си позволим, да понесем и да платим като общество.
Тежестта на изброените факти, а вероятно още повече на неупоменатите, генерира изявления, като тези на председателя на ДКЕВР, които впечатляват със своята … смелост и … непоследователност. Само преди дни той обяви, че токът ще поскъпне с около 1.5% (по негови изчисления), заради “зелената енергия”, както и че електроразпределителните дружества и НЕК все още не са представили разчетите си с искания за увеличение. В действителност, няма логика тези разчети да са на бюрото на А. Семерджиев по една съвсем прозаична причина и тя е следната. Оглавяваната от него Комисия ежегодно (от 2008 г насам) до 31. март съгласно закона за ВЕИ и биогоривата (чл.21, ал. 1) определя преференциални цени, по които се изкупува електроенергията, произведена от възобновяеми източници. Логично е, на база присъединени мощности, капацитет и т.н. едва след това ЕРП да сметнат какви ще са разходите им за изкупуване на тази енергия и тогава да искат увеличаване цената на тока.
На 10.02.2011 в новинарската емисия в 19.00 часа на бТВ бе цитирано изказване на Семерджиев, според което пък цените на тока и водата ще паднат, ако има много оплаквания от ниско качество на услугата. Нормативната база в енергетиката обаче не борави с категории като “много”. Дори и оплакванията да са “много” (каквото и да означава това), законодателят е предвидил финансови санкции за дружествата монополисти и ревизиране на лицензиите им като най-тежко наказание. Но не и намаляване на цената!
Трудно се балансира върху вулкан от желания! Още по-трудно, когато предмет на баланс е цената на тока! Все едно да ореш с плуг небето! Колкото и внимателно да се вслушват в многогласното и разнопосочно политическо бърборене по темата, за потребителите няма как да не е ясно, че всякакви прогнози относно цената на електроенергията са мисия … обречена!

Източник: http://chara.blog.bg/