За най-богата корпорация в света …

Spread the love

… за която най-вероятно не сте и чували.

Автор: Пламен Георгиев

В списъка за най-богати фирми във света от 2009 виждаме на първо място Уол-Март (Wal-Mart) с $408.214 милиарда годишни приходи. На второ се нарежда Ексон Мобил (Exxon Mobil) с $301.5 милиарда. На трето Шел (Royal Dutch Shell) с $278.188 милиарда. На четвъто е БП (BP) с $246.138 милиарда. Голдман Сакс (Goldman Sachs), която е постоянно сочена като най-големия вампир е на 174 място със скромните $45.173 милиарда.

Като оставим настрана, че три от първите четири са петролни компании, а първата е храм за зомбита, защо не виждаме най-богата фирма в този списък? Докато хората по света дискутират и се възмущават от машинациите на Федералния резерв, „Голдман Сакс“ и други подобни, малцина са забелязали един друг основен играч в тази пародия, наречена „Световна криза“.

Коя е тази секретна корпорация?

Това е малко известната дъщерна фирма на Федералният Резерв, наречена Depository Trust & Clearing Corporation (DTCC) или още „Cede and Co.“

Добре де, не е секретна, ами просто хората не знаят нищо за нея, въпреки, че те съвсем прилежно са си публикували годишния доклад, в който можем да видим колко богата е тази корпорация. Оказва се, че това дружество притежава 23000 милиарда долара в активи, и има 917000 милиарда долара като част сделките през 2002 г. само. Това са трилиони, хиляди хиляди милиони – 23,000,000,000,000 долара в активи.

Не ми вярвате, ето го годишният им отчет.

Трилиони, квадрилиони, бонбони, макарони, къде му е края на тоз бяс, бре габони!?
И как така тези станаха толкова богати, с предприемачество и здрав труд, с иновации и зачитане на човешкия ресурс ли? Да видим.

Ами не точно. Не и защото имат хубав уебсайт или че дават добри съвети за спестяване на пари на клиентите си. По-скоро то е, защото те като че ли имат монопол върху това, което правят. Накратко, обработват по-голямата част от всички сделки в САЩ, както и за много други страни. А – и това е реално най-интересната част – 99% от всички запаси в САЩ изглежда са законно притежавани от тях.

И защо този мега-монополист е така добре скрит от общественото внимание? Оказва се, че е част от Федералния резерв на САЩ. Голямата изненада, няма що! Пак до хралупата на дявола стигна следата.

Истинската причината, поради която обществеността не знае за DTCC е, че те са банка депозитор за институционални и брокерски фирми САМО. Обработват всички техни сделки. Джим МакНеф (Jim McNeff) споделя: „Не е необходимо за обществото да знае за нас … Федералния резерв просто изисква от нас да обработваме всички сделки„.

Казано по нашенски, далавери на тъмно, само за наши хора от най-висок калибър. Наште смешковци са като лилипути в сравнение с тези гиганти на най-силния човешки бяс, парите.

Кой притежава кого?

Стойността на общия размер на богатството на семейство Ротшилд е около 500 трилиона долара. И какво от това? Цялата планета се предполага, че е „собственост“ на много малък процент от хора. Е, и? Кой им го даде това право? Дядо Господ? Да ама не, този номер не минава вече, дядо попе! Хората имат интернет.

Може ли някой наистина да „притежава“ нещо или някого? Не, защото собствеността е само една идея (илюзия). Подобно на времето тя е относителна. Животът в това тяло е само временен. Както е казал народа, колкото и да трупаш, не можеш да го вземеш с тебе в гроба. А илюзията, че някой може да „живее вечно“ е родила не една или две религиозни доктрини, за да се стремим към моркова (собствеността).

Истината е , че ако някой Ни притежава то е, защото сме Му позволили.

Въпреки това …

Това би било добре, ако беше само въпрос на възприятие. Живеем на една красива планета с много красиви хора, но и под въздействието на една масова психоза наречена „световна система на свободен пазар“ ръководена от малка група психопати. Проблемът е, че тези ултра-собственическа клика наречена „световен елит“ налага своята система от вярвания върху нас. Или ще играем по свирката, или биваме отрязани. Тогаз, какво да првим?

Къде е спасението?

В живот на човеците има само една собственост, която може да ни даде някаква независимост и свобода – ЗЕМЯТА. Природата ни е дарила с райска земя, която се преражда отново и отново в четири прекрасни сезона и освен това сега е пустееща и сравнително евтина. Вместо това сме се завряли в големи градове, цял живот живеем на вересия и едвам успяваме едно дете да отгледаме. Това живот ли е, кажете ми? Ако продължаваме така обричаме себе си, семействата си и бъдещето на страната си на гибел.

А когато човек е независим за храната си и покрива над главата, тези господа психопати от DTCC и другите по-малки пионки в системата, та чак до наш Бойко, нямат власт над него.

Какво чакаме, животът си лети?

Преди стотина години, животът буквално е кипял в българското село. Семейство е било с четири деца най-малко. Хората са работили от сутрин до здрач, но са знаели защо. В кратките часове на отмора не са спирали, ами кръшни хора са извивали и безкрайни надпявания са се носили от ехото надолу по дерето. От къде е идвала тази енергия за живот? От земята, от майката Земела. Можем пак да живеем свободно, можем, ако се върнем при нея. Тя ни чака.

Спасението е на село – най-богата корпорация на света!

Пеперуда за дъжд (Пеперуга, Додола, Вайдудула)

Един от най-разпространените в цяла България летен обичай е „Пеперугата”, наричана някъде и „Додола”, „Ойлюле”. Този обичай не е свързан с календарен ден, а се прави при засуха.

Ето как става в Струга – родният град на братя Миладинови. На „Руса среда” (сряда след Възкресение) девойките покриват една от другарките си от глава до крака с всякакви треви и бурени. Такава я водя по къщите на града и пеят нарочна песен. Като минават под прозорците, домакините изливат върху тях „Ойлюлето” вода. В къщи след песента и играта на „Ойлюлето” търкалят сито и гледат: ако се похлупи при падането, смета се, че ще бъде скъпия през годината; ако ли пък ситото падне нагоре и се отвори – плодородие ще има.

Почти еднообразен е обичаят по всички български краища. Най-често момичето, което бива обкичвано и обличано, требва да бъде сираче, дори без баща и без майка. В някои места, като Неврокоп (Г. Делчев) напр., върху сирачето окачват и кост от незнаен гроб и няколко живи жаби. Придружаващите момичета открадват от някоя къща и помит, та го носят като знаме.

Обичаят се извършва винаги с желание да се предизвика дъжд. В този смисъл и в тази форма, при несъществени различия, той е познат у всички народи на нашия полуостров, та дори и в други европейски и извън европейски народи.

Всъщност „Пеперугата” представя един обред (или една магия), чрез който се моли, както се казва в песента, да завали дъжд. Чрез песента девойките „Пеперугата” – сираче моли за дъжд, за да се роди жито, та да се хранят сираците и бедните. Освен молбата, девойките или домакините наподобяват дъжда, който трябва да завали, като обливат „пеперугата” с вода.

За да се предизвика дъжд, слагат се и живи жаби върху страдащата от суша „пеперуга”. Употребата на мъртвешка кост има също така благотворно влияние в тази магия. Най-накрая разнасянето на помита от пещта и потопяването му в реката, както и хвърлянето на жабите в нея, е пак едно насочване на мисълта към угасяване на горещината с вода, освобождаване на жабите във водата. На този обичай е противопоставено от църквата „Кръстоношето” или църковният молебен за дъжд, но въпреки това, народът не го е изоставил.

Пеперуда летела, летела,
от орачи, на копачи дай, боже, дъжд!

Лете летела пеперуда
От орачи до копачи
Ина Бога се молила:
„Дай ми, Боже, темен облак,
Да зароси ситна роса,
Да се роди жито, просо,
Да се хранят сирачета,
Сирачета, сиромаси!”