Случаят с похитителя в Сливен, обелен от свръхподробностите, е симптоматичен за трайното състояние на обида, в което пребивава от години българското общество. А първи сред най-първите обидени е премиерът Борисов. Коментар на Мирела Иванова:
“Похитителят Стефан: Стрелях по охранителя, защото ми се смееше.” Из новините на вестник “Труд”
Случаят в Сливен бе разчоплен, раздиплен и разгърнат в почти маниакални подробности от медиите. Вярно е, че такава новина не пада всеки ден от небето, но свръхпреувеличеното втренчване в нея звучеше като опит за подмяна на истинските страдания, от които днес боледува обществото.
Почти всички българи, независимо от социалния си статут и професионална реализация, живеят в състояние на трайна и саморазрушителна обида. Обидата поражда мрачна и отмъстителна неудовлетвореност, служи като лесно оправдание за мързел и личностна деградация, предизвиква агресивни жестове, а често отключва и мотиви за насилническо поведение.
Обидата като симптом на деструкцията
Личната обида на всекиго непрекъснато влиза в досег с натрупалия се от години остър недостиг на справедливост и морален порядък в страната, със задълбочаващите се процеси на обедняване и безперспективност, на социална несигурност и институционална предвидимост.
Така изчезват каквито и да е разумни мотиви за градивно осъществяване, обезсмисля се трудът, който не само не носи радост, но дори не обслужва всекидневните потребности и се стига до мига, когато се отчуждаваме дори от собствения си живот.
Първи сред най-първите обидени е министър-председателят. Борисов публично се гневи и съжалява, че е съставил правителство, вместо да остави държавата да се срине окончателно под управлението на предходната тройна коалиция или подобни на нея популисти.
Изглежда доста сърдит, като дете, в чиято игра не искаме да се включим с възторжен ентусиазъм: ние обаче също сме сърдити, защото се чувстваме заложници на хаотични управленски решения, лишени от логичен дневен ред, че дори жертви на неумела политика. Ако не бяхме натрупали толкова обида във времето, сигурно по-ясно щяхме да си дадем сметка за качествата и недостатъците на днешното правителство, което несъмнено е далеч по-добро от предишното.
Ниските прагове на напрежението
Можем да си послужим с конкретни примери: търговците на горива и собственици на вериги бензиностанции с основание са недоволни от подписания меморандум с Лукойл; така не само не се решава проблемът с цените, но се създават условия за нелоялна конкуренция.
Ами ако засегнатите хора от бранша са с лабилната психика на Стефан от Кортен и им се стори, че правителството им се смее с действията си, какво следва? Ако животновъдите от Странджа, чиито добитък, а значи и поминък, ще бъде унищожен заради шапа, без преди това да са взети адекватните мерки, прилагани някога, имунизация или заграждения например, сметнат, че земеделското министерство им се смее, какво следва?
В психиката на всеки обиден човек е зареден един пистолет – дори и в интелектуалните глави се мъти и таи поривът да стреляш срещу простака и мутрата, които обезмислят твоята значимост, знание, приноси и присъствие.
Зареденост, която тягостно виси във въздуха над българската територия – и задачата на правителството, това или друго, е да прекъсне с решителни действия и перспективни политики веригата от неслучвания и неудовлетворености. Да отваря реализационни хоризонти за бизнеси и хора, а не да се обижда.
Източник: Deutsche Welle
