БЪЛГАРСКИЯТ ГЕНОТИП И НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тема в развитие

(Актуализация 27.03.2011)

Проф. д-р Никола Чаракчиев

Българо-Американска Асоциация

1. Въведение.

С настоящата разработка се прави опит за обективно разширяване на традиционните „граници” на понятието „Българска национална идентичност”. Материалът е посветена на темата „Ролята на българските общности в САЩ за запазване на българския език и национално самосъзнание”, която ще се обсъжда на „Форум на българските училища и подкрепящите ги организации в САЩ” на 30 април и 1 май 2011 година в Чикаго. Форумът е част от Фестивала „Български дни в Чикаго – пролет 2011”.

2. Основни понятия.

Преди да бъде разкрита исторически обусловената връзка между националната идентичност и българския генотип ще бъдат въведени някой основни понятия.

Националната идентичност се определя от характерните черти на една нация, която живее на една територия,  ползва един език, има общи традиции и обичаи. Маркери на националната идентичност са: произход, език, религия, културни традиции и други параметри. Антъни Смит в книгата си „Национална идентичност” поставя реторичния въпрос: „Къде, в края на краищата, се крият основанията за съществуването на всяка нация (ако я разграничим от държавата), ако не в култивирането на нейната уникална (или възприемана като уникална) културна ценност? Етническите отлики остават условията sine qua non и това означава споделени митове за предци, общи исторически спомени, уникални културни белези и усещане за различност – ако не и за богоизбраност – все елементи, типични за етническите общности от предмодерната епоха. Те трябва да се запазят в модерната нация, дори култивирани, за да не бъде нацията невидима.” (с. 97-98). Неговото твърдение, че „нациите имат дълбоки корени”, може да се екстраполира и за националната идентичност.

Според футуролозите Алвин и ХайдиТофлър, чиито прогнози за отминалия век се сбъднаха до голяма степен, „третата вълна отново връща силата на семейството и дома (б. а. първата е обусловена от аграрната революция, втората – от индустриалната революция, трета вълна е на информационно-технологичното общество – виж Алвин и ХайдиТофлър. Новата цивилизация. Политиката на третата вълна, с. 92). Това означава засилване на самосъзнанието за родова идентичност, а тя е компонента на националната идентичност.

Що е самосъзнание? Най-кратко то може да бъде определено като процес на осъзнаване на собствената личност, на собствените възможности, намерения, желания, цели и последствия от дейността ѝ, както и на качествата и ролята ѝ.

Националното самосъзнание е масовото осъзнаване за принадлежност към един народ, който живее на една територия или родовите корени са от тази територия, ползва един език, има общи традиции и обичай. Но освен тези параметри, съществуват и други – биологично обусловени. Сред тях е генотипът.

Генотип е конкретната генетична идентичност на даден организъм. Генотипът може да бъде изразен и чрез генетични маркери.

Комплексният български генотип е статистическата вероятност за принадлежността на българите към различните гетотипни характеристики.

Комплексната българска геннотипна характеристика се определя от гените, от които зависи и които оформят понятията: миграционен произход (хаплогрупи и тяхното териториално и локално разпределение във времето), съотношение на европейски, азиатски и африкански гени, физически показатели, болести, рискове, психология, характер, родствени отношения и други параметри на индивида.

3. Комплексна геннотипна характеристика

Новото на настоящата разработка е към параметрите, определящи понятието „Българската национална идентичност” и съответно „Българско самосъзнание”  да се включи параметъра „ Комплексна геннотипна характеристика”. Това е един нов принос за обективно определяне в цифров вид или с маркери на понятието „Българска национална идентичност”.

3.1. Исторически аспекти

В България започва да се работи целенасочено по различни гени проекти през шестдесетте години на миналия век. През 1971 към Медицинска академия – София, се създава „Катедра по медицинска генетика”. По-късно, под ръководството на професор д-р Иво Кременски, се създават различни по възможности биохимични и молекулярни звена. Следват няколко финансирани от Министерството на образованието и науката проекти, като специално трябва да се отбележи създаването през 2006 година на „Национален геномен център за социално значими заболявания”.

Традициите в световен мащаб са държавни, авторитетни неправителствени организации или експертни специалисти да събират и съхраняват информация за ДНК, да я анализират и представят за ползване пред заинтересовани институции.  В световен аспект съществуват множество национални програми, финансирани от държавата, изпълнението на които се осъществява от държавни или частни компании, но резултатите са винаги притежание на държавата.

Понастоящем в България съществуват десетки лаборатории, които определят ДНК на даден индивид за точно определени цели. Най-често те работят самостоятелно, изолирано, без връзка помежду си и не обменят резултати. Водещи специалисти в областта на генетичната генеалогия са проф. д-р Антоанета Запрянова, Боряна Захариева и други.

Интересно е, че много български специалисти в областта на ДНК не работят в България. В САЩ, в областна на ДНК, био статистиката и генетичната генеалогия работят професор д-р Иван Канев, д-р Стефан Стефанов, проф. д-р Никола Чаракчиев и други. Най-мащабният за сега български миграционен генотипен проект се осъществява от американската компания FamiliTreeDNA и се ръководи от българина Евгени Делев, живеещ във Франция.

3.2. Комплексен български генотипен проект

Досега съществуват множество генетични проекти в България, но те ограничено решават проблемите на някой области от науката, т. е. съществуват тясно профилирани „Български генетични проекти”,  но не съществува проект за „Комплексно определяне на генотип на българите”. Необходимо е дефиниране и определяне на държавно равнище на ново понятие, наречено „Комплексен генотип на българите”. За тази цел трябва да се създаде програма и звено, наречено „Комплексен български генотип” към държавна институция (например МОН, БАН, етнографски музей и т. н.). Това звено трябва да осъществява съхранение и анализиране на данните от „Световния български генетичен фонд”. По неофициални данни, до сега, в световен мащаб, около 500 българи са осъществили по лична инициатива изследване на собственото си ДНК (т. е. софтуера на собствения си живот, който постоянно управлява индивида). Информация за около 130 българи се съхранява в компанията FamiliTreeDNA, около 40 българи в 23andMe, около 20 българи в National Gearstick Project и други.

Проблем от държавно ниво е решението как, кой и кога ще стартира програмата, наречена „Комплексен български генотип”. Успешен проект може да има при ангажиране на различни институции в държавата. Участието на държавните институции е важно, за да се гарантира синхронът в действията по проекта. Оставянето на този проект под ръководство  на неправителствени организации или на физически лица носи риск за отклоняване на дейностите по проекта в не управлявани насоки и интереси.

Една от възможните цели на проекта „Комплексно определяне на генотип на българите” е в бъдеще да се прогнозира поведението на българина във физически, социални, психологически, политически, криминални  и други аспекти.

3.3. Алгоритъм за действие.

Какво трябва да се направи за да се създаде национален: „Комплексен български генотип”. Един анонс в тази насока е:

1. Да се създаде и финансира държавна програма „Комплексен български генотип”

2. Да се обяви конкурс за изпълнители на програмата.

3. Да се определи историческия произход на българската нация.

4. Да се проучи възможността за „прогнозиране” поведението на българската нация.

Трябва да се приеме сериозно факта, че по-света работят много български специалисти и въпрос на чест за държавата и българите е, за значими цели, от национален мащаб, да се създадат специални международни програми за българи, ресурсно обезпечени от България. И както често се казва „Трябва да има политическа воля”.

* Авторът благодари на проф. Антоанета Запрянова за рецензията и допълненията към настоящия материал.

26.02.2011

Nik-s-BGNI2