Сагата с новия Изборен кодекс продължава
Автор: д-р Стефан Mанов
/Временен Обществен съвет на българите във Франция/
След като през януари мнозинството в парламента отхвърли президентското вето върху Изборния кодекс и най-накрая внушителният текст беше публикуван в Държавен вестник, поредният епизод от сагата не закъсня.
Изцяло в страни от медийния шум, съсредоточен върху скандала със СРС, напълно незабелязана остана жалбата на 53-ма народни представители, сезирали Конституционния съд с искане да обяви за противоконституционни голям брой текстове от Изборния кодекс.
А тази жалба може да се определи като повратен момент в българската политика от последните 20 години.
Разбира се, съвсем очаквано, оспорват се текстове, които и до момента бяха в центъра на политическия дебат между управляващи и опозиция: въвеждането на изискване за уседналост, премахването на изборите за кметове в малките населени места или районните кметове, експерименталното интернет гласуване и т.н.
Новото е, че за пръв път се атакуват разпоредби, чл. 166 ал.5 и 6, които, ако бъдат обявени за противоконституционни, ще позволят де факто на българите в чужбина да имат свои депутати в българския парламент!
Приетият Изборен кодекс предвижда на изборите за Народно събрание, избирателите в страната да гласуват в избирателни райони, съвпадащи с областите, за поименни кандидатски листи , като могат да отбелязват преференциален вот.
На изборните бюлетини в чужбина обаче не е предвидено да има нито имена на кандидат-депутати, нито преференциален вот. Това създава два различни режима на гласуване на българските граждани, в зависимост от тяхното местоживеене, което е дискриминационно и в нарушение на чл. 26 ал. 1 от българската Конституция. Очевидно е, че гласът на българин живеещ извън страната, не е с равна тежест на този на сънародник живеещ в България. Това по същество е нарушение на принципа за равно избирателно право (чл. 10 от Конституцията).
Друг оспорван текст е тежката процедура по откриване на избирателни скеции в чужбина, особено в градовете без дипломатически представителства, лишаваща де факто от право на глас десетки хиляди български граждани живеещи в ЕС, САЩ, Автстралия. Визирани са по-специално изискването за активна регистрация на избирателите в чужбина на всеки избор (вместо например да се ползват избирателните списъци от предходен вот), както и това за минимум 100 избиратели за откриване на избирателни секция в градовете без дипломатическо представителство, вместо 20 в градовете с български мисии.
С тези аргументи временните Обществени съвети на българите в чужбина, се обърнаха миналия декември към Президента, който ги възприе в своето вето .
Жалба беше депозирана и при Омбудсмана. През януари бяха сезирани и основните политически партии в парламента.
Очевидно е, че исканията на българите в чужбина са били изцяло взети предвид в жалбата на 53-мата народни представители до Конституционния съд.
Сезирането на КС дава исторически шанс на българите в чужбина да можем да избираме депутати, както сънародниците ни в страната, които да защитават нашите права в процеса на законотворчество и по-общо в националния дебат.
Така България ще се нареди до държави с утвърдени демократични традиции като Франция, Италия, Португалия, но и по-млади демокрации като Хърватска, в които диаспората е директно представена в националните парламенти избирайки депутати и/или сенатори.
Ще бъде ли Конституционният съд на Република България на висотата на своята историческа отговорност?
––––––––
* Б.Р. Оцветените в синьо думи и изрази са връзки към цитираните в текста документи и уебстраници. Редакцията на Eurochicago.com се присъединява към мнението на българския учен живеещ във Франция д-р Манов и приветства разпространението му.
Преброяването им няма ли да допринесе за изготвянето на политики, които да им позволяват да избират депутати?
Интелегентно написана статия, обоснована с убедителни аргументи. Лично аз обаче нямам никакво доверие в така наречения „Конституционен съд“, по простата причина, че неговите членове не са избрани, а назначени по квоти от съответните управляващи велможи.