Мними инвеститори завличат община Поморие с 2000 декара. Новите „деца на лейтенант Шмид“ със сертификат за първокласен инвеститор от Агенцията по инвестиции.
Новина на Българската Агенция за Инвестиции от 31.10.2006 г.:
Най-мащабният инвестиционен голф проект в България получи сертификат ПЪРВИ КЛАС на 31 октомври 2006 г. в БАИ от д-р Стоян Сталев – изпърнителен директор на агенцията.
„Кабланд“ ООД – град Поморие ще реализира проекта „Блек Сий Голф & Кънтри Клуб“ в град Каблешково, община Помориеза три години.
Г-н Дарио Томалети – Изпълнителен директор на „Кабланд“ ООД и г-н Николас Галахър получиха сертификата, както и кмета на община Поморие г-н Петър Златанов.
Общият размер на инвестицията възлиза на 194,430,000 евро и ще бъде реализиран на три фази.
През 2005 г. община Поморие и фирмата „Ен Джи Би консултинг“ създават съвместното дружество „Кабланд“. Общината апортира 2000 декара земя в Каблешково, оценени на 277 700 лв. (15 ст. на квадрат), срещу което придобива 20% от дяловете в „Кабланд“. „Ен Джи Би“ внася 1 110 800 лв. за 80% от дяловете. Фирмата обещава да инвестира 194 430 000 евро в грандиозен проект за туристически център за 10000 души. Голф комплексът „Блек Сий Голф & Кънтри Клуб“ с петзвездни хотели и апартаменти за продан трябва да създаде 800 работни места и да удължи курортния сезон в Поморие от 5 на 9 месеца – твърдят инвеститорите.
Шест години по-късно на терените предвидени за комплекса няма нищо построено, но причината за това не е световната икономическа криза. Просто от самото начало този проект е схема за присвояване на апетитните общински земи от трима международни шмекери: Дарио Томалети, Георги Гюрковски и Николас Галахър.
Божо „Дупето“ и „Клана Галахър“
Първият е известен още с името Божидар Томалевски, председател на партия „Другата България“. На по-ранен етап от живота си, в края на 80-те и началото на 90-те е познат в чейндж-средите край „Магура“ с прякора „Божо – Дупето“. Истинското му име е Божидар Томалев, а Томалевски е нещо като “политически и обществен псевдоним”. Дарио Томалети е трета самоличност на “Дупето”, с която се представя главно в бизнес делата си. На това име той има регистрирани и три финландски паспорта, според справките на юридическите субекти, в които участва.
Томалев-Томалети-Томалевски и Ива Николова, кандидат на Синята Коалиция за частичните кметските избори в Габрово през 2010 г.
Божо живее от ранна възраст във Финландия при майка си, която е емигрирала в началото на 80-те години от страната. В публичното пространство майката е известна като видна представителка на старата българска аристокрация, приятелка на Симеон Втори, с прозвището Лучия Остерлунд. Това, което се крие зад благородническата фасада е, че жената се казва Веселка Димитрова, родом е от Разград и докато е живяла в България е прекарала част от живота си в Сливенския женски затвор, с присъда за кражба на пари. Когато я освобождават, Веселка омайва финландски гражданин, омъжва се за него и се изселва заедно с невръстното си тогава отроче – Божидарчо. Как точно е станало емигрирането от тогавашния соц.блок в капиталистическа държава и как затворничката Веселка се превръща в графиня – за това може да се питат нашите тогавашни служители от 1-во Главно управление на ДС /или Разузнаването на НРБ/. Предполага се, че жената е била вербована и ползвана за нуждите на Държавна сигурност, като тази обвързаност по-късно се прехвърля по наследство и на чедото й.
След гастрол в Чехия и Унгария, като помощник в тъмните дела на Иво Карамански и други герои на прехода, Томалев се завръща в България и прави заведение в сградата на известно столично кино. Заведението е атакувано от екипи на НСБОП в края на 1993 г и вътре са открити наркотици. През 1994 г. Божо става следствен за наркотрафик, но отървава затвора и забягва в чужбина.
При следващото си завръщане в страната, Томалев вече се явява с финландския паспорт под името Дарио Томалети и с него регистрира фирмата “Ен Джи Би Консултинг” в съдружие с френския гражданин Георги Андре Гюрковски и великобританския поданик Николас Томас Галахър. Тази фирма е една от многото, които се водят на името на Томалети, но играе особено важна роля в неговата дейност в страната.
Вторият от групата, Георги Гюрковски, е френски гражданин, син на царския съветник Андре Гюрковски, който се кандидатира неуспешно за кмет на София през 2003 г. Томалети-Томалев също се изявяваше известно време като царски човек, член на националния съвет на НДСВ, определящ се като „хард-роялист“. Освен царизма, Гюрковски и Томалев имат споделената склонност да се представят под различни имена. Така например собственици и управители на фирмата „Ай Ел Пропъртис“ са лицата Жоржес Андрей Гюрковски и Георги Андре Гурковски, които са фактически едно и също лице.
Николас Галахър е гражданин на Великобритания и е представен като „човека с парите“. Пред общинарите той твърди, че е практикувал в адвокатската кантора Memery Crystal“, създател и директор е на Powerscrout Capital, инвестиционен фонд в Дъблин, Ирландия, а също така e представител на “Gallagher Trust” за European Property Portfolio.
Голямо Васюки
„Нашата група е представена в България от “Ен Джи Би Консълтин” ЕООД, има богат опит в разработването на мащабни проекти във Великобритания, Испания и в цяла Западна Европа, включително и голф клуб (Northampton Golf Club –www.northamptongolfclub.co.uk), жилищни сгради, търговски обекти, заведения за свободното време и за търговски цели.“ – пишат инвеститорите в информацията за проекта, предоставена на общината.
Освен Николас Галахър, като инвеститори са посочени предприемачът Дейвид Нюман и Томас Галахър, за когото се твърди, че ръководи от 40 години строителната фирма J.J. Gallagher Ltd, построила повече от 20 000 къщи, търговски обекти, голф терени и места за отдих в Западна Европа и Великобритания. Освен това фирмата била строила пътища, пречиствателни станции, тунели, мостове и други проекти в гражданското строителство.
Инвеститорите оценяват скромно общата стойност на вложените от тях пари в строителни обекти в Европа на над 1.1 милиарда евро. За такива хора инвестицията на 193 милиона евро очевидно не представлява непреодолимо финансово препятствие, решават общинарите и се „хващат на въдицата“, като апортират в „Кабланд ООД“ общинските земи.
Решението на ОбС и сключването на договора за Кабланд са датирани от 29 март 2005 г. Към този момент общинарите не са уведомени от „Ен Джи Би“, че цели 12 дни по-рано, на 17 март 2005 г. фирмата „Ен Джи Би Консултинг“ е продадена изцяло на малтийската офшорна фирма „Дарник Лимитед“. Така връзката с реалните собственици се прекъсва, но не съвсем. Подробна проверка в Търговския регистър показва, че „Дарник Лимитед“ е представлявана от адвокат Елисавета Соколова, която и към момента има общ бизнес с Дарио Томалети чрез фирмата „3К България“.
Без голф, но с 2000 декара на морето за продан
Шест години по-късно реалността се оказва съвсем друга. След помпозната, медийна първа копка през 2007 г., инвеститорите не внасят нито лев в проекта. Самата копка е изцяло първенюшко ПР мероприятие, на което присъстват специално доведени журналисти с хеликоптер от София. Няма план, няма виза за строеж на голф и хотели, но за сметка на това още през 2006 г. Гюрковски и Томалев започват да отправят претенции към община Поморие. Целта на атаките е да изключат от дружеството общината, която е миноритарен собственик. По този начин хората зад „Ен Джи Би“ ще останат единствените собственици на 2000 декара земя на морето и ще могат спокойно да я препродадат.
За щастие това не се случва. През 2006-2007 излизат първите медийни публикации, поставящи под съмнение реалните намерения на Томалети и компания и осветляващи тяхната истинска самоличност. Прокуратурата е сезирана и започва разследване, което по-късно е изтеглено в София, тъй като районната прокуратура и полицията в Поморие не проявяват ентусиазъм да разследват сделката.
Съмнения обхващат и поморийските общинари, които многократно поставят въпроса за липсващите инвестиции и за реалните собственици на малтийската офшорка „Дарник Лимитед“. През 2007 г. Тогавашният Председател на Общинския съвет в Поморие Стоян Стоянов пише тревожни писма до МВР, Прокуратурата, МВнР и Посолството на Великобритания в София. Общинарите молят за съдействие институциите ни относно реалната същност на т.нар. “инвеститори” и фирмите, които те са обявили за гаранция на намеренията си. Отговор така и не идва от никъде и местните общински съветници се изправят пред тотална незаинтересованост и липсата на съдействие за получаването поне на елементарна информация, която да разсее, или да потвърди съмненията им. Вместо такава, на тях непрекъснато се размахва от Томалети Удостоверението за “Първокласен инвеститор” подарено им от Стоян Сталев.
„Кабланд“ и Томалети имат обаче важната подкрепа на кмета Петър Златанов, който е преизбран през 2007 върху обещанията за реки от мед и масло след реализацията на голф проекта. В следващите 4 години не се случва нищо, освен нарастващи разходи по документи от страна на “Кабланд”, които се натрапват на Общината. Средно по около 1 млн. лв. всяка година отчита Томалети и двамата с Гюрковски продължават да искат обществения партньор да поеме своята част, т.е 20%. Разходите са обикновено за изготвяне на проекти, на скици, за мелиорационни и инфраструктурни планове. Тъй като Общината няма възможност, а и желание да плаща по отчетите на управителите на “Кабланд”, те продължават да настояват тя да се откаже от своите дялове. Това означава автоматично земята от 2000 дка /която е единствения реален капитал на дружеството/ на едно от най-приказните места по Черноморието да стане 100% собственост на офшорката. По чудо на няколко сесии на съвета това не минава, въпреки натискът от страна на Томалети и мутрите, които той обикновено води със себе си за сплашване на делегатите. В крайна сметка на 28 февруари т.г. ОбС в Поморие гласува единодушно докладна записка от председателя на Общинския съвет Янчо Славов за преразглеждане на участието на общината в „Кабланд” ООД.
„Кланът Галахър“ или „Децата на лейтенант Шмид“?
Съмненията на общинарите са основателни, установи разследване на Биволъ. Проверка в търговските регистри на Ирландия и Великобритания показва, че „Клана Галахър“ е по-скоро организация от типа на „Децата на лейтенант Шмид“ на човека с многото имена Остап-Сулейман-Берта-Мария-Бендер-Бей и екипажът му от „Антилопа Гну“:
– Лицето Николас Галахър не е създател и никога не е бил директор на реномирания инвестиционен фонд Powerscourt Capital, отговориха от фонда на запитване на Биволъ.
– Проверка в регистрите показва, че Николас Томас Галахър е създал през 2000 г. фирма с подобно име: Powerscourt Investments. През 2004 г. (година преди офертата на „Ен Джи Би Консултинг“ за голф комплекса) тази фирма е преименувана на Farben Investments, а на 14.10.2010 е заличена от фирмените регистри на Република Ирландия.
– Във фирмените регистри на Ирландия и Великобритания не се открива никаква следа от така наречения Gallagher Trust, чийто представител претендира да е Николас Галахър.
– Под името J.J. Gallagher откриваме фирма регистрирана в Ирландия, която е основана през 1976 и заличена през 2002 г. В списъка на директорите няма лице на име Томас Галахър.
– Друга фирма със същото име J.J. Gallagher е регистрирана във Великобритания през 1995 и още е действаща. Като неин директор е посочен Антъни Кристофър Галахър.
Заключението е, че не съществува такова мощно строително предприятие с 40 годишна история, построило 20 000 къщи, пътища, мостове и голф комплекси, с име J.J. Gallagher и с директор Томас Галахър.
Другият основен инвеститор, посочен официално е Дейвид Нюмън. Той е представен в Инвестиционното предложение, като “Президент на Еврофонд Груп (Eurofund Group), който принадлежи на няколко богати британски и испански фамилии с инвестиции в Германия, Великобритания, Ирландия, Америка и Испания.”
Интересно е, че никога не се уточнява страната, където са регистрирани “мощните” компании на инвеститорите, нито се посочват каквито и да било техни бизнес координати. Самите Галахър и Нюмън в многобройните си посещения в Поморие никога не дават на местните съветници свои визитни картички, с посочени конкретни координати за връзка и комуникация.
Справка за подобна компания с име “Eurofund Grup” разкрива две подобни фирми. Едната е била офшорна компания, регистрирана във Флорида, закоято обаче става ясно, че от няколко години не е активна /т.е. имаме една фиктивна регистрация/. Компанията се представлява от някой си Анди Липтън, като неин регистрационен агент. Другата компания със същото име се намира в Израел и е притежание, изцяло на израелски бизнесмени и няма помен от споменатите “британски и испански фамилии”, нито от лице с името Дейвид Нюмън.
Биволъ отправи запитвания и към другите фирми посочени в информацията за инвеститорите, както и към управата на курорите и голф комплексите, за които съдружниците от „Ен Джи Би Консултинг“ твърдят, че са изградени благодарение на техни инвестиции. До момента на публикацията не са получени отговори, но лъжливата информация предоставена от инвеститорите за Галахър баща и син е достатъчно тревожен знак, че приказките за крупната инвестиция всъщност са балон от лъжи.
А сега накъде?
Налице е очевиден опит за измама: мними инвеститори застават зад гръмки имена и се възползват от наивността на общинарите в малък град, за да подготвят и реализират една откровена кражба на 2000 декара земя с голям инвестиционен интерес.
Не е известно какви документи и доказателства за състоятелност, извън апортната вноска от 600 000 евро, са предоставили Дарио Томалети и Николас Галахър в Българската Агенция за Инвестиции, за да получат сертификат на първокласен инвеститор. Въпросът може да се зададе директно на кмета на Поморие Петър Златанов, който на 31.10.2006 е получил сертификата заедно с тях от ръцете на Стоян Сталев.
Знае се обаче, че те са били в добри отношения с властта на Тройната коалиция, защото два месеца по-късно, на 11.12.2006, успяват да заменят земеделски земи в района на Тополовград срещу 203 декара апетитни терени на морето, съседни на общинските земи апортирани в „Кабланд“. Буквално за няколко дни следата към реалните извършители на заменката се заличава чрез препродажби и дарения между бащата и тъста на Томалев и известни в Бургас и района знакови „бизнесмени“: Георги Тумпалов и синът му Никола Тумпалов, Антон Станков – Кабата и неговата майка Живка Дионисова (виж схемата).
Шест месеца по-късно заменената земя, отстъпена от държавата с подписа на Нихат Кабил срещу 25000 лв. е препродадена за 4 100 000 евро на кипърски бизнесмени! Доста добър коефициент за ефективност на бизнес сделка. Това, което е характерно за тази сделка е, че тя е типичен пример за ограбване на държавата чрез т.нар. “заменки на земи” по времето на “Тройната коалиция”!
За съжаление сегашното правителство на ГЕРБ, не подлага тези съмнителни сделки, от които вони на корупция и криминалитет на прокурор и на ревизия, а странно защо ги оставя без внимание, което на практика означава тяхното толериране и узаконяване. Ощетеният с милиарди обществен интерес се оказва по-незначителен от интереса на личности като Томалети и сие, или министрите на ДПС.
Решението на поморийските общинари е първата стъпка, за да се предотврати обсебването на още 2000 декара от групата на Томалети – Томалевски. На ход е Върховна касационна прокуратура, която по данни на Биволъ вече работи по скандалната сделка в Поморие. Да се надяваме, че разследването ще разкрие и обстоятелствата около получаването на сертификата за първокласен инвеститор, който Томалев размахваше на сесията на ОбС в Поморие като държавна индулгенция от най-високо равнище за порочната схема.
Източник: http://www.bivol.bg/
А стига с тоя смешник и с тия платени съобщения. Скоро всички ще са забравили за ченджаджията (и съответно работещ за ченгетата) Божо Дупето. На предишните избори се излъгаха да гласуват 1 човек от хилляда за него, а това си е в реда на статистическата грешка. На тези избори ако събере пари да плати таксата- за него ще гласуват 1 от 1 милион.
Усетиха се, че на следжащите избори това ще е една от водещите партии и веднага почнаха да й чернят името… Нещо естествено за Анадоска България!
Малко ми прозвуча като оправдание това, без да се засягате. Или ги давате или не ги давате. Кой сте пращали и къде е съвсем отделна тема.
Ето за това иде реч – давам и по-големи суми давам и не само аз, но… ниц (така казвахме като деца)
Нищо че човек им изпратихме от Франция специално да се срещне с тях и с Божидар Димитров и с Росен Иванов.
Нататък ще продължа след малко, че ако се разприказвам много време ще вземе, а сега ме чакат.
Точно за това иде реч. Информацията не е удобна на някои хора. И вие като привърженик на идеята за преброяването – не мога да разбера защо публикувате анти-материали. Защо не подкрепите кампанията и не дадете Вие въпросните 160 лева щом казвате, че тази сума не е проблемна за нито една организация, което е вярно?
Казвате, че ви е станало ясно – ОК.
За всеки случай, за да изясним и за останалите читатели ще ви помоля да ми отговорите на следния въпрос или поне дайте някакво според вас разумно предположение:
Защо когато при Росен Иванов бе представител на Обществените съвети-ОС (срещата уредена с триста зора и човекът ни, дошъл от чужбина специално, го е чакал поне 40 минути) то шефът на ДАБЧ не е откликнал на предложението да бъдат преброени българите зад граница, дори не си е направил труда да го внесе в НСИ да си измие ръцете с института?
Да, да стана ми ясно. Но сякаш оборвах позицията Ви, така обяснявате. Всичко което твърдя е, че независимо кой и как , просто е добре да се свърши това нещо в крайна сметка, и ако ще партия да е, важното е да се свърши работата. Крайната цел.
Вие не знаете отговора, но и не се опитвате да ни подскажете дори поне едно предложение 🙂
Добре ще ви кажа, че:
1) идеята за преброяването на българите зад граница,
2) въпросът защо не са преброени,
3)и натискът да бъдат преброени
въобще не е инициатива на ПП „Другата България“.
За справка вижте уебсайта:
http://www.globalbulgaria.org/
и дори една от последните публикации тук на този сайт:
https://www.eurochicago.com/2011/03/zayavlenie-do-predsedatelya-na-dabtch-rosen-ivanov/
Вижте там точка 6 и 7.
Временните обществени съвети и аз в частност от името на АССАП са решени не само да накарат държавата (например в лицето на ДАБЧ) да преброи българите зад граница, но и да потърсят отговорност за това кой е виновен до сега това да не бъде направено.
Но до вчера, когато изтече срокът за отговор по закон (забележете шефът на ДАБЧ адвокат Росен Иванов е готов да погази дори закона) нямам отговор на официалното ми писмо заведено с входящ номер в Агенцията.
Сега започвате ли да се сещате за какво идва реч и има ли нужда да продължавам нататък?
Ама няма никакъв смисъл мен да ме питате за това,защото и аз не знам отговора. На мен също ми е много чудно защо държавата не се е заела с тази инициатива? Трябва ли да бъде тайна бройката им?
Г-жо Илиева, никой не оспорва нуждата да се преброят българите зад граница, но хайде ще ви задам последователно няколко съвсем лесни въпроса.
Първият:
Започвам с това, че да се направи подобна анкета и страничка отнема не повече от 2 (два) работни часа на един програмист – нека взима 50 лева на час това прави 100 лева. За компютърен хостинг още 60 лева. Всичко на всичко разходите са 160 лева. Ха кажете ми защо държавата не направи точно същото преброяване с точно толкова въпроса и с такава уебстраничка? Та нима и най-бедната държавна организация няма 160 лева? Ще изчакам да ми отговорите, за да ви задам следващия въпрос – не по- сложен 🙂
Хахо ли си хихи ли си какво си. Ако не можеш да разбереш колко е права г-жа Мирчева значи и ти си поредния заблуден, който вярва на всяка жалка манипулация от страна на медиите. Много си зле… Съжалявам те.
Не знам кой кого и защо клевети, но е факт, че е добре да се преброят българите по света, за да имаме в крайна сметка една представа колко са те. Наистина няма да е зле
Нине, това твоето е истинска първоприлска шега 🙂 Разсмя ме до сълзи 🙂
Поредния опит да се накърни репутацията на добър човек в България. Ужасно ме притеснява факта, че нашите журналисти биха наклеветили всеки само и само да има някаква новина…
Всичко е ясно, само едно недоглеждане разваля доброто впечатление от солидно подплатеното откъм факти журналистическо разследване на „Биволъ“:
-Кой и кога е произвел лейтенант Шмидт в капитан?
Що се отнася до световната столица на шахмата – Васюки – нашето отечество отдавна е задминало по дебелашка изобретателност Великия комбинатор.
Както е речено: и децата на лейтенанта, и героят на Илф и Петров – ряпа да ядат.
И Луис Керъл да възкръсне, не би се оправил в Страната на чудесата – Република България. Даже опиянчена Русия успя за няколко години да стъпи на крака, а тук затъването изглежда все по-необратимо.
Вие там, дето ни поглеждате отдалече, имате ли някакво (каквото и да е) мнение по въпроса?
Или ще трябва да избираме между „Следствието е приключено, забравете“ и „Останалото е мълчание“…