В интервю за Eurochicago.com вчера българският специалист Георги Касчиев съобщи (чуйте го тук), че канадците са използвали аварията в Япония да изтъкнат, колко техните редактори са по-надеждни от останалите. Само няколко по часа по-късно медиите изнесоха информация:
И КАНАДСКА АЕЦ ИЗПУСНА РАДИАЦИЯ
73 000 л радиоактивна вода изтекли в езерото Онтарио
Хиляди литри радиоактивна вода са били изпуснати в граничното между САЩ и Канада езеро Онтарио. Причината е инцидент в канадската атомна електроцентрала „Пикъринг“, съобщава АФП.
Общото количество изпусната радиоактивна вода е 73 000 литра. „Това е събитие от ниска степен с пренебрежимо малък ефект върху околната среда и никакво влияние върху общественото здраве“, се казва в изявление на ръководството на АЕЦ-а.
В същото време властите в Япония решиха да подновят водната атака срещу АЕЦ „Фукушима 1“ в опит да охладят горивните елементи. Общо три военни хеликоптера са изсипали над седем тона вода в трети и четвърти реактор, съобщи обществената телевизия NHK. /Източник: БЛИЦ/
––––––––
Сигурно ли е сигурното?
Събитията в Япония разпалиха наново дебата за сигурността на действащи и бъдещи ядрени мощности по света. Сигурността обаче е относително понятие и никога не е равна на 100%, включително и в България – твърди Емилиян Лилов /Дойче Веле/
Няма особено значение дали топенето на активната зона в авариралите реактори в Япония вече е започнало или тепърва предстои. Факт е, че процесът отдавна е станал необратим и че последиците от това за света ще надхвърлят в пъти тези от аварията в Чернобил от преди 25 години. На фона на размерите на бедствието в Япония нищо чудно Чернобил да ни се стори като детска игра! Но и без да драматизираме излишно нещата се налага да погледнем фактите, за да сме наясно с мащабите на трагедията.
Законът на Мърфи
Никой не може да ме убеди, че в Япония се е случило невъзможното. Колкото и да ни се повтаря, че нещо е сигурно, напр. ядрените централи в Германия, България или Япония, „Фукушима“ е доказателството, че подобни изказвания обикновено са грешни. Сигурността е относително понятие – тя не може да бъде измерена с качествени, а само с количествени величини. В смисъл, че рискът не може да бъде изключен напълно, а само сведен до някакъв приемлив минимум.
Обикновено тогава определяме нещо като „сигурно“. Само в този смисъл приемам казаното от германската канцлерка Меркел, че ядрените централи в страната били сигурни. Защото дори рискът да е изключително нисък, да речем едно на 10 милиона, това пак не го прави равен на нула. Казано по друг начин – в координатната система на вектора „риск“ няма математическа нула, затова пък в другия му край винаги стои по-голяма величина, с която измерваме вероятността дадено събитие някога да настъпи. Излиза, че въпросът не е в това дали, а кога нещо ще се случи.
Един от законите на Мърфи гласи, че ако нещо може да се обърка, то със сигурност ще се обърка. А от Чехов знаем, че ако на сцената има пушка, то тя непременно ще гръмне. Стига само да изчакаме достатъчно дълго. Сега ни уверяват, че в Япония са се насложили три събития – земетресение, цунами и ядрена авария – чиято вероятност да настъпят едновременно е пренебрежително ниска. Но в Япония те се случиха, т.е. нямаме право да пренебрегваме този или който и да било друг риск.
Опасността, наречена „Белене“
Конкретно за риска от ядрена авария това означава: да не се строят централи в райони, застрашени от земетресения, цунами, вулкани, където са възможни наводнения или съществува терористична заплаха; незабавно да се спрат онези все още работещи 21 реактора от първо поколение и да се строят само реактори от трето поколение, чиито аварийни системи не спират при пълна загуба на електрозахранване.
Дори и само един от тези рискове или фактори да е валиден по отношение на България, страната не трябва да строи Белене. Да припомним и това, че в Свищов през 77-ма година имаше паднали сгради, и че последното земетресение в района е от преди 2 години – 5.3 по Рихтер.
Сигурно сте срещали мисълта: „Историята ни учи, че хората не се учат от поуките на историята…“
Източник: http://www.dw-world.de
