Православен календар: Св. Софроний Врачански

Spread the love

Православната църква днес 11 март почита паметта и на Св. Софроний Премъдри, патриарх Иерусалимски († 638) и Св. Софроний Врачански, епископ († 1813) – просветител и апостол, мъченик за вяра и род.

Житие и страдания грешнаго Софрония

„Аз, грешний в человецех, родих ся на село Котел от отца Владислава, а от матери Мария и положили первое имя мое Стойко“.

Свети Софроний Врачански (известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, по-късно Врачански епископ) е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Св. Паисий Хилендарски. В началото на 19 век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност. Св. Софроний Врачански е роден на 11 март 1739 година в Котел, в семейството на заможен търговец на добитък. Оженва се за Ганка Хаджиатанасова, с която има четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Ганка. Сам описал живота си в книгата „Житие и страдания грешнаго Софрония“. Работи като учител и книжовник в Котел. Съдбовна се оказва срещата му със Св. Паисий Хилендарски през 1765 г. в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарская“, от която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. Св. Софроний Врачански е пътувал до Света гора през 1770-1775.

През 1792 г. напуска Котел. Служи в енорията в Карнобат. Отива в с. Арбанаси в манастир през 1794, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди. Посещава и манастира „Седемте престола“ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. Все по-трудни стават епископските му задължения. След случилите се размирици във Враца (с участието на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу — 1797) напуска града и се скита из Северозападна България. За три години се задържа във Видин — този период е важен за изясняване на целите му като писател. Преследван, отива в Румъния. С дара на предвиждане, в 1812 година издал позив до сънародниците си да посрещнат руските войски радушно, защото чрез тяхното оръжие България може да се освободи от „турското варварско мъчителство“. Починал в Румъния през 1813 година.

Името му се свързва с една от най-драматичните страници в българската история, когато към края на петвековното турско робство над нашите земи се разгаря искрата на Възраждането /XVIII-XIX век/.

Заради голямата роля на Врачанския Епископ за възраждането на българската нация, Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 г. го канонизира за светец на 31 декември 1964 г.

Освен на „Житие и срадания грешнаго Софрония„, св. Софроний Врачански е автор на сборник с неделни и празнични проповеди, издаден в Римник (Румъния) през 1806 г. под заглавието „Кириакодромион сиреч Неделник„.
Той съдържа тълкувателни проповеди върху неделните и празничните литургийни евангелски четива. Тълкуванията са правени по съответните проповеди на архиепископ Никифор Теотокис – образован грък на служба в Руската православна църква, който озаглавил труда си Кириакодромион.
„Кириакодромион“ е известен и с името на автора си – Софроние. Той е първата новобългарска печатна книга. Запазено негово издание се съхранява днес в Народната библиотека „Свв. Кирил и Методий“ в София. Въпреки че съществуват и по-ранни печатни книги, изследвачите почти единодушно определят „Кириакодромион, сиреч Неделник“ на Софроний Врачански като първа новобългарска печатна книга. Традицията на подобно назоваване е твърде стара и се свързва с трудовете иа Ю. Венелин, В. Григорович, Ал. Теодоров-Балан, Б. Пенев и т. н. Самият Софроний смята своя Неделник за първата българска печатна книга. Наскоро тя се появи като една от първите седем български книги, намерили място в Световната дигитална библиотека.

Пише и друг сборник — „Неделное евангелское толкование“ (1805, Регионален исторически музей, Шумен).Наред с книжовните си способности, превърнали го в един от създателите на съвременният български език и литература, Софроний притежава и художествена дарба. Той се проявява като калиграф и художник при създаване на своите ръкописи. Известното му изображение в епископски одежди се счита за автопортрет. „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.

Етнографския-възрожденски комплекс „Софроний Врачански“ във Враца се състои от 5 сгради, в които са се разгърнали последните експозиции на историческия музей.Той обхваща територия от обхваща 5,5 дка, върху която са разположени три възрожденски къщи в характерния за този район архитектурен стил.