Втората неделя на Великия пост празнуваме деня на Св. Григорий Палама. В тази неделя от св. Четиридесетница, Църквата продължава празнуването тържеството на Светото Православие, като спомня живота и богословието на тоя дивен Божи угодник св. Григорий Палама, архиепископ Солунски. Със своя свят живот и боговдъхновено учение, той утвърди Православната вяра и ни обясни що значи „вече не аз живея, а Христос живее в мене“. Той завършил своя живот като Тесалоникийски архиепископ, но преди това бил ученик на монашеската традиция на Атон. Неговото богословие е дълбоко вкоренено и черпи своето основание в опита на подвижниците и светиите.
Честваният днес светител Григорий Палама живее и действа през преломния за Балканите ХІV век. Той е архиепископ на Солун и благодарение на неговия авторитет мистичното и аскетично учение на исихазма е възприето от Източната църква. Мощите на Св. Григорий след смъртта му са останали напълно нетленни. Докато редица други мощи са втвърдени, потъмнели или представляват само кости, неговото тяло е запазено толкова свежо, сякаш той е починал преди минути.
В сърцевината си учението на Св. Григорий Палама е събрало опита на цялата Православна църква, който свидетелства, че Бог не е затворен в Самия Себе Си, не е пленник на Своята Божествена природа, че бидейки любов, т.е. тържество и пълнота на живота, Той и в Себе Си живее и сякаш преливайки извън собственото Си битие, достига и до нас, приобщавайки ни и в тайнствата, и чрез молитвата, и чрез непосредственото, непостижимо Свое действие към Самия Себе Си, към това, което наричаме животворяща благодат.
Св. Григорий ни учи, че благодатта се дава не заради подвига ни, а в отговор на човешкия вик, на човешката молба, на човешката тъга по Бога. Божията благодат прониква в дълбините на нашите души и ги прави богоприемни, способни да приемат Бога като желан гост, като цар, като живот.
В едно от своите съчинения Св. Григорий говори за това, че сме призвани да станем съвършено прозрачни – като кристал, през който да се лее свободно Божествената нетварна светлина. И, уви – казва той, – ние сме непрозрачни, ние сме затъмнени, има в нас плътност, непроницаемост. И затова благодатната светлина, Божественият огън се докосва до повърхността ни; понякога ни обгаря, понякога ни сгрява; със Своята светлина прави очевидни дефектите, недостатъците, повредата; но същата тази светлина явява и късчетата злато, сребро и скъпоценни камъни, които почвата на нашата личност, душа и тяло, съдържа в себе си. Св. Григорий Палама е пленен от турци в Мала Азия, води дискусии с техните улеми и се отзовава положително за силната вяра и молитва на иноверците.
На този ден Православната църква чества преподобни отци, избити в манастира “Св. Сава”
От VІІ век околностите на Йерусалим непрестанно се подлагали на нападения от хищните сарацини. Те не щадели дори мирните отшелнически обители, макар в тях да живеели пустинници, които нямали никакви земни богатства. Веднъж във време на самото всенощно богослужение срещу Връбница в лаврата “Св. Сава” дошъл слух, че варварите в голямо множество се готвят да нападнат обителите. Братята решили да не се оттеглят от лаврата, понеже били предадени всецяло на Господа и приживе били умрели за света. Те не се бояли от смърт. Почнали още по-пламенно да се молят, готвейки се да преминат в по-добрия живот. Действително, на Велики четвъртък сарацините с голяма сила нападнали манастира и веднага убили няколко иноци. Другите пък те събрали в църква и започнали да ги разпитват къде са скрити манастирските съкровища: “Откупете себе си и църквата си с четиристотин жълтици – казвали варварите на светите отци – иначе всички ще бъдете избити!”
– Не проливайте напразно кръвта ни – кротко отговорили иноците. – Толкова злато ние никога не сме имали. Вземете простите ни дрехи. Друго имущество у нас не ще намерите.
Варварите не повярвали на думите не иноците и чрез мъчения искали да узнаят от тях къде са скрити съкровищата им. Имало в манастира пещера, в която някога се подвизавал св. Сава, основателят на лаврата. Вътре в нея те затворили всички иноци и пред входа на пещерата натрупали сухи клони и запалили голям огън. Иноците се задушили от смрад и дим, а варварите продължавали да ги питат за скритите съкровища, но в отговор чували само молитви към Бога от задушаващите се братя. 18 души умрели в пещерата; други били посечени с меч или по друг начин мъчени до смърт. Известни на Църквата са само имената на Йоан, Сергий и Патракий. Паметта на всички тези иноци се празнува на 20 март.
Първа неделя на Великия пост Тодоровден
Свети Четиридесет Мъченици (Младенци)- 9 март
Манастирът „Св. Сава“ (Лаврата “Свети Сава Освещени”) е един от най-старите манастири в света и най-старото до днес обитавано монашеско средище в Св. Земя.
Този величествен манастир е врязан в каньоните по пътя между Йерусалим и Йерихо, във все повече превръщаща се в пустиня местност близо до Мъртво Море. Отстои на 14 километра от Витлеем (в окупираната от Израел Западна ивица) и на 6 километра от друг гръцки манастир – манастира „Св. Теодоси”
Манастирът „Свети Сава“ е бил многократно разрушаван от армии и разбойници. За последен път той бил разрушен и плячкосан през 1835 г., и пет години по-късно бил възстановен от Руското царско правителство.
Ето и няколко идеи за храни, които спокойно бихте могли да консумирате по време на пост:
* хляб – всякакъв (освен тези, на които изрично е упоменато, че съдържат яйца или мляко);
* плодове – всякакви;
* зеленчуци – всякакви, поради сезона най-често предпочитани са картофите, зелето и боба;
* „млечни“ продукти на растителна основа – продават се в почти всички по-големи вериги магазини;
* соеви продукти – от мляко, през тофу, както и соева кайма, соеви парченца, соеви шницели, също се намират и соеви кренвирши;
* паста и макарони – освен ако изрично не е упоменато на опаковката, то трябва да знаете, че макаронените изделия не съдържат яйца и други животински продукти и са идеални за постната трапеза;
* риба – всякакъв вид, но само в разрешените за риба дни;
* олио и зехтин – отново само в разрешените дни;
* ориз – всякакъв;
* всякакъв вид зърнени продукти като брашно, жито, овесени ядки, пшеничен зародиш, нахут и много други;
* ядки – всякакви;
* сладки храни не съдържащи животински продукти като например локум (не всички, но повечето видове), халва, мед, всякакъв вид сладка;
* сладкиши приготвени с брашно, захар и мая, без яйца и млечни продукти;
* локумените вафли, но без шоколадова глазура могат да се вместят в постното ви меню