Заместник министър в две правителства посредник при получаване на откуп за краден автомобил?

2 thoughts on “Заместник министър в две правителства посредник при получаване на откуп за краден автомобил?”

1. УДАРИХА БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ СЪС 136 МИЛИОНА ЕВРО?

   След люти скандали Общинският съвет на Поморие гласува докладна записка за старт на процедура по разваляне на най-голямата сделка в историята на общината. Става въпрос за шумно рекламирания през 2007 г. проект за строеж на голф комплекс край Каблешково, който бе и венецът на предизборната кампания на Петър Златанов като кмет за втори мандат.
   Това стана на последната сесия, след втори опит за включване на докладната на в дневния ред. Самият инвеститор Дарио Томалети също бе в залата. Ако проектът на Дарио Томалети /Божидар Томалевски/ бе станал факт, през 2010 г. трябваше да бъде финализиран основния етап от изграждането му и първите мултимилионери от Англия, Франция, Белгия и САЩ да се настаняват в луксозните бази на местността „Хижата“ над Каблешково, на 15-тина километра от морето. Вместо това, оказа се, за мащабното начинание, оценено на книга за 136 милиона евро, още няма Подробен устройствен план, а по терена се въргалят тръни и камънаци.

   Това е и причината опозицията срещу кмета Петър Златанов да поиска анулиране на сделката.Всъщност, Томалети, който е известен и с българското си име Томалевски, се появи в Поморие още през 2005 г. като управител на смесеното дружество „Кабланд“, за да изгради ваканционното селище. В него 80 на сто от дяловете са собственост на „Ен Джи Би Кансълтинг“ (съсобственици в нея до преди 5 години са били същият Томалети, българинът с френско гражданство Георги Андре Гурковски и англичанинът Николас Галахар), а 20 % държи община Поморие под формата на апортна вноска от 2 000 декара земя.

   С второто си име през 2009 година Божидар Томалевски регистрира партия „Другата България“, за да участва в евро- и парламентарнтите избори. Известен е също така с притежанието на няколко паспорта, с които се легитимира според случая.

   В историята за голфа обаче българинът Божидар и политическите му амбиции не са толкова важни, колкото появата на другата му самоличност – като фамозния финландски гражданин Дарио, обещаващ увеселителен голф-комплекс, кънтри бар и много работни места.

   Последният опит на Томалети да заблуди хората от общината, че ще възроди Каблешково и региона, бе през февруари м.г., когато се появи в читалището на градчето, за т.нар. Обществено обсъждане. Той бе пристигнал със съдружниците си Георги Гурковски и Николас Галахар, представеният за мултимилионер от Англия Дейвид Нюман, който по думите на Томалети държал куфарите с парите, проектанти и технически лица, представителят на държавната Агенция за чуждестранни инвестиции Христо Етрополски.

   За час и половина пред послушните роми групата разигра бутафорен спектакъл, в който се размятаха карти, скици, схеми, изказаха се и дежурните клишета как „всеки момент стартират“ .

   През октомври 2007-а, в навечерието на местните избори, групата на Томалети – Томалевски се показа за последен път в медийното пространство. Цялата тумба позира пред камерите на няколко национални телевизии върху голите шубраци над Каблешково, след което извърши ритуална първа копка – колкото да тушира напрежението в крайморската община и да опровергае слуховете, че Златанов е заиграл с международни мошеници, които ще измъкнат без пари от Поморие 2 000 декара. Индикация затожва вече имаше – опитите на „Ен Джи Би Кансълтинг“ през същата година да изхвърли общината като съдружник в „Кабланд“ и да стане пълновластен собственик на земята. Номерът обаче не мина и триото Томалети-Гурковски-Галахар изчезна.

   Раздвижването им , след повече от две години и половина снишение, има обяснение – Общинският съвет в Поморие обмисляше как да разтрогне договора с „Ен Джи Би Кансълтинг“ и да потърси читав инвеститор, който реално да строи върху злополучните декари край Каблешково. Волята на местния парламент е изразена в решение от 21 декември м.г., в отговор на поредния опит на Томалети да извива ръцете на съветниците и да ги плаши с известни мутри – основатели на силови групировки в зората на демокрацията. В крайна сметка местният парламент най-после реши да развали сделката и да изхвърли Томалевски/Томалети от нея.Всъщност е много трудно да се проследи кой точно стои зад т.нар. фирма инвеститор във въпросния проект.

   Това би трябвало да е дружеството „Ен Джи Би Кансълтинг“, но зад него не стоят лицата Дарио Томалети, Георги Гурковски и Николас Галахар, както е отразено в дружествените документи при учредяването на „Кабланд“ на 29 март 2005 година. Защото на 17 март тримата са продали своите дялове на офшорната компания „Дарник Лимитед“ от Малта, зад която стои неизвестен собственик.

   Ден по-късно, на 18 март, Гурковски в качеството на управител на „Ен Джи Би Кансълтинг“ ООД подписва заявление в съда, с което иска вписване на промените, тоест, пререгистрация на дружеството в ЕООД.

   Документите, нужни за вписването, обаче са подадени по-късно, защото едва на 29 март същата година с решение № 2/29-03-2005 по фирмено дело в Софийски градски съд е вписано прехвърлянето на дяловете от трите лица към офшорката в Малта.

   Подозрително е съвпадението, че на същата дата излиза и решението на ОбС – Поморие за учредяване на смесеното дружество „Кабланд“. Тогава е подписан и дружествения договор на новата фирма, създадена да строи голф комплекс край Каблешково. И в двата документа „Ен Джи Би Кансълтинг“ обаче е посочено като ООД, а не като ЕООД, въпреки че и съдружниците, и избраният за управител на „Кабланд“ Дарио Томалети са наясно, че вече са продали дяловете си. Остава въпросът защо умишлено е прикривана промяната от местната власт.

   Впоследствие в дружествения договор на „Кабланд“ на ръка е поправен номера на фирменото дело на „Ен Джи Би“. Странно е, че никой не забелязал и сгрешената абревиатура на дружеството. На 17 май 2005 година Бургаският окръжен съд вписва в търговския регистър „Кабланд“ ООД. В решението за вписване „Ен Джи Би“ отново е посочено като ООД, което вече е в пълно противоречие със закона. За целта в съда явно са били приложени стари документи за актуално състояние, издавани от СГС.

   Такава на практика е схемата, по която община Поморие се сдобива със съмнителен партньор – „Дарник Лимитед“, която притежава сто процента от дяловете на „Ен Джи Би Кансълтинг“, която пък както вече стана дума, държи 80 на сто от акциите на „Кабланд“ и съответно има власт да се разпорежда с общинската земя, включена като апортна вноска. При това – напълно безплатно, без офшорката да вложи нито лев в общото начинание.

   Колкото и да е странно, към 29 март 2005 година носителят на сертификат „инвеститор първи клас“ фирма „Ен Джи Би Кансълтинг“ няма пари за проекта. Капиталът на дружеството към тази дата е само 5 000 лева – факт, който явно никак не е притеснил кмета на Поморие и той е дал съгласие за сключване на сделката за земята.

   Едва когато триото излиза официално от „Ен Джи Би“ и дружеството става сто процента собственост на „Дарник Лимитед“, офшорката увеличава капитала, като прави парична вноска от 1 168 900 лв. Това се случва обаче през май 2005. Поради тази причина се налага „Кабланд“ да бъде вписано в търговския регистър на 17 май, цели два месеца след датата на учредяването – вероятно защото са се надявали през това време да пристигнат парите от Малта.

   Което пък от своя страна буди съмнения, че тримата основни играчи са нямали пари за инвестиране в проекта към момента и са подвели с твърденията си местната власт.

   Междувременно Томалевски развива сериозна дейност като лидер на партия \"Другата България\".Той се среща с над 100 хиляди българи в чужбина за да ги убеди в совята кауза.Целта на политика-бизнесмен била да обедини всички българи в чужбина и да ги накара да гласуват и да участват в политическия живот.Според неговите сметки в послединте 20 години зад граница са избягали над 2 милиона наши сънародници. По неговите сметки ако накара половината от тях да гласуват за него, партията му ще се превърна в първокласна политическа сила.

   Петър Ангелов

2. Няма такава държава – или малък разказ за доверениците на тройната коалиция

   Едвин Сугарев
   http://www.svobodata.com/

   И наистина няма. Държава, в която един бивш зам. министър да бъде спипан на местопрестъплението – и не с някакви тлъсти милиони подкуп или комисионни, а при посредничество за откуп на краден автомобил – това вече е наистина отвъд всякакви представими граници.

   Точно това се е случило на Феим Чаушев – бивш зам. министър на външните работи в правителството на тройната коалиция. Той бил арестуван, докато тихо и кротко си посредничил за връщането на откраднат джип БМВ Х6, на стойност около стотина хиляди евро, принадлежащ на турски гражданин. Казал на потърпевшия, че работата може да се уреди, но срещу 25 000 евро. И бил сгащен, докато идвал на среща при получилия откупа автокрадец Ивайло Г., за да вземе своя пай.

   Коментарът на министъра на вътрешните работи е симптоматичен: “Много неща съм видял, но никога не съм очаквал, че висш служител на държавната администрация и бивш заместник-министър в две министерства, ще бъде разкрит и задържан в схема за получаване на откуп за краден автомобил”.

   Може би трябва да поясним, че Феим Чаушев е стъпил на министерското поприще преди тройната коалиция – бил е и зам. министър на спорта в правителството на Симеон Сакскобургготски. А още по-преди това е бил председател на Дипломатическото бюро на България в Берлин. И след всичко това се е оказал авер на автомобилната мафия. Наистина забележителна кариера.

   След като това е възможно – значи е възможно буквално всичко – защо например трябва да се удивляваме на амбицията на Алексей Петров да бъде следващия президент на България? Не би трябвало да се удивляваме. Би трябвало да се удивляваме само на себе си – за това, че сме оставили държавата си да се докара дотам, че да изчезне изцяло границата между гангстерите и политиците.

   Феим Чаушев обаче не е абстрактен администратор, забъркан в абсурдна далавера. Той е бивш зам.министър от правителството на тройната коалиция – и е замествал не друг, а Ивайло Калфин, който в момента е една от вероятните кандидатури на БСП за президентския пост. Също така е бивш член на ДПС. И – разбира се! – бивш сътрудник на Държавна сигурност, известен с псевдонима “Бисер” – за който сам той признава, че това било любимото му име – сред многото такива, с които стана известен.

   Всъщност с неговото отстраняване като зам. министър е свързано именно с двойните му имена, които предизвикват един от най-големите скандали по време на управлението на тройната коалиция. През 2008 г. става известно, че заместникът на Ивайло Калфин ползва две имена – рожденото си Феим Юсеинов Чаушев, под което се води зам.министър, и даденото му по време на възродителния процес “българско” име – Петър Юриев Чаушев, под което пък участве в управлението на различни фирми – включително в “Дюни” АД на президентския спонсор Людмил Стойков.

   Дребната подробност е, че това двойно битие е икономически изгодно – тъй като Феим Чаушев не регистрира публично ационерните си участие и присъствието си в директорски бордове – което законът го задължава да направи предвид заеманата от него длъжност. Още една дребна подробност е, че Петър притежава собствености, но данъци плаща само Феим. И още една – че неговата двойна самоличност поставя под съмнение автентичността на международните документи, носещи неговия подпис. (Един от тях между другото регламентира опрощаването на либийския дълг към България.)

   Тази употреба на двойни имена е де факто престъпление според българското законодателство – и според юристи би трябвало Феим-Петър да получи присъда от поне три години затвор. Според министър Ивайло Калфин обаче не било противозаконно един високопоставен български дипломат да се занимава с “такъв бизнес”, и нямало пряк конфликт на интереси между работата на външно министерство и “някаква туристически фирма” (тази “някаква фирма” е “Дюни” АД на Людмил Стойков). Когато в крайна сметка Феим Чаушев подава оставка, благодарности за неговата вярна служба в полза на България изказват както министър Калфин, така и премиерът Сергей Станишев.

   Забележете – става дума за 2008 г. Месеци преди това е гръмнала аферата “Сапард” за източването на 7,5 милиона евро от присъединителните фондове на ЕС, която става причина за определянето на България като най-корумпираната държава в ЕС – и за безпрецедентното блокиране на фондове в размер на близо милиард евро.

   Главни действащи лица в тази афера – уличени директно от ОЛАФ – са Марио Николов, основен спонсор на БСП, и Людмил Стойков, основен спонсор на псевдопрезидента Първанов. По-късно Людмил Стойков е оправадан по делото за аферата “Сапард” – което оправдаване само по себе си е едно от най-драматичните доказателства за политическа корупция в българското правораздаване. Но към 2008 г. той е основен обвиняем – а негов съдружник и член на борда на директорите на “Дюни” е зам. министъра на външните работи на България – само че под името Петър.

   Неговото дялово участие е реализирано през кипърската офшорка „Хот метал трейд лимитид“. В нейния директорски борд участва “Петър” Чаушев – а тя е собственик на мажоритарния дял от “Дюни” АД. Всъщност тези 7,5 млн. евро, за които в крайна сметка Марио Николов бе осъден на десет години затвор, са инвестирани изцяло именно в “Дюни”. Само че през друга ошфорка: „Кингстън ентърпрайсис“.

   Людмил Стайков обаче излиза сух от тази скандална афера, струвала толкова скъпо на страната ни. Влиянието на друг един човек с двойни имена и биография над определени магистрати от българския съд, блеснало с такава яснота при пускането на Алексей Петров от следствения арест, си казва думата и в този случай: Людмил Стойков е оправдан – въпреки че ОЛАФ поддържа докрай своята версия за международна престъпна група, в която участват и двамата – и че същото обвинение е поддържано и от българската прокуратура.

   Нещо повече – представителя на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) в България Готфрид Манфред споменава и името на Феим Чаушев като член на българското правителство, разпънал политически чадър над бизнесмена Людмил Стойков по аферата “САПАРД”.

   В резултат на което Феим-Петър внася иск в германски съд “нанесените му морални и материални щети” – като се настоява Готфрид Манфред да докаже твърдението си, че потърпевшия е бил съдружник на Людмил Стойков. Какво се случва по-сетне с този иск, не е ясно. И не случайно – тъй като това съдружничество фигурира и във фирмените регистри, а и самият Стойков не отрича, че е назначил Феим Чаушев в борда на “Дюни”, защото… ами защото му бил приятел.

   С това законспирирано съдружничество далеч не се изчерпват золумите на злополучния зам. министър. Според съдебните регистри той е също така акционер и представител за България на германската фирма “Вилфред Ойлер”, за която през 1999 г. купува от злополучните “Софийски имоти” 112 440 кв.м дворно място със застроена площ 3200 кв.м в зона „Христо Ботев“ – до столичното летище. Цената е 380 милиона стари лева, равни на 380 000 сегашни.

   Връзките му с тази фирма обаче тънат в миналото – или по-точно във времената на управлението на мулташкото правителство на Беров, гласувано с мандата на ДПС. Тогава Феим Чаушев е пак виден дипломат – пълномощен министър на България в Берлин – и като такъв се занимава с българските дипломатически имоти. Един от тях е уникален – това е голяма и разкошна къща, принадлежала някога на Адолф Хитлер, в която впрочем някога той е настанил любовницата си Ева Браун.

   Тази къща е продадена на двойно по-ниска от пазарната цена на германския предприемач Вилфред Ойлер, който впоследствие стана съдружник на Чаушев в споменатата обща фирма за недвижими имоти. Германските служби завеждат дело по този случай, което е прехвърлено в България – и там следите му се губят: някъде по коридорите и тайниците на българската прокуратура.

   Впрочем неговият предшественик в Берлин – д-р Веселин Стоянов, хвърля доста обилна светлина върху неговата дейност от този период – и от книгата му “Цинизмът на новото време” става ясно, че далаверата с Ойлер съвсем не е случаен епизод в този ранен берлински период; както и че той е предшестван от друг един “таен” епизод от биографията на човека с много имена – в който той е служил в отдел “Външна политика и международни връзки“ на ЦК на БКП, в който „отговарял за пребиваването, обучението и извеждането от страна на представители на комунистически партии и терористични групи от Турция и други ислямски страни.”

   Да не говорим за разни други дребни, но станали вече еблематични прегрешения – като фалшивите дипломи например. Феим Чаушев според официалното му CV се води доцент от… “Международната славянска академия за образование, наука, изкуство и култура”. Както показва резследване на сп. “Тема” обаче, това е обикновена неправителствена организация, основана в град Ижевск, столица на автономната република Удмуртия.

   Също толкова куха се оказва и вписаната пак там “магистърска степен по счетоводство и контрол в Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ – град Свищов”. Според ректора на тази академия студент с името Петър Юриев Чаушев или Феим Юсеинов Чаушев никога не е завършвал счетоводство и контрол като бакалавър или като магистър.

   И прочее, и т.н. Едва ли бих се занимавал тъй подборно с този одиозен български вариант на Остап Бендер, ако не беше толкова абсурден и тъй емблематичен. Най-общо казано: това е тя, държавата ни, в която бивши правителствени мъже са оказват ортаци на автоапаши. И това е тя – тройната коалиция, с нейните прехвалени, честни и работещи на ползу роду кадри. Не тройна коалиция, а обикновен “Тройной”…

   Гласувайте пак за него, ако искате.