Авторр: Сергей Трайков /Стършел/
Българите сме единствените хора на Земята, които нямаме никакви проблеми. Затова когато най-после се появи един, му бе обърнато голямо внимание.
Този единствен истински наш проблем е – какво да регистрираме пред Европата като българска запазена марка: привлекателната баница или отблъскващата й цена, туризма или дупките по пътищата, розовото масло или байганьовщината?
Напоследък надделяват гласовете на любителите на ракията. Те искат тя да стане национална запазена марка, защото българската грозданка била най-вкусната на света! Да видим обаче какво точно сме пили през 2010 година.
Агенцията по лозата и виното обяви данни, които показват, че при производството на ракията и виното има тайнства, по-неразгадаеми и от създаването на Вселената. Според стандарта един литър гроздова трябва да се произвежда от 6 кг грозде. А консумацията на ракия за година у нас е 40 милиона литра.
Трезвата сметка показва, че за тяхното производство са нужни точно 240 милиона килограма грозде. Да, но според данните през 2009-а е набрано само… 182 млн. кг грозде. Значи дори и цялата ни реколта от грозде да е отишла за ракия, пак не е достатъчна за произведените 40 млн. литра. Но от какво тогава е забъркана гроздовата ракия, след като за производството є не достигат около 60 хил. тона грозде?
Разгадаването на тайната става почти невъзможно, когато се обърнем към винопроизводството. Според стандарта от същите 182 млн. кг грозде е възможно да се направят максимум 86 млн. литра вино. Произведеното от тях вино в България обаче надхвърля 121 милиона литра. Което е възможно единствено, ако в бутилките с етикет „Вино“ са налети и над 35 милиона литра вода. Така съвсем актуална става поговорката „Бистра водица – мирна главица“.
Да допуснем обаче, че някак си всичкото грозде от годишната реколта отива за произведеното вино. Какво тогава пък има в шишетата с надпис „Гроздова ракия“, след като за нейното производство не остава и зрънце грозде?
Според българското законодателство в една бутилка гроздова ракия не може да има нищо друго освен 100 процента гроздов дестилат. Редките проверки и неафишираните анализи показват обаче, че в шишетата с етикет „Гроздова ракия“ дестилатът е по-малък от 20 процента. Всичко останало е спирт и „Бистра водица – мирна главица“ или казано по новому – гола вода.
Този океан от ментета се произвежда съвсем спокойно без никакви санкции от Министерството на икономиката, издаващо лицензите, от Министерството на земеделието и храните, от Лозаро-винарската камара, от Изпълнителната агенция по лозата и виното, от Комисията за защита на производителите, от данъчните, от прокуратурата, от съда – от никого!
Вместо това земеделският министър Мирослав Найденов се е заредил с амбицията до средата на 2011 г. да регистрира гроздовата ракия в Евросъюза като наш традиционен продукт, като наша запазена марка. Истината обаче е, че като запазена марка би трябвало да регистрираме българското менте.
