47 млн. лв. са платили данъкоплатците на партиитe през 2009 г. Това сочи справка на Сметната палата за финансирането на политическите формации.
Най-много пари е получила БСП – 10,3 млн. лв. Почти 10 млн. лв. е взела от държавния бюджет и управляващата в момента партия ГЕРБ. Републиканският бюджет е платил 6,6 млн. на ДПС, 2,1 млн. лв. на СДС, 2,4 млн. лв. на „Атака“ и 1,8 млн. лв. на ДСБ.
Разпадналата се парламентарна група на РЗС е получила през 2009 г. 1,6 млн. лв., а други 5,2 млн. лв. са дадени на НДСВ.
Не е известно защо през 2009 г. държавата е платила 820 000 лв. на несъществуващата на практика партия „Новото време“ на Емил Кошлуков и компания, и 680 000 лв. на „Лидер“ на бизнесмена Христо Ковачки.
Оказа се, че държавата плаща огромни суми за функционирането на неизвестни на обществото политически формации.
Така например 1,3 млн. от парите на данъкоплатците са дадени на неизвестното Национално движение за спасение на отечеството; 190 000 лв. – на Движението за социален хуманизъм; 191 000 лв. – на Българската комунистическа партия; 350 000 лв. – на Българската национално-патриотическа партия; 290 000 – на „Евророма“, и 87 000 – на Зелена партия – българските зелени, установи Dnes.bg.
През 2009 г. държавата е платила 550 000 лв. на ВМРО и 275 000 лв. на Съюза на свободните демократи.
http://www.dnes.bg/
НАП И В ПАРТИЙНИТЕ ПАЛАТИ!
by k. manolov
Изборите наближават и е време отново да зачекнем въпроса за финансирането на политическите партии. И следващите, и по-следващите,и по-по-по-следващите избори ще се правят от тях. Те пак ще се финансират от свой обръч от фирми, на които ще се отплащат чрез ресурсите на държавата, когато влязат във властта. Не можем да спрем контрабандата, проституцията , наркотрафика, рекета ,от които партиите се издържат. Но можем да ги накараме да си платят – или поне да опитаме. Успеем ли, партиите сами ще излязат на светло, водейки със себе си верните другарчета от подземния свят.
Как може са стане това ? Не чрез изборни закони, нито чрез всекидневен морал. Всяка партия крои изборните закони по своя мярка ,така че да спечели служебна победа. Що се отнася до морала, лидерите на всички партии през последните 21 години са заявявали подобно на Иван Костов, че „в модерната политика въпросът за политическия морал е далеч по-назад от въпроса за пълноценната реализация на самата политика”. Съгласявали са се, че политиката не издържа на моралния тест, но това не е проблем, тъй като той не е предназначен за нея. Призовавали са да гледаме на тях като на търговци, а не като на герои, тъй като героят може да те подведе, но търговецът – никога, ако имате взаимни интереси.
След като в политиката няма морал, защото не му е там мястото, а добрият политик е добър търговец, нека погледнем на политиците като на търговци ,а на партиите – като на фирми. Но от камбанарията на държавата – така, както тя гледа към частния бизнес. С презумпцията за виновност до доказване на противното.
Именно тази презумпция за политиците като търговци може да залегне в малка елегантна поправка в два члена на Закона за политическите партии – поправка, която Институтът за радикален капитализъм „Атлас” ще подложи на публична дискусия на 24 март.
Според сега действащия Закон за политическите партии Националната агенция по приходите има право да ревизира както партиите, получаващи държавна субсидия, така и тези, които не са подали в срок отчетите си пред Сметната палата. Целта на тези ревизии е да определи основата за облагане с данъци. Досега НАП е използвала това правомощие съвсем формално, „по документи”. Но при нелегалното партийно финансиране документи няма. Тогава размерът на приходите и разходите трябва да се установява по преценка на органа по приходите, а именно НАП. Агенцията има големи правомощия, които са абсолютно необходими за извършване на ефективна проверка – може да съставя протоколи, които имат доказателствена сила, ако партиите не са дали писмени обяснения за подозрителна транзакция, може да поръчва експертизи, може да прави насрещни проверки, може да изисква разкриване на служебна, банкова и застрахователна тайна, претърсване, опис и изземване на ценни книжа, вещи и документи; може дори да иска съдействие от органите на Министерство на вьтрешните работи.
Вместо да хвърчи и бръмчи с вертолети над „тузарски квартали”, нека НАП да надникне в касите на тузарските партии! Има право на това не само ако партията не подаде декларация пред Сметната палата, но и ако са налице данни за укрити приходи или доходи, както и ако получените приходи/доходи не съответстват на декларираното от имуществено и финансово състояние. Досега тези хипотези от Данъчно-процесуалния кодекс се прилагаха само спрямо неудобни или наклеветени от конкуренцията фирми и бизнесмени. Няма юридическа пречка посочените и други подобни хипотези да се отнесат с много по-голямо основание и към политическите партии!
Партийните ревизии ще имат за цел да установят неотчетени разходи, както и превишението на разходите над установените приходи. Според юристи общият модел на извършването им може да бъде запазен, като само се адаптират обстоятелствата, предвидени в чл. 122 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, към спецификата на политическите партии като субект, който по принцип не извършва стопанска дейност и не винаги има съществени данъчни задължения. При констатирани от страна на Сметната палата нарушения при извършен от нея одит, както и в случаите, когато не са представени в срок финансовите отчети на политическите партии, тази ревизия трябва да стане задължителна. За да се гарантира обаче и общия контрол върху всички партии, прокуратурата ще има възможността да възлага на органите на приходите такава ревизия.
Само така ще бъде създаден фунциониращ механизъм за контрол върху имуществото и средствата на политическите партии, и ще бъде гарантирана честност и равнопоставеност на политическия процес. При всички досегашни опити за законодателни промени в съществуващи закони или дори при правенето на съвсем нови закони, призвани да се борят с политическата корупция, законодателите се бореха с последствията, а не с причините за нея. Нормално – всички те са депутати от някоя партия. Но самата партия е изпратена в парламента от избирателите, тоест от нас, и се издържа от нашите данъци. Тези пари може да не стигат за предизборни кампании, но това първо е тема на друг разговор, второ – не е основание, нито оправдание за търсене и приемане на мръсни пари. А ако това все пак се случи, нарушителите трябва да бъдат наказани.
Какво е най-голямото наказание за една партия? Очевидно не само плащането на глоба върху укритата сума. Това само ще вдигне мизата на незаконното финансиране с процент, равен на евентуалната глоба. Отнемане на правото на субсидия и на участие в следващите избори – такива трябва да бъдат последствията от ревизията на НАП, за да има тя ефект!
Следователно укриването на приходите от страна на политическа партия трябва да се установява от независим съдебен орган. И по сега действащия Закон за политически партии това е Софийския градски съд, така че този въпрос е предварително решен. Производството ще започва по иск на прокурора, който е задължен императивно в 7-дневен срок от получаването на ревизионния акт да предяви иска пред съда. Решението на Софийски градски съд ще подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. По този начин ще се гарантира безпристрастност, независимост и равна защита на страните в процеса.
А ако на някого е нужно евроейпейско алиби – в някои страни от Европейския съюз има подобни практики. Но дори и да няма, или да не са толкова радикални, защо поне веднъж да бъдем новатори в борбата с политическата корупция? Ще ни похвалят на 27 езика, а премиерът ще знае поне един от тях.