Автор: Биляна Рилска
Въпреки че българското население намалява, както потвърдиха и данните от последното преброяване през февруари 2011 г., вероятно и на изборите наесен ще бъде спазена традицията хората в избирателните списъци постоянно да се увеличават. Не само няма изгледи т.нар. мъртви души да бъдат заличени, но според социолози и наблюдатели те дори стават повече.
Политическите партии обаче не дават признаци, че искат да пресекат явлението. Неофициалното обяснение на техни представители е, че то ги устройва. Едните използват „фантомите“, за да надписват гласове в своя полза, другите намират „извинение“ за незадоволителните си резултати.
Причината за набъбването на списъците в разрез с данните на статистиката е, че главната дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) няма задължение да актуализира националната база данни „Население“ спрямо отчетеното при преброяването. Националният статистически институт (НСИ) регистрира само живеещите в страната.
ГРАО пък изготвя списъците на базата на актовете за гражданска регистрация (за раждане, смърт) и когато български гражданин навърши пълнолетие, автоматично влиза в избирателните листове. Съответно регистърът на ГРАО не отчита дали хората наистина живеят в страната, или просто имат постоянен адрес тук, а от години са в чужбина, без да са се връщали или някога да са гласували.
Затова и според математика и дългогодишен член на Централната избирателна комисия (ЦИК) проф. Михаил Константинов списъците за вота за президент и местна власт наесен ще бъдат около 7 млн. души, което по неговите изчисления означава около 1 млн. фантоми.
По данните от преброяването в страната живеят 7 351 633 души, от които пълнолетните, т.е. имащите право на глас, са точно 6 179 026. На парламентарните избори през 2009 г. ГРАО обяви, че гласоподавателите са 7 129 965, разбира се, в страната и в чужбина.
Според наблюдатели, а и политици от управляващата партия ГЕРБ, единствената мярка срещу т.нар. мъртви души в списъците е да се въведе активна регистрация и в списъците за гласуване да влизат само тези, които са се регистрирали специално. Така според експерти за няколко гласувания ще стане ясен реалният брой на избирателите.
Но досега нито едно парламентарно мнозинство нямаше волята да въведе изискването – аргументът на сегашните управляващи беше, че 80 на сто от гласуващите ще се струпат за регистрация в изборния ден, което щяло да блокира процеса. В Англия обаче въпросът е решен, като активната регистрация става чрез интернет. Тази практика е приложима у нас, след като близо половината от българите се преброиха електронно, отбелязват привърженици на идеята.
„Мъртвите души“ позволяват манипулации, но според социолози влиянието им върху крайните изборни резултати се надценява. Те едва ли могат коренно да преобърнат процентите на национално ниво. Тежестта им е по-голяма в малките населени места, където хората се познават и често се случва организиране на вота в полза на определен кандидат.
Тогава е възможно членове на избирателните комисии, знаейки за свои съседи, които от години са в чужбина и не гласуват, да пуснат бюлетина вместо тях. Според Цветозар Томов от агенция „Скала“ фалшифицираните гласове досега са се колебаели между 5% и 15%, а тенденцията е към увеличение. Най-честите жертви са партии, „потопявани“ под 4-процентовата бариера, смята той. За социолога от „Галъп“ Живко Георгиев единственият смислен „ефект“ от „мъртвите души“ в списъците е влиянието им върху избирателната активност.
Тя пък има значение за президентските избори – според активността зависи дали държавният глава ще бъде избран на първи тур (ако са гласували повече от половината от избирателите по списък), или ще има балотаж. На последните избори Георги Първанов спечели в първия кръг 64% от гласовете, но активността беше 43 на сто и се наложи още едно гласуване.
На предстоящите местни и президентски избори, които ще бъдат в един ден, ще има отделни списъци заради изискването за т.нар. уседналост на кметския вот. Новите правила дават право на избирателите, които не са постоянни жители на населеното място, да гласуват за кмет, ако са живели в него с временна адресна регистрация поне 10 месеца преди изборите и предварително заявят желанието си.
Все още не е ясно дали ще сработи обаче изискването на местните избори да гласуват само гражданите, които имат и постоянен, и временен адрес в страната. Хората с временна регистрация в чужбина би трябвало да бъдат заличени и да не могат да пуснат бюлетина. От една страна, БСП и ДПС го атакуваха в Конституционния съд. От друга – все още не е ясно дали в списъците няма да се окажат гражданите, които са се регистрирали само по постоянен адрес в страната, а българските власти не знаят, че временно са регистрирани другаде.
Броят на жителите в съответните общини е определящ и за представителството в регионалните органи – за това колко общински съветници ще бъдат избирани, какъв ще е необходимият брой подписи за издигане на независими кандидат за кмет или общински съветник, оттам и допустимият размер на финансирането на кампаниите. От броя на хората, живеещи в едно село, зависи дали ще избират и кмет, или ще им го назначават – според новите правила само в селата над 350 жители ще гласуват за кмет.
В закона обаче има празнота коя база данни се ползва за броя на населението – тази от преброяването или тази на ГРАО. Дългогодишният говорител на ЦИК Ралица Негенцова коментира пред „Дневник“, че това се решава от избирателната комисия, но тя не се ангажира с мнение кои възгледи ще надделеят в бъдещия състав на ЦИК. По думите й в практиката са ползвани и данните на НСИ, и тези на ГРАО.
ГРАО: Списъците не се актуализират по данни на статистиката
На запитване на в. „Дневник“ ще бъдат ли актуализирани избирателните списъци на базата на данните от последното преброяване от ГРАО отговориха: „Избирателните списъци не се актуализират на базата на данните от преброяването на населението, проведено от НСИ. Избирателните списъци се съставят от общинските администрации и се отпечатват въз основа на Национална база данни „Население“, която се актуализира ежедневно с подадените от общинските администрации данни за промените в гражданската регистрация на лицата съгласно Закона за гражданската регистрация. Заличаването на избиратели от избирателните списъци се извършва по критерии съгласно Изборния кодекс и техният брой може да се посочи едва след насрочване на датата на изборите.“ Оттам не отговориха какъв ще е броят на заличените.
Според Изборния кодекс на всички видове избори не могат да гласуват поставените под запрещение и лишените от свобода.
ГЕРБ предлага съдия от Софийския апелативен съд за шеф на ЦИК
ГЕРБ предлага съдия от Софийския апелативен съд за председател на Централната избирателна комисия (ЦИК), която трябва да организира изборите наесен за президент и за местна власт. Според новите изборни правила комисията вече ще е постоянно действащ орган с мандат от 5 години, така че ще организира и следващите парламентарни избори. Консултациите за новата ЦИК ще са на 12 април при президента Георги Първанов и в тях ще участват партиите, които имат право на представители в звеното – ГЕРБ, БСП, ДПС, „Атака“, „Синята коалиция“ и НДСВ.
Управляващите издигат Красимира Георгиева Медарова за председател. Тя е съдия в Софийския апелативен съд. За неин заместник предлагат Мая Андреева – адвокат от Варна. Сред останалите 10 номинирани са още дългогодишният член на всички избирателни комисии от 2001 г. до момента Бисер Троянов (преди от квотата на НДСВ).
БСП предлага четири имена, три от които са на досегашни членове на комисията – Румяна Сидерова, Ралица Негенцова и Силва Дюкенджиева. Новият им кандидат е Венцислав Караджов. ДПС ще предложи Сабрие Сапунджиева (и досега в ЦИК), Севинч Солакова и Ерхан Чаушев. От „Синята коалиция“ предлагат Елена Маркова, която също беше в предишната избирателна комисия, а от „Атака“ – юристите Мария Мусорлиева и Владимир Христов. НДСВ номинира досегашния зам.-председател на комисията Иванка Грозева.
Източник: http://www.dnevnik.bg/
