Автор: Калина Андролова
Да си напазаруваме малко Бог. Сякаш има намаление. Всяка година покрай разпъването и възкръсването на Христос ние, българите, нахлуваме в църквите да се помолим да ни върви. Това не е страх от Бога, защото „страхът от Бога е да се мрази злото“. Това не е вяра, защото вярата е разхищение на сърце. Това е опит за хитруване.
Новобогаташката ни действителност с цялата енергия на своето безсрамие е свела Бога до консумативна практика, нещо като момиче на повикване. Днес е ден за Бога, отиваме на църква, утре е ден за измами, мамим, когото трябва.
Всеки е намерил свой заместител на Бога: найлонови цици, политическо лукавство, нечист бизнес, връзкарски възход и пр. Мамим Бога така, както се мами човек. Величието му не ни смущава. Понеже сме уморени по рождение от нищетата, ние сме тежки роби на парите. Опитайте да бъдете свободни и ще умрете от глад! Tова е най-силният ни страх.
Сивите кардинали в нашето посттоталитарно общество преподреждат свободната икономика в несвободна. Те направляват паричните потоци, а с това и щастието в страната. Затова сме именно роби, а не невинни почитатели на парите. Балканската ни мечта се свежда до пресищане на хипертрофираното ни его.
До поглъщане, до трупане. Вижте телевизиите! Те са фабрики за производство на невежи граждани. Те разграждат умозрението ни. Създават лумпени и тъпанари. „И понеже намразиха знанието, затова ще ядат от плодовете на своя си път“ – пише в Библията. Да се променят мислите на зрителите означава да се промени ходът на нацията.
Християнството не е да казваш, че си християнин
Да палиш свещ и да се кръстиш. А после да гледаш дебилните шоупрограми, с които ни облъчват посредствените телевизионни директори. Или да отвориш жълтия вестник и да се наслаждаваш на злостното рушене на съдби. Проповедите на Христос са довели до огромни изменения в живота на много народи.
Християнството е дало особен тласък на света. Университети, човешки права, святост на семейството, изкуство, християнството е плътната изтънченост на най-новата европейска цивилизация. Но ние, българите, не сме сигурни какво точно е казал Христос, нали?
Иначе нямаше да произвеждаме такова количество бездуховна свинщина. Ние целенасочено превръщаме страната си в държава на гетата. Нали знаете, че Бог твори не само човеци, но още и национални характери, национални съдби, възвеличава народите или ги погубва.
Така Великобритания е съставена от клубове и лордове, от великото снобство на достъпа. Франция има своите претенции за културна изключителност и интелектуална сложност. Германия с нейния педантичен нрав – да класифицира хората в папки, да подреди изрядно дори смъртта. Полша, която често се напива, но е известна с борбата си за свобода, и т.н. Всяка страна демонстрира свой собствен похват към света.
За България най-характерна е омразата
Тя е толкова впита в същността ни, че чак материята потреперва. Толкова много е споделената, открита и скрита омраза, че заплашва да унищожи всеки кълн на благороден интелект: той ще бъде разпнат от сектата на некадърността. „Много добри дела ви показах от Отца, за кое от тези дела искате да ме убиете с камъни?“ – пита Иисус. „Защото се правиш на Бог“ – отговарят юдеите.
В този смисъл всеки жив ум в страната ни трябва неминуемо да спазва правилото: Никога не показвай всичко на хората, няма да го понесат! Нашият национален изразителен дискурс е на отхвърлянето. Ние се изразяваме, като не харесваме. Не знаем, че най-изкусният трик в живота е скромността.
Един човек с наситена гордост не се нуждае да отхвърля, да раздава оценки, да пронизва с пирони. Но, нейсе, ние сме доста потисната нация, бита с камшик много пъти. Оттук и обяснението за омразата. Някой дава ли си сметка, че общественият политически дебат в България се води през два жълти вестника?!
Вие на това демокрация ли му викате?
Аз го наричам диктатура на клеветата. Да вярваш в Бог и да упражняваш религиозна практика са две различни неща. Едното е да си фин, с опростена и ясна душа, другото е по празниците да си напазаруваш от църквата два-три килограма святост.
Ние не вярваме в Бога, ние броим автомобилите на свещениците и считаме, че църквата е архаична. Мислим, че църквата трябва да ни се моли, да ни прелъстява, а ние да благоволяваме.
Бог не е покана за чай с дребни сладки, не е прищявка. Бог е нужда. „Човекът е краткотраен, пониква като цвете и се покосява“ – се казва в Библията. Острото усещане за смъртност, единствено то лекува омразата.
За да преодолее човек своето невнимание към Бога, му трябва някакъв шок. В началото на всяка метафизика е болката. С нея настъпва и смирението. Знаете ли, съвършената красота е тихо занимание. „Страхът от Бога е в началото на познанието.“ Затова няма мъдрост, натрупана през нахалство и самомнение.
Източник: в-к Сега
Калина Андролова е много добър автор. Прави забележителни „дисекции“.
Все пак, никой не може са напазарува святост, никой не може да си играе на „Хитър Петър“ с Бога. И не точно омразата е това, което ни характеризира, колкото и да е лесно живеещите в перманетнта криза, изнервени българи да запалят лесно фитила на крясъка или озлоблението. Българите, ако си позволя и аз подобно обобщение (въпреки че те винаги са малко или повече символични),са скептици, недоверчиви, индивидуалисти. Най-много мразят някой да им дава акъл, без значение дали са образовани или не, дали са са умни или не, дали имат достатъчо знания в една или друга област или не, и дали са примерно новобогаташи или изпаднали и обеднели. Сложен е този национален характер, ако има такъв някакъв, който може да позволи обобщения. Тука има много пропаднали таланти, много похабен живот. Затова може би не точно омразата, а завистта, неверието и недоверието са чести „компенсаторни“ механизми. И понеже, от друга страна, войнстващата простащина, полуинтегентността, се справят нерядко къде по-добре, чисти духом може и да се срещнат все още някъде в някои села, където хората сами произвеждат всичко, трудно се много и малко искат от живота. Но иначе чисти духом престават да бъдат отрано и немалко непораснали още деца.
Krasivo pero!
Za avtorkata -VELIKDEN !