Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си смъртта победи.
И на тези, които бяха в гробовете, живот подари…
Днес християните отбелязват най-светлия празник – Възкресение Христово.
Първите християни наричат Възкресение Празник на празниците, юдеите – Песах, което в превод значи “преминаващ”, а българите го утвърждават в народната си култура като Великден.
Той носи особеното настроение на пролетното възраждане на природата, но повече от всичко в него е закодиран копнежът на хората към духовно пречистване. На този ден вярващите се обръщат към себе си, за да открият доброто, отварят сърцата си един за друг, с надеждата да измолят божията благословия за щастие и благополучие.
По традиция Великден се празнува три дни – от неделя до вторник. В навечерието на Великия ден камбаните в християнските храмове известяват Христовото Възкресение, а вярващите влизат в църквите, копнеещи за общение и единение с Бога. Палят свещи, за да пребъде в тях небесното Слънце. Молят се смирено, за да измолят благословия и спасение за душите си. Защото само в деня на невечерната неделя, за която няма свечеряване, няма полунощ, няма изгрев, те чуват гласа на Божието знамение – “Христос възкръсна от мъртвите. Радвайте се християни! Защото само в този ден идва спасението за грях или спасение от грях! Радвайте се, камбаните бият само веднъж за Възкресение!“
Благословени от духовника всички вярващи се поздравяват с думите „Христос Воскресе – Воистина Воскресе” и се борят с червено яйце, за да ознаменуват великото духовно събитие. После отнасят свещичка с Благодатния огън, за да влезе в домовете и душите им.
На връх Великден, според българската традиция, цялото семейство се събира на тържествен обяд у най-възрастните в рода. На празничната трапеза се слагат печено агне, баница със сирене, обредни погачи, червени яйца, вино и плодове. Ритуално обядът започва с прекаждане на софрата от стопанката на дома и завършва с борене с великденските яйца и козунак. Най-радостни са децата, които се надпреварват да се чукат с червени яйца, докато намерят кое от тях е борецът. Този, който спечели надборването, се радват на голям късмет през годината.
Възкресението на Христа Спасителя е залог за личното възкресение на всички онези, които с вяра Го приемат за свой път, своя истина и свой живот (Йоан. 14:6).
Господ Иисус Христос, Единородният Син Божи, „Който заради нашето спасение“ прие човешка плът и стана Син човешки, Той Същият тридневен възкръсна от мъртвите, обезсили властта на смъртта и донесе на света живот (Йоан. 1:4).
И възкликват устата: „Христос воскресе!“
На Великден празнуват именниците: Величко, Величка, Велико, Велика, Велина, Вили, Велиана, Виляна, Велимир, Велимира, Великослав и др._(те са производни на велик, прочут, славен – по подобие на празника). Да са живи и здрави!
ВЕЛИКДЕН
Иван Вазов
Христос възкръсна!
Из гроба тъмни
той мрака пръсна:
пред нас да съмне.
Мъжът, детето
сега се радват,
играй небето,
трепери адът.
Да пейм, дружина!
Великден днес е!
Цял свят почина:
Христос възкресе!
Во истину воскресе!
Много българи дори не знаят как да се прекръстят правилно. Православните християни правят Божия знак с трите пръста на дясната ръка – палеца и първите два от дясно на ляво.
Трите пръста са символ на Светата Троица, последните два пръста, свити в дланта, означават двете природи на Христос – Божествената и човешката. Католиците се кръстят обратно – от ляво на дясно и с цяла ръка, като при тях показалецът и средният пръст са символи на Богородица и свети Йосиф.
Мнозина отговарят на поздрава „Христос воскресе!“ с „мерси“!
Други пък отвръщат с „Наистина воскресе!“, превеждайки произволно каноничното „Во истину воскресе!“, чийто смисъл е „В истината възкръсна!“ /За истината възкръсна/.