Днес е Велики четвъртък от Страстната (Великата) седмица денят, в който се боядисват яйца, като първите са винаги червени. Първото яйце се пази до следващия Велики четвъртък. Тогава се хвърля в течаща вода – когато изплува и тръгне по водата, се казва: Червен, червен Великден, зелен, зелен Гергьовден. Първото яйце трябва да е червено. С него се минава по лицето (бузките, челото и брадичката) на децата в къщата и се нарича за здраве, щастие, да са румени, засмени, бели и червени през цялата година. След това се оставя на определено място до иконата и там стои до следващия Великден. По-него се гадае каква ще бъде годината. Ако яйцето е изсъхнало – годината ще е добра и плодородна, ако се е развалило – ще е лоша и тежка за стопаните и животните в този дом. Правят се освен червени също и зелени, жълти, сини, шарени яйца. Освен с цветове яйцата се боядисват и шарят по различни начини: восък, листа, желатин. Обредните хлябове за празника се месят на Велики четвъртък. Украсяват се с различни шарки, изваяни от тесто, като повечето изображения имат символично значение. Обикновено в украсата се включват червени и бели яйца. Приготвят се по няколко обредни хляба – един се нарича за къщата и се раздава на Великден на членовете на семейството, други се даряват на кумове и на роднини.
Утре е Разпети Петък-Велики петък — ден на великите страдания на Иисус Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. На Разпети петък в църквата се прави символично погребение на Исус Христос. Тогава вярващите коленичат и се промушват под плащаницата му.
Следва Велика събота — ден на оплакването и погребението на Иисус Христос, гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе. Сутринта в неделя всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с Христос Возкресе.“. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Смята се , че от тогава е навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. На Велика събота жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Меси се Великденска погача с червено яйце в средата и козунаци. Ако не сме успели да боядисаме всички яйца на Велики четвъртък, можем да го направим и в събота. Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То представя Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Иисус като божи агнец.
Денят на празника е официално решен на Първия вселенски събор в 325 година
Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква – според Григорианския. Протестантите пък честват Великден според местната традиция – на Запад с католиците, на Изток с православните.На самия Великден се ходи на църква. След празничното богослужение християните излизат със запалени свещи, които занасят вкъщи. В неделя, понеделник и вторник трите дни на Великден се празнува. В миналото на Великден млади и стари, пременени с най-новите си дрехи, излизали на мегдана и се хващали на хорото. Ходили си на гости. Най-голямата радост за децата била да се люлеят на великденската люлка – даваш едно яйце и политаш чак до небесата.
Честити великденски празници.
Още по темата:
Страстната седмица, Православни традиции от Връбница (Цветница) до Великден