Автор: Eдвин Сугарев
А би трябвало да бъдат. Например все пак би било добре, ако новината за задържането на председателят на административния съд в Бургас Атанас Вълков, закопчан в момент, в който тръгнал да продава придобит чрез измама имот на стойност 2,2 милиона евро, беше първоаприлска лъжа. Все пак би ни останала някаква надежда, че българските съдии някой ден ще се присетят, че са призвани да раздават правосъдие, а не да нарушават закона.
Уви, не е шега, истина е. Както е истина чудодейното спасение на скандалния лифт в местността Картала в Рила, построен без задължителната по закон екооценка, съдебният спор за който приключи в полза на инвеститора – фирма „Прима инвест БГ“ на благоевградския бизнесмен Илия Ризов.
Истина е, уви, и обяснението, което направи прокуратурата по повод “неволното” закъснение от един ден при двуседмичния срок за обжалване – това пък закъснение нямало нищо общо с факта, че в окръжната прокуратура работи съпругата на инвеститора Илия Ризов – прокурор Евгения Стоянова. Нищо общо. Редно е да повярваме – иначе ни остава на си помислим, че няма никаква разлика между хрисимата прокуратура на г-н Велчев и тази на неговия предшественик.
За голяма жалост на българския джоб не е шега и увеличението на цената на природния газ, което влиза в сила именно от първи април – той поскъпва с 4.47%. Хванахме се за зеленото и сега е време и за това надуване на цените – зер парно няма, няма и кой да ръмжи – а наесен, докато ядем посадените сега картофи, можем по почина на самозадоволяването да нацепим паркета и да си спретнем огън в средата на стаята.
Като иде реч за цената на газа, би било добре да си спомним, че тя е пряко следствие от стопроцентовата енергийна зависимост от Русия, постигната с усилията на няколко български правителства, към чиито заслуги би трябвало да присъединим и тези на настоящото. Тези усилия са съответни на кралимарковския мащаб и размах на неговия премиер, който издигна рубладжийството до неподозирани досега висини, като наложи бригадирския почин в ядрената енергетика: “Ще строим “Белене”, колкото и да струва!”
И това намерение да се строи на всяка и всякаква цена също не е първоаприлска шега. Изобщо не е шега – бих го определил по-скоро като първоаприлска завера. Нека все пак си спомним, че първи април е датата, която иде след 31 март. А на 31 март изтече крайния срок, който беше даден от “Росатом” за подписването на анекс №12 към споразумението за проекта “Белене” – което трябваше да регламентира следващите дейности по неговата реализация, на стойност скромната за България сума от два милиарда евро.
На този анекс руската страна особено много държеше, тъй като неговото подписване би направило проекта необратим. Държеше дотолкова, че когато преди около две седмици тук дойдоха поредните емисари на “Росатом”, за да ни убеждават как руските ядрени блокове са най-надеждните на света и как ако искаме, щели да ни построят и защитен вал срещу цунами в Дунава – та тези достойни товаришчи някак си между другото споменаха, че ако новия анекс не бъде подписан, те ще задействат клаузите на сключеното в края на 2006 г. споразумение, предвиждащо търсене на неустойки чрез съда при спиране на проекта от някоя от двете страни.
Днес обаче – на първи април – ги няма никакви. И това съвсем не е първоаприлска шега. Защото вчера – на 31 март, бяха тук. Появиха се бегли съобщения в пресата, че вчера са започнали “интезивни преговори” между НЕК и “Росатом”, водени в централата на НЕК – чиято цел очевидно е да бъде отложено решението за подписване на анекс №12, явно немислимо в условията на задълбочаващата се ядрена криза край Фукушима и взетите решения за нови критерии за сигурност в ядрената енергетика на ЕС. Спомена се, че преуговорите ще приключат вечерта – и че може би ще продължат до късно през нощта.
Само че днес – 10.00 сутринта на 1-ви април 2011 г. – няма ни следа от тези преговори. Никой никъде не съобщава да са приключили, да се постигнати някакви резултати или да не са постигнати никакви такива.
Няма данни за насоките и тенденциите на спорещите страни – а съвсем не става дума за маловажен въпрос, става дума за ядрена централа на стойност около десет милиарда евро, планирана в земетръсен район, възложена на руски инвеститори и обсъждана в момент, в който се очертава ядрена катастрофа от мащабите на Чернобил –и в който целия свят поставя на дневен ред бъдещето на самата ядрена енергетика.
Тези преговори се водят някак скрито, потайно. При всички пристигания на подобни рпуски делегации по много по-маловажни поводи те са се оказвали в центъра на медийното внимание – и всяка тяхна дума е била широко отразявана и коментарана от медиите.
Сега няма такова нещо. Никой нищо не знае, за срещата няма никаква информация и аз вече не на шега се питам – спят ли българските журналисти? Това тяхно смълчаване може ли да е първоаприлска шега, или е просто директива на някакви отговорни фактори?
Или може би първоаприлската шега ще бъде нашето слисване, когато разберем, че баш на първи април съвсем не на шега България е провесила милиарден дълг на врата си, купила си е котка в чувал и е скочила в беленския гьол?
http://www.svobodata.com/
