Картината на гражданския сектор в България става все по-неприятна, а начинът му на финансиране от бюджета все повече отвращава реалния „донор“, тоест българските граждани. Ситуацията е почти революционна – за данъкоплатците вече е много трудно, а неправителствените организации (освен облагодетелстваните) не искат повече парите да се раздават по досегашния безпринципен и лобистки начин, в който не е ясно нито за какво отиват, нито има ли ефект.
Автор: Светлана Георгиева
Миналата година от бюджета са похарчени 10 млн. лв., дадени директно на 15 неправителствени организации (НПО) и на още 4 с конкурс. Тази година сумата е същата, но към миналогодишните 15 директни бенефициента са прибавени още 11 сдружения, а неизвестна бройка ще бъдат финансирани след поредния непрозрачен и неясен откъм процедура конкурс.
Проучване на Българския център за нестопанско право (БЦНП) и на „Отворено общество“ преди седмица хвърли светлина върху тенденциите в държавното финансиране на НПО от 1999 г. насам. Без изненада констатациите са много притеснителни и показват, че е крайно време да се сложи край на този вид пилеене на и без това недостигащите средства.
За 12 години държавните средства, които се дават като директна субсидия на т.нар. трети сектор, са нараснали над 6 пъти. А
гражданското общество не е направило и крачка напред
освен че субсидираните лица са оцелели физически и са си платили разходите за командировки, семинари и обучения. Ако се опитаме да обобщим какво беше финансирано с парите на данъкоплатците, картината би изглеждала така:
Приоритет винаги са били организации, които обявяват, че представляват хора с различни увреждания – национално представените организации на лицата с недъзи, асоциации на родители на болни деца, инвалиди, малки хора…
Между тях обаче започнаха да се появяват и доста странни субекти. През различните години наравно с НПО със социална мисия средства са получавали и Съюзът на автомобилистите, Съюзът на тракийските дружества, Българският туристически съюз, Дарителският фонд „13 века България“, Съюзът на народните читалища, Българският институт за стандартизация, Представителни сдружения на потребителите, Рилският манастир, Съюзът на ветераните от войната, Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство. Няма логично обяснение по каква причина данъкоплатците са субсидирали тези сдружения безрезервно.
Авторите на проучването са хванали някои детайли – как между първо и второ четене в парламента са прехвърляни пари към едно или друго НПО. Сигурно е, че никой не проверява какво е постигнато с финансирането, затова се случват всякакви куриози.
Например страницата на Национален дарителски фонд „13 века България“ (към който също са прехвърляни средства между първо и второ четене),
е по-скоро нещо като сайт за недвижими имоти
Там човек може да се информира за горещи оферти на апартаменти в атрактивни столични квартали. В рубриката „Дейност“ в телеграфен стил е обявено, че фондът реставрира произведения на изобразителното изкуство и подпомага дейността на читалища. Кои, къде, с колко – няма и дума.
Може само да се гадае как се усвояват 220-те хил. лв. на данъкоплатците, тъй като фондът не е регистриран в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, поддържан от Министерството на правосъдието. Едва 12 организации от директно финансираните впрочем са си дали труда да се впишат там и затова годишните отчети на всички останали са тайна за обществото.
Рилската света обител също не споменава нито дума благодарност за данъкоплатците, а те са й подарили над 5 млн. лв. за 12 години. В манастира музейният и хотелският комплекс работят с пълна пара, като за всяка отделна експозиция (а те са четири) данъкоплатецът като посетител плаща и за отделен билет.
Съюзът на ветераните от войните получава парите си по силата на закон. Липсва обаче публична информация колко ветерани има в страната и как точно отпуснатите им 255 хил. лв. се оползотворяват, при положение че отделно от тях на оживелите участници от Втората световна (колко ли са те) се полагат всякакви привилегии – добавки към пенсиите, гарантиран социален отдих в държавни почивни станции, безплатни лекарства, безплатно пътуване по целия обществен транспорт, евтино хранене в столовете на всички държавни ведомства.
Съюзът на народните читалища е на принципа „с малки суми, но редовно“ – и така девет поредни години без оценка на ефекта.
Абсолютно неясно е и защо бива дотиран Българският институт за стандартизация през последните четири години, като последните две от тях – с над 1 млн. лв. годишно. В отчета му за 2009 г. са посочени „висока степен на ефективност и въведени 2601 броя европейски стандарти“, като от документа става ясно, че работни срещи, заседания, съвети и обучения са финансирани 100% от бюджета. Като национален орган институтът осъществява и стопанска дейност.
Непонятен субект е и прясно регистрираният Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство,
който си е чиста правителствена организация
Тази година той получава впечатляващите 400 хил. лв., за да „опазва фолклор, ритуали, кухня, традиции, обичаи, език, приказки“. И понеже беше обявено, че с тези пари ще се назначават хора и ще се обзаведе центърът, ясно е, че вече му е осигурено място в списъка с директните бенефициенти и в бъдеще.
Не по-различно е при разпределянето на остатъка от държавната субсидия с конкурс. Там отпаднали от директното финансиране НПО редовно побеждават в конкурси, а е възможно да се финансират и по двата начина. Националният център за социална рехабилитация например е цитиран в изследването на БЦНП като рекордьор през 2006 г., тъй като успява да получи финансиране за два проекта едновременно с директната субсидия.
Ключът вероятно се крие във факта, че през 2005 г. председател на организацията става зам.-министър на труда и социалната политика. Обществен фонд – Кърджали, пък е най-интензивно финансираният субект – започва да получава пари веднага след регистрацията си и така в продължение на три години.
Конкурсът наистина е пълен фарс по времето на тройната коалиция, когато неправителственият сектор на практика се превърна в
новия Клондайк за управляващите
Шампион в печеленето на патриотични проекти пък е Съюзът на тракийските дружества, който, след като лансира кандидатурата на Георги Първанов за втори мандат, за пет години е успял да получи субсидия от бюджета от общо 229 хил.лв.
Слабостта на сегашната власт разбираемо е във физкултурната сфера, а печелещите проекти носят имена като „Новите перспективи чрез спорта“ и „Здраве за всички“.
Вредата от показаното в изследвания период отношение на управляващите към третия сектор е не само източването на бюджетните средства. По-лош е ефектът от обезсмислянето на самата идея да бъде изграден реален и жизнен граждански сектор, за да бъде полезен партньор на държавата и да я разтовари от част от функциите й. За повече от 10 години резултатът от шесткратно нарасналото финансиране говори най-добре как са изразходвани тези пари – за нищо.
Източник: http://www.dnevnik.bg/
Зависими ли са от властта българските медии, и в частност телевизиите? До каква степен? Сериозен ли е натискът върху тях?
– Натискът е доста свиреп – в смисъл, че ги корумпират непрекъснато. Обикновената публика не се досеща за всички форми на този флирт, макар тя по начало да си е наясно, че телевизиите са отрасъла, който осигурява милувки и целувки за властта. И все пак доста хора биха се втрещили, ако научат примерно, че едно министерство е превело половин милион лева европейски пари на една телевизия, след което господин министърът ни се плези непрекъснато от екрана на тази телевизия. Никакво приличие не е останало вече в днешните бюрократи.
Милиони се разпределят чрез различни европейски програми. Други милиони се наливат директно чрез разни уж патриотични начинания. В началото на мандата си Бойко подхвърли от парламентарната трибуна, какви пари е прехвърлил експремиера Станишев на някои предавания, сетне обаче забрави за това.
Тия дни пък, година и половина по-късно, Бойко каза нещо и за бившата приятелка на Станишев Елена Йончева и за нейните спонсори. Но той така си говори – с подхвърляния.
Луди държавни пари се наливат за реклама на туризма,
напълно безсмислено начинание за една страна, в която все още бесят кучета.
Станишев тия дни публично оповести връзката си с Моника Йосифова – любопитно ще бъде обаче да разберем какви държавни пари са минавали през нейната пиар и рекламна агенция. Никога няма да научите, ще се задоволите със съобщението, че чака дете от Сергей.
Преди изборите през 2009 г. доста министерства раздадоха пари на различни бояджийски работилници, които иначе се наричат пиар агенции. Едно министерство официално обяви сумата от 4 милиона и 600 хиляди лева за това богоугодно начинание. Обаче сега, когато съответният министър е обвиняем – по други причини – не виждам бояджиите да са се разтревожили особено за съдбата му.
Никой така и не разбра срещу какви пари си осигури за изборите Станишев израелските специалисти от тъй наречения „Боен клуб”, кой плати услугите на тия хора и пр.
Нито една власт няма да провери отчетите на големите рекламни агенции за дейността им по време на изборите. А тъкмо чрез тях се правят големите подаръци, пак чрез тях се осигурява по-късното благоразположение на властта. Щом дори Янето разполагаше с около 800 билборда, можете да си представите какви услуги се правят на големите партии.
– Кога започна голямата игра на политиците с телевизиите?
– 1999 година беше преломната година, когато тръгна голямата кална игра. Това беше годината, когато започнаха конкурсите за частни национални телевизии. Нито един от тези конкурси не беше нормален, те бяха използвани като някакъв параван, за да се прикрият истинските фаворити на Костов. Той даде първия лиценз за частна телевизия на една американска компания, обаче едва 10 години по-късно се оказа, че в собствеността на тази телевизия дял е имал и един българин. 10 години той мълча и на другия ден, след като изтече давността за извършеното нарушение на Закона за телевизия и радио, той се появи на витрината.
Вторият конкурс също беше порочен. Тогава успях да спечеля делото във Върховния административен съд и да отменя решението на кабинета. Това можеше да се случи още в първия конкурс, но ме подведоха, че веднага ще направят нов, и аз си оттеглих жалбата до съда.
„Честен ли ще бъде конкурсът?” – попитах наивно, и като видяха колко ми е акълът, ме успокоиха, че ще бъде честен. И, разбира се, излъгаха.
За този конкурс бях ангажирал в нашия екип бившия председател на Държавната комисия за далекосъобщения Веселин Стойков. И по някое време той ми призна нещо. Всъщност ми каза на какви глупаци ни прави Костов.
Няколко месеца преди изобщо да се обяви конкурсът, по негова заръка били потърсили връзка с гръцкия бизнесмен Кириаку, който вече беше придобил софийската Нова телевизия, и го поканили да участва. Подобни покани означават, че ти дават лиценза на тепсия.
Дадоха им лиценза, ние пък им го отнехме, но междувременно шведските ми партньори от „Модърн Таймс Груп” се отказаха да се занимават повече с българските дивотии.
Седем години по-късно обаче те се върнаха и се изръсиха цели 620 милиона евро за същата Нова телевизия. А
Кириаку направи великолепна сделка,
към онзи момент едва ли беше похарчил и една десета от тази сума. Беше много смешно, когато откриваха новата сграда на Нова телевизия, която всъщност си бе собственост на „Порше Груп”. Но нашите провинциалисти – включително и премиерът Станишев и президентът – отидоха на откриването. Станишев дори заседна там в един асансьор. Нашенски веселби, нашенски преувеличения. Нищо не излезе и от шумно оповестения проект за сграда на Би Ти Ви – телевизията продължава да е наемател на Христо Друмев в НДК. Сигурно им е дал добри условия, понеже около истериите с досиетата доста се гавреха с него.
Трите „национални” телевизии, ако броим и НЛО-то ТВ 2, бяха продадени по различно време и с различни комбинации за около един милиард евро – нищо друго в България не е било капитализирано по този начин. Нищо. Дори БТК беше харизана за 5 пъти по-малко. Споменавал съм и друг път, че в ТВ 2, която беше
продадена за 172 милиона долара, най-ценното нещо беше задникът на Азис.
– Как се отразиха тези сделки на самите телевизии?
– Тези комбинации пречупиха вратовете на българските телевизии. В смисъл, че увредиха окончателно разбиранията на хората, които работят в тях. Те отлично знаят, че всичко е било въпрос на съмнителни сделки и безпринципно договаряне с властите. И не им остава нищо друго, освен да са принципни и взискателни, обаче само когато се нахвърлят стръвно върху дребния човек или беззащитния.
Има един шуменски бизнесмен – Йонков, който може да претендира, че е най-прекараният човек изобщо в световния бизнес. Навремето Джоф Тибълс направи книга за най-големите бизнес гафовете, случаят на нашия Йонков обаче е безподобен. В различно време той беше успял да се снабди с 28 лиценза за регионални телевизии, сетне изпада в някакви финансови затруднения, и в крайна сметка му вземат тези лицензии, обединяват ги в една и в нарушение на закона започват да излъчват „национална” програма. Следва малко пудрене по постната физиономия на ТВ 2 и след една годинка тя бе продадена за 172 милиона долара. А две години по-късно просто изчезна.
Всички тези салтоморталета не могат да станат без височайша политическа протекция. Без Станишев и особено Първанов това не беше възможно да се случи. Някои хора си капитализираха по чудовищен начин уж дребните услуги, които са им направили въпросните политици. Уж дребни подаръчета, какво толкова – отменяш конкурс, пък сетне без конкурс пробутваш някаква телевизия, в Съвета за електронни медии се правят на по-глупави, отколкото са – и в крайна сметка резултатът от всичко това е цял милиард.
Но няма пълно щастие – взеха каквото можаха от политиците и започнаха да ги унижават. Първанов никъде не е бил унижаван така, както по Би Ти Ви. Там създадоха историята за Гоце. Румен Петков също си изпати, за Станишев да не говорим. Янето от сутрин до вечер го ругаеше от тази телевизия, пък сега твърдят, че той бил продукт тъкмо на някои среди от БСП. Тези хора са мазохисти.
Когато през 1999 – 2001 г. Костов подхвърляше някакви хартийки – лицензии за частни телевизии, и през ум не му е минавало, че едно десетилетие по-късно този бизнес ще се капитализира до умопомрачителните 1 милиард. Тогава той вероятно е търсел сигурна медийна платформа за себе си – ето ти хартийката, но ще ми осигуриш трибуна. И това, трябва да признаем, сработи добре – в поне една от телевизиите той постави свои хора, които и досега са си там. И първата им работа навремето беше да избудалкат Царя при неговото интервю за тази телевизия, понеже Костов вече усещаше, че сянката от Мадрид е сериозен проблем. Тогава за Симеон появяването му по Би Ти Ви беше кошмарно преживяване – чираците на Костов си мислеха, че чорбаджията им е вечен.
Между другото, предполагам, че поне няколко вечери Костов не е спал добре, когато е научил, че Нова телевизия е продадена за 620 милиона евро. Едва тогава сигурно си е дал ясна сметка, че
е проспал цял милиард и той му се е измъкнал между пръстите.
Както и да е. На фона на този алъш-вериш да се говори за вмешателство на политическата класа върху телевизиите е просто излишно. Политиците заченаха телевизиите в грях. А сетне се превърнаха в просяци, които чакат подаяния от тях.
– Какво преобладава днес – прекалената „лоялност” на някои медии или политическата цензура?
– Не си спомням скоро някой да е говорил за цензура. Всъщност днешните журналисти понятие си нямат какво е това. Днес те могат да плещят каквото си искат, да човъркат във всяка рана, стремежът към скандалното е техният инстинкт. При едно условие – свято да пазят интересите на собствениците на медиите, на техните временни партньори или опекуни. Голямата истина е изоставена на произвола на съдбата. Собствениците на медии вече нямат никакви грижи със служителите си, никой не си спомня кога беше последният самотен бунт на някой журналист. Гладните хора сами се цензурират. В интерес на истината Красимир Гергов беше единственият от заменкаджиите, който публично се съгласи да развали сделката за своите заменки. Но го каза в едно вестниче и никой репортер не се сети да попита земеделския министър Мирослав Найденов за тази родолюбива идея. Всъщност Найденов е без всякакво значение в случая, той е само един натрапчив пример. Тези хора при своята изначална случайност са наясно, че са напълно зависими от милостта и подаянията на телевизиите и се стремят да не я загубят. В тях се е развила тежка зависимост от медиите.
– Това и за Бойко ли се отнася?
– Той е съвсем друг случай. Ако Бойко се скрие за една седмица, телевизиите няма да има какво да показват.
Те са зависими от него, той е техният наркотик.
Обижда ги, нагрубява ги, но те искат още и още. Надпреварват се за неговата милост, всеки водещ иска да се усуче около него, без оглед какъв ще бъде резултатът от това отъркване. От многообемната вече продукция на Бойко личи, че всъщност той е водещият, той е и продуцентът. Има собственици на медии, които изобщо не го понасят, обаче са безсилни пред неговия апетит. Между 2001 и 2011 г. той практически повтаря едно и също, но това неизменно радва публиката. Той е абсолютен господар на малките форми, кратките му изявления или интервюта са извънредно ефикасни. А когато влезе в студио за по-дълъг разговор, което му се случва поне веднъж на ден, той веднага обсебва разговора, разхвърля го на удобни за него фрагменти, хвърля на публиката нужните му внушения и си тръгва, като дори не забърсва лигите на поредния водещ, който е искал на всяка цена да му се хареса. Дал е вече буквално стотици интервюта и трудно някой може да се похвали, че е придвижил познанието ни за него поне милиметър напред. Телевизиите са напълно безсилни пред него. Това е уникален случай. Най-яростните му противници нагласиха телевизионната карта – раздаваха лицензии, правиха услуги и се унижаваха по всевъзможен начин. А Бойко дойде и обра активите.
Сравнете например телевизионното му битие с това на Първанов, който има решителна роля за днешното състояние на телевизиите, на поне две от тях. Той наложи чрез послушниците си от СЕМ Пръмова за директор на БНТ. Той осигури и комфорта на Би Ти Ви, както и краткия живот на ТВ 2 и ПРО.БГ. Сега, разбира се, се прави, че няма нищо общо с краха на държавната телевизия. Между другото неговото протеже Пръмова сътвори другият безпрецедентен провал на тази телевизия: Лили Попова не успя да покаже слънчевото затъмнение, а пък другата мадама – европейското първенство по футбол от Германия. С което ощети милиони зрители. След тази афера БНТ вече изобщо не може да бъде наричана обществена телевизия. Това беше безпрецедентен акт на дискриминиране на публиката, никъде не се е случвало подобно нещо.
Тези некадърници не могат да осигурят никакви предимства за опекуна си, в случая Първанов, макар че сигурно го искат. А Бойко, който изглежда беше схванал това, наруши тази игра. На него изобщо не са му нужни послушници, които в крайна сметка винаги са коварни. Той тръгна и сам обсеби телевизиите, сигурно е доста уморително това занятие, обаче то отговаря на природата му, на него му се говори и говори, с това говорене той решава проблемите си. Изобщо не го интересуват семове, телевизионни менажери или собственици. Той неизменно е любезен към тях, обаче те схващат каква е природата му. Както веднъж бях писал в моите дописки, той е наясно какво е разстоянието до гърлото на неговия опонент. Той няма да се поколебае да изпрати на някой медиен разбойник есемес, че може да се види проснат с белезници по своята телевизия.
И онзи да мълчи като пукал, понеже знае, че целият е омотан в далавери.
Бойко, понеже обича да се забавлява с медиите, преди време си направи една доста грубиянска шега. Реши да подпита главните редактори на важни медии, дали е упражнявал някакъв натиск върху тях. Отговорът беше ясен: „Много ви обичаме, г-н премиер, вие сте нашето слънчице, цун-гун”, и пр. Неприличното не е толкова в шегата на Бойко – неприличното е в угодническото усърдие, с което някои му отговориха тогава.
Ами онази сълзлива историйка с някаква репортерка от Нова телевизия, която уж била притисната от личния балама на Бойко – Лъчезар Иванов, пък сетне се оплакала на Бойко, а той й разрешил да изнесе публично случая. Навремето така се оплакваха на Вожда от някой прекалено правоверен велможа от обкръжението му и той го разкарваше. С подобни евтини етюди медиите се опитват да имитират съпротива срещу цензурата. Това е не само комично, то е и нахално. Цензурата се самовъзпроизвежда в хората от медиите всяка заран със започването на работния им ден, тя вече е дълбоко вътре в тях. И вече е нещо неизкоренимо. Те си я отглеждат кротко и без никаква съпротива.
– Какво беше според вас посланието на взрива пред в. „Галерия”?
– Не ми се говори за тия хора, не са ми интересни. Но съм сигурен, че е дошло време за някои издатели. Георги Стоев и Боби Цанков бяха лесните жертви, предизвестените жертви. Това бяха хората, с които се олицетворяваха лъжите и клеветите, които други продаваха. Смятате ли, че потърпевшите са толкова наивни – и не знаят, че двамата са били прости изпълнители, маниаци, които са в състояние да изрекат всичко заради ефимерната си слава. Тяхната смърт беше едно просто упражнение, и в същото време – едно предупреждение към онези, които се криеха отзад. Ако направите списък на заглавията само от първите страници на някои вестници, ще видите един доста многочислен списък от хора, които жадуват да си отмъстят. И там има доста мрачни фигури. При едно от появяванията си по телевизията Георги Стоев изрече някои много опасни неща – и дълбоко ще се заблуждавате, ако решите, че става дума за прокурори или министри. Други хора бяха смъртоносно уязвени. В края на краищата медиите трябва да са наясно на кого дават думата – и няма защо да стоят отстрани, да потриват ръце и да се хилят доволно. Редакторите и водещите ще си приберат трофея – поредната кирлива сензация. А някой ще си плати с живота. Има нещо
патологично в това да правиш кариера или пари, когато виждаш, че някой се готви да се самоубие.
И го поощряваш отгоре на всичко.
– Кой спечели от медийната битка между Бойко и Трактора?
– Няма такава битка. И не може да има. Понякога Бойко проявява виртуозност в двусмисленото си отношение към някои хора и това подвежда публиката. Той контролира изцяло съдбата си и е абсолютна глупост някой да се състезава с него. Дори БСП, която обичайно не вижда по-далеч от носа си, схвана това. И прехвърли натиска върху обкръжението на Бойко. Разбраха, че няма смисъл да хабят напразни усилия. Освен това измежду велможите на Бойко има някои достатъчно подходящи хора…
– Пишете ли нова книга, ще има ли продължение на „Тайните дневници”?
– Сега се забавлявам с едно томче, издателят ми иска да се казва „Афоризми”. Но на мен ми се вижда прекалено претенциозно това заглавие. Във всеки случай става дума за някои по-артистични фрази, които всеки един от нас всеки Божи ден ръси наляво и надясно. Ще видим какво ще излезе накрая.
– Цитирайте ми една-две фрази в аванс?
– Аха. Ето една: „От някои интервюта оставаме с усещането, че двама далтонисти обсъждат картина на импресионист”.
Или: „Свободата, с която разполагат днешните телевизионни водещи, е като на онези, които съобщават разписанията на влаковете”.
– А какво стана с разследването за първия том на „Тайните дневници”, докъде стигна то?
– Все още се точи. Но аз не бързам. И си харча хилядарките, които все още всеки месец получавам в пликове от издателя си.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА