По повод книгата „Правец. Хрониките на частния град“

Автор: Славимир Генчев

Прословутият български модел на преход от комунистически тоталитаризъм към демокрация бе мирен (и съпроводен с милиони жертви, включително избягалите зад граница, въпреки че те всъщност се спасиха); бе осъществен от червената номенклатура и нейното обкръжение плюс структурите на ДС и множество спортисти, главно от силовите спортове (ех, как обичат те физическата сила!); бе доведен до деформация на демократичните принципи, превръщайки разделението на властите не в разделение на власти, а на всевластия, а принципите на пазарната икономика –  в откровен шуробаджанашки връзкарски капитализъм; чрез този преход неговите главни „херои“ успешно превърнаха политическата си власт в икономическа и отново в политическа, и отново в икономическа, замитайки следите си и скъсвайки пъпната си връв (поне на тях така им се струва) с „работническата класа“, „трудовото селячество“ и „народната интелигенция“ (или по-скоро антилигенция).
Всички тези хора и техни подобия паднаха не от Марс, а от Маркс (барабар с Ленин и Сталин); те произлизат от най-нисшите и низки слоеве на същия тоя български народ, но подир избиването на цвета на нацията след 9. ІХ.1944 г. и дългогодишната обратна селекция, която позволяваше да „просперират“ само най-„верните чеда“ на Партията и „народа“, произлизащи от „работническата класа“, „трудовото селячество“ и „народната“ антилигенция, и след цялото безумно „строителство“ на социализЪма, днес се явяват пред очите на Европа и света като нова капиталистическа класа.
И ако са толкова алчни и ненаситни, то е, защото в кръвта им още щъкат гените на столетното битие на предците (и на онези от тях, които все още са живи) им като ратаи, безимотници, декласирани асоциални типове, в които се е трупала „вековната злоба на роба“ с вековната му жажда за „наваксване“ – с цената на всичко.
Няма нищо по-алчно от вековен бедняк, от прогледнало сляпо. Те превърнаха България и българското общество в смесица от първобитно-общинен строй и средновековен феодализъм с наченки на капитализъм, в който имитацията на демократична държава с многопартийна система, парламентаризъм и пазарна икономика е толкова прозрачна, че се изплъзва от всякакви формулировки, но успя елегантно да заблуди цяла Европа, която си позволи политическия лукс да приеме такава „държава“ (за да могат новобогаташите да крадат и от нейните пари, както и да снасят тайните й на Московеца!) в редовете на НАТО и ЕС начело с дипломация, подчинена на структурите на бившите явни и тайни служби.
Иде ми да викна като поета: „Но млъкни, сърце!“
И да препоръчам на всички (включително и на господата от „стара“ Европа) книгата на Павлин Цветков, Светла Василева (чара) и Пролетина Николова „Правец. Хрониките частния град“. В нея чрез документи и факти е описана „мирната“ трансформация на Тодор-Живковото село от комунистически град в частна капиталистическа собственост.

И понеже Правец не е единствен град в този смисъл, а и проследените в книгата процеси на подобно преобразуване представляват общовалидни за цяла България механизми на грабеж и на срастване на политическа и икономическа власт под наистина слепия поглед на Темида, спокойно можем да заключим, че „Хрониките на частния град“ са точен и обобщен образ на хрониките на частна България, в която потомците на „борците“ против капитализЪма се изродиха в най-върли капиталисти, мутри, червени политици и бизнесмени.
И само беззаветната им алчност, сляпата им привързаност към ретрорадна Русия (на която дължат всичко това – от 9 септември 1944 г. до днес, впрочем), обвързаността им с организираната престъпност (каква обвързаност, та те са нейните най-ярки представители!), корумпираността им и т.н. са най-ярките доказателства за истинския им генезис на новобагатиши, произлезли от най-нисшите слоеве на народа и днес изглеждащи напълно откъснати от него, превръщайки се в класа на заможни, недосегаеми, ненаказуеми и разпасали се лумпени.
………………………………………………………………………………………………………….

За авторите. Един от авторите е нашата смела съблогърка Светла Василева (chara), която е помествала и тук част от материалите, включени в книгата, така че не е нужно да навлизам в повече подробности.
Нека четем и разпространяваме истините в тази книга с надеждата някой ден нещата да се променят коренно и всички тъмни или осветени „херои“ на „мирния“ преход да получат справедливо възмездие за своите престъпления срещу България и демокрацията.
За справедливо възмездие зове и кръвта на хилядите избити, ограбени и преследвани от комунистите достойни българи, върху чиито кости играят юдинското си хоро  днешните червени новобогаташи.

Източник: http://parasol.blog.bg/