Автор: Силвия Белева
След като посланикът на САЩ изрази мнение, че в страната ни съществува двойно правосъдие, несъгласие (меко казано) с тезата му изразиха президентът, председателят на Народното събрание, главният прокурор и председателят на Върховния касационен съд.
Точно си отдъхнахме от корекцията им, когато не щеш ли на хоризонта се появи друг „недоброжелател” на правосъдната ни система – г-н Матиас Хьопфнер, посланик на Германия у нас. А сега, де. Ами нищо. Нека безстрастно проследим твърденията му.
Господин посланикът казва, че в България няма гражданско общество, а темата за срастване на Държавна сигурност и елитите е табу.
Някакво изследване отчело, че българите отъждествяват гражданската инициатива главно с благотворителните SMS-кампании, а гражданските организации свързват с пенсионери и футболни фенове.
Липсва само незаобиколимо гражданско присъствие, което да е трън в петата на властта, ако се е самозабравила.
Прояви ли се, то е пренебрежимо заради скромното си присъствие. Може да предизвика дори насмешка. Ето например, кметът на Белене казал, че протестиралите срещу строежа на руска ядрена централа у нас по Великден били по-малко от 60 човека. А той прочел някъде, че били 200. Ето как, според него, медиите разпространявали „превратна информация”.
На 27 и 28 април т.г. в Русе се е състояла пресконференция на противници на АЕЦ „Белене”, както и тяхна среща с обществеността. Но за това не открих дори превратна информация. Открих пълна липса на информация.
Тя е в интересно съзвучие с мнението на г-н Дулев – кмета на Белене. Той твърди, че организирани екологични организации в Белене „никога не е имало” и нещо повече – „и няма да има”. Какво е това, ако не директно обещание такива организации да не се допускат. А ако някак се „промъкнат” – да не им се дава трибуна, да се игнорират изявите им. Медиите – пак с широко затворени очи.
Но за пикантни истории около „Скъклен дом” си ги отварят. Отворени са им и когато водачите на таксиметрови автомобили протестират. Тогава и изпълнителната власт си „изостря” сетивата – не като при учителски протест, например.
Навремето таксита блокираха Народното събрание, а вестниците излязоха със заглавия „България уби дете”. После се оказа, че нито България, нито тогавашният министър-председател са сред убийците. Ето уместен пример за превратна информация.
Но нека видим какво казва още г-н Хьопфнер. Той говори за отчетлива разлика в прилагането на правосъдие за различни хора при сходни случаи. „Хора, които многократно нарушават закона, получават или оправдателни присъди, или изобщо не стигат до съд”. Според него не става въпрос само за рушветчийство, а за „ голяма структурна грешка в организацията на работата в правосъдието, както и с липса на основополагаща система от ценности”. Която се отразява и в делата за „чуждестранните инвеститори в българската икономика”. Като тогава „проблемите за страната се превръщат в дългосрочни”.
Превърнаха се в такива през съзнателно разтегляния във времето преход, в чието начало „… всички станахме свидетели на разграбването на държавната и общинската собственост посредством олигархични схеми, насилие и криминални похвати. Създаването на новия икономически и политически елит до голяма степен се случи върху изградените вече мрежи на бившата Държавна сигурност и останалите тайни служби на комунистическия режим. Техните пипала проникнаха във високите етажи на изпълнителната и съдебната власт. Тези времена оставиха след себе си над 150 неразкрити или ненаказани и до днес поръчкови убийства. Това не бива да се забравя и да се превръща в тема табу в едно гражданско общество“. Ето това е мнението на посланик Хьопфнер. Дано не е обидил някого.
Извинявам се за дългия цитат, но е прекалено точно прицелен, за да го пренебрегна или да го преразказвам. А е точно прицелен, защото обяснява масовото обезсърчаване и затваряне. Обяснява безразличието към общи каузи и отказа от гражданска позиция. Обяснява сегашното състояние на твърде удобна дезинтеграция сред обществото.
За кого е удобна липсата на солидарност ли? Почти говорител на тази „загадъчна” прослойка се явява беленският кмет г-н Дулев. Той нарича противниците на АЕЦ „Белене” хора, чието време е минало и сега няма с какво да се занимават.
Един вид – поиграхте си малко на демокрация, но то вече мина – като детска рана от ожулване. Така че – кой откъдето е. Оставете хората в несекващ апогей. Те имат с какво да се занимават. Не им пречете.
Сигурно помните симпатичните герои от Мъпет шоу. В един епизод обявиха, че предстои прогноза за времето. Тогава на екрана притича забързан персонаж с листове хартия в ръце. Застана пред микрофона, втренчи безстрастен поглед в камерата и небрежно обяви: „Днес време няма да има.” След което бързо напусна сцената.
Всичко говори, че и ние не разполагаме с кой знае колко време, за да спрем обратното броене към собственото си изчезване. То върви паралелно с обезсмислянето и подмяната на всичко нормално. А ако някой ви каже, че в България се живее добре, приемете го с известни резерви и си имайте едно наум.
http://www.svobodata.com/
––––––
Слабостта на българското гражданско общество
Слабостта на гражданското общество в България е първопричината за проблемите на страната във всички сфери на обществения живот – това заяви в интервю за Дойче Веле германският посланик в София Матиас Хьопфнер.
След покриването на техническите критерии за членство в Шенген пред България стои трудната задача да покаже пред своите партньори осезаем напредък в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. В това отношение месеците до юлския доклад на ЕК ще бъдат горещи за българското правителство и правосъдната система на страната, заяви германският посланик. Ето какво каза още дипломатът:
„По мое мнение българското общество може да се определи по схемата на американския изследовател Франсис Фукуяма като общество с ниска степен на доверие към правителството, държавата и нейните институции. Бих казал дори, че в случая с България става въпрос за особено ниско ниво на доверие. Резултат от всичко това е капсулирането на хората в тяхната семейна и приятелска среда, отказът им да заемат активни граждански позиции и да участват в обществени инициативи. В крайна сметка се стига до силно отслабване на чувството за солидарност между самите граждани, чието доверие към държавата е изместено от разочарование.
Пипалата на грозното минало
Подобни нагласи в демократичния свят водят и до постоянно променливо поведение на избирателите. Дългият преход към демокрация и пазарно стопанство разклати още повече устоите за създаване на силно гражданско общество в България. В началото на този преход всички станахме свидетели на разграбването на държавната и общинската собственост посредством олигархични схеми, насилие и криминални похвати.
Създаването на новия икономически и политически елит до голяма степен се случи върху изградените вече мрежи на бившата Държавна сигурност и останалите тайни служби на комунистическия режим. Техните пипала проникнаха във високите етажи на изпълнителната и съдебната власт. Тези времена оставиха след себе си над 150 неразкрити или ненаказани и до днес поръчкови убийства. Това не бива да се забравя и да се превръща в тема табу в едно гражданско общество.
През последните две години в България действително се наблюдават и някои важни положителни промени. Появиха се множество групи от млади и енергични хора в защита на природата и срещу посегателствата спрямо околната среда. Много от добре образованите в чужбина млади българки и българи се завръщат в родината си по-често от преди, носейки със себе си идеи за промяна на статуквото, но стъпките към изграждане на гражданско общество в България от западноевропейски тип са все още твърде бавни и колебливи.
Дискутираният напоследък въпрос дали българският съд третира по различен начин делата на богатите и на бедните, аз бих свел до дилемата дали правосъдието в страната дели своите клиенти на обикновени граждани и на недосегаеми. Фактите от българската действителност говорят в подкрепа на подобно раздвоение, защото хора, които многократно нарушават закона, получават или оправдателни присъди, или изобщо не стигат до съд.
Български „специалитети“
Макар че корупцията е явление, което е разпространено по цял свят, това с нищо не оправдава присъствието й в България. Въпросът е дали и доколко нейните правосъдна система и законодателство са в състояние да редуцират това социално зло.
Не всичко, което не върви в правосъдието, се дължи на рушветчийството. Понякога става дума за страх, но ако съдът, прокурорите или разследващите полицаи се страхуват да осъдят престъпниците, то тогава имаме работа с голяма структурна грешка в организацията на работата в правосъдието, както и с липса на основополагаща система от ценности.
Проблемът се репродуцира не само в наказателните, но и в гражданските дела. А когато и делата на чуждестранните инвеститори се решават „по втория начин”, тогава проблемите за страната се превръщат в дългосрочни. За съжаление в България продължаваме да се сблъскваме със случаи, от които направо ни се изправят косите”, заяви в заключение Матиас Хьопфнер.
Източник: Дойче Веле
