ТВОРЧЕСКА АВТОБИОГРАФИЯ
на професор Сергей Симеонов Игнатов, д.и.н.
Дата на раждане: 6 август 1960 г., гр. Видин
Образование и научни степени:
2009 г. – “доктор на историческите науки”, дисертация на тема “Морфология на Класическия Египет”
1994 г. – “доктор”, дисертация на тема “Сказка о потерпевшем кораблекрушение в контексте истории и культуры Древнего Египта эпохи Среднего царства”, Санктпетербургски държавен университет, науч. р-л. д.и.н. Олег Берлев
1985 г. – Факултет по изтокознание, Ленинградски държавен университет, спец. Египтология
1978 г. – 35 ГРЕ София
Заемани длъжности и научни звания:
2009 г., Министър на образованието, младежта и науката
август – ноември 2009 г., заместник-министър на образованието, младежта и науката
2002-2009, ректор на НБУ
2006-2009, директор на Институт по египтология към НБУ
1999-2002, декан на Бакалавърски факултет на НБУ
1998-2002, ръководител Департамент Средиземноморски и източни изследвания
1985-1994, лектор по египтология, Софийски университет „Св. Кл. Охридски”, София
2010, професор на НБУ
2000-2009, доцент, НБУ
1997-1999, доцент ЦИЕК, ФКНФ, СУ “Св. Кл. Охридски”
1991-1996, асистент, ЦИЕК, ФКНФ, СУ “Св. Кл. Охридски”
Научни области и интереси:
Египтология: история и религия на Древен Египет през ІІІ-ІІ хил. пр.Р.Хр., слънцепоклонничеството в Древен Египет, класически египетски език, връзката “цар-поданици”, философия на изображенията.
Научни публикации:
Общо над 40 научни публикации в издания в София, Лондон, Кеймбридж, Кайро, Торино, Сантяго де Компостела, Санкт Петербург и Москва.
Специализации:
1993 г., летен семестър, Оксфорд, All Souls College
1995 г., септември, Оксфорд, All Souls College
Посещения в университети и научни центрове за изнасяне на лекции и научно сътрудничество:
1993-1995 г., Oriental Institute, Оксфорд
1994 г., Санктпетербургски университет, лекции
2006 г., Сантяго де Компостела, лекции
2006 г., Руски египтологически институт
Научни конференции:
Световни конгреси по египтология в Торино, Кеймбридж, Кайро, VІ Международна Меламо конференция – София
Съставителство и редакция на сборници и списания:
Journal of Egyptological Studies
Годишници на Департамента за средиземноморски и източни изследвания
Членство в научни организации:
International Associassion of Egyptologists (1985-2009)
Egypt Exploration Society, Great Britain (1993-2009)
Русско-германское общество по изучению культурного наследия древнего мира, Санкт Петербург (1989-2009)
International Association for Ancient Oriental studies (вицепрезидент)
Преподавателска дейност:
• Четени курсове: 1985-2009 г.
Египетски език
История на Древния изток
Увод в културата на Древен Египет
Увод в литературата на Средното царство
Увод в литературата на Древния изток
Новото царство в Древен Египет
Слънцепоклонничеството на Аменхотеп ІV
• Дипломанти:
над 16 дипломанти, 4 докторанти
Чужди езици:
Съвременни езици: английски, руски, френски език
Древни езици египетски и коптски с научни публикации по различни проблеми
асиро-вавилонски (акадски), старогръцки (ползване без научни изследвания)
Избрана библиография:
Древноегипетското учение за контрола над сърцето. – сп. Анали, 2000, с. 26-30.
Египет на фараоните. ІІІ преработено и допълнено изд., С., 2004.
“Изоставеният цар…” в египетската литература. – В: Мит, изкуство, фолклор 7. Сборник в чест на акад. Д. Раевски. С., 2001, с. 452-463.
Източната пустиня и мореплаването в Червено море в епохата на Средното царство. – Годишник на Департамент Средиземноморски и източни изследвания, 2004, т. 2, с. 249-255.
Името на змея в древноегипетската приказка за корабокрушенеца. – В: EYMPOEION или Античност и хуманитаристика. С., 2001, с. 383-386.
Морфология на Класическия Египет. – Дисертация за присъждане на научната степен “доктор на историческите науки”, С., 2009.
Мъдростта на древните египтяни. С., 2006.
Мъдростта на древните египтяни (второ преработено и допълнено издание), С., 2009
Обреченият царски син. – В: Непознатият Изток. С., 2001, с. 133-137.
Папирусът не расте на скала. (трето преработено и допълнено издание) С., 2004.
Предговор към: Леков, Т. Литанията на Ре. С., 2004, с. 7-8.
Предисловие към: Кролл, А. А. Египет первых фараонов. М., 2005, с. 5-9.
Рамсес ІІ Велики. – сп. Ето, С., 2007, с. 15-33.
Слово и изображение в Древен Египет. – Култура и религия, 2001, № 1, с. 16-19.
Фокнър, Р. О. (съст.) Кратък средноегипетски речник. (ред. и конс. С. Игнатов) С., 2008.
Червеният ред в древноегипетската приказка за корабокрушенеца. – Годишник на Департамент Средиземноморски и източни изследвания, 2002, т. 1, с. 52-55.
Сказка о потерпевшем кораблекрушение в контексте истории и культуры Древнего Египта эпохи Среднего царства. – Дисертация за присъждане на научната степен “доктор”. Санкт Петербург, 1994.
Dramatical Differences between Sinuhe and The Story of the Shipwrecked Sailor. – Сборник в чест на проф. А. Белова. М., 2009. (под печат)
El estado y la sociedad en el Egypto antiguo y su reflejo en los valores europeos. – Perspectivas sobre Oriente y Occidente. Universidade De Santiago de Compostela. 2008, p. 15-24.
Literature and Politics in the Time of Ramses II & the Kadesh Inscriptions. – Literatur und Politik im pharaonischen und ptelemaischen Agypten. Herausgegeben von Jan Assmann und Elke Blementhal. Institut Francais D’Archeologie Oriental, Le Caire, 1999, pp. 87-89.
The Body of God. Sofia, 1999.
The Name of the Serpent in the Ancient Egyptian Story of the Shipwrecked Sailor. – Gottinger Miszellen, 2005, Heft 206, pp. 33-37.
The Red Line in the Ancient Egyptian Story of the Shipwrecked Sailor. ‒ Journal of Egyptological Studies, 2005, No 2, pp. 5-9.
The sun Religion of Akhenaten. VIth International Melammu Conference. Sofia, Sept. 2008 (под печат)
Word and Image in Ancient Egypt. – Journal of Egyptological Studies, 2004, No 1, pp. 9-32.
Mинистър Игнатов ще бъде гост в Чикаго на ФОРУМ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА
И все пак, дали е възможно да се открият имената на членовете на Управителния съвет на Форум „България-Русия“ (както заради името на проф. С. Игнатов, така и извън него)във връзка с активната дейност на този Форум във времето(не само сега покрай среднощната акция „чистота“-ПСА). ВКЛ. и заради дейността ИМ преобладаващо инкогнито + адрес-сайт. Предварително благодаря!
Благодаря за информацията, определено бяхте полезен!
СДРУЖЕНИЕ ФОРУМ БЪЛГАРИЯ-РУСИЯ
е с адрес: София, бул. Евлоги Георгиев 169
телефон: 02 9434664
класификация: Организации и дружества с нестопанска цел
––––––––
Основано:
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=1757§ionid=3&id=00007
–––––
Щом…
….. Вчера министърът на образованието и науката Даниел Вълчев откри форум „България – Русия – посоки на взаимност“ в Русенския университет „Ангел Кънчев“. (цитат от 16.12.2008 г)….
… то нищо не пречи доц. Сергей Игнатов (който стана професор откакто е министър) да е член на УС.
През 2006 г. Любэ изнася в България два концерта: на 23 август на стадион „Калиакра“ в Каварна и на 24 октомври в зала 1 на НДК, София. Впоследствие групата идва още два пъти в България, за трети път се представя на митинг на БСП пред Александър Невски, а на 18.08.2009 г. Любе отново пеят в Каварна по покана на Форум „България – Русия“. Концертът е с вход свободен и е в подкрепа на българо-руските проекти: нефтопровода Бургас- Александропулис, АЕЦ Белене и Южен поток. През месец ноември същата година ЛЮБЭ изнасят два концерта в София в зала 1 на НДК. Организатор е Форум „България – Русия“, а изпълненията са посветени на 20 годишната на групата и са с надслов: „Кой каза, че живяхме лошо“. През юбилейната 2010 година, когато се навършиха 65 години от края на Втората световна война и Освобождението на Европа от фашизма, ЛЮБЭ обиколиха България с грандиозното Турне на Победата. По покана на Форум „България – Русия“ култувата руска група пя в София, Пловдив, Благоевград, Варна, Бургас и Велико Търново пред хиляди си български фенове от всички възрасти.
През месец януари 2010 година, фронтмена на ЛЮБЭ и народен артист на Русия, Николай Расторгуев стана депутат в Руската Дума(Парламент), от групата на партията на Владимир Путин, „Единна Русия“. Николай Расторгуев е депутат от Ставрополския край и член на Комитета по култура на Държавната Дума.
Сред известните личности почитатели на Любе е руският бивш президент, сега премиер на Руската Федерация, Владимир Путин.
Така че ако товарищь Путин е бил наредил, несъмнено ще лъснат паметника до бляскаво сиво … Дано да вземе да нареди да оправят и други по-ценни паметници. И дано съм бил полезен, иначе ще трябва да питам и автора на материала.
Здравейте! Един въпрос(молба)към редакцията. Представяйки подробно биографията на проф. Сергей Игнатов, бих ви помолила да уточните е ли вярно, или е грешка публикуваното преди време във в. СТандарт“, а именно: „Всъщност събитието, чието лого беше „Кой казва, че живяхме лошо?“, сложи рамо и на предизборната кампания на Йорданка Фандъкова за кмет на София. Министърът на образованието е член на Управителния съвет на Форум „България – Русия“, уточни Светлана Шаренкова, по чиято покана пристигнаха „Любе“. http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=301264
Питането ми е във връзка с нашумялата акция „чистота“ по паметника на съветската армия в София на форум „България-Русия“ в тъмна доба(21 юни 2011), вкл. и защото лично на мен ми е трудно (невъзможно!)да открия адреса на сайта на форума, за да проверя сама информацията (или дезинформацията) относно името на проф. Игнатов.