След Цветница започва Страстната седмица – дните на Христовите страдания преди Възкресението.
Някъде по това време преди 1970 години Иисус стигнал до Йерусалим. В случая не е важна датата, а денят – бил неделя. Вече се знаело от влъхвите, че Христос е Истинският цар пред Всемира и не бивало да влезе пешком, за да не смути вярата народна. Но не можел да мине градските порти и на носилка по тогавашната римска имперска мода – кой щял да го носи, като давал свобода на робите, братство на съидейниците си и равенство на всички хора? А на коне пък влизали в чуждите градове главно военните, които тогава обаче не минавали за умиротворители. Затова избрал да яхне ослица. Магарето към локва не посяга. То пие само под чучура на чешмата. Друго толкова чисто, точно, незаслужено оскърбявано същество, което да става за яздене, не може и да се измисли! Затова гражданите се втурнали да приветстват Спасителя с накършени пътьом палмови клонки (на които, по разпространение, на нашите географски ширини несъмнено съответстват върбовите). Когато някога искали да подиграят някой, немарлив християнин, подмятали иносказателно „Кога има в черква, все върба ми дават“. Като оставим настрана лакърдията, това днес е свидетелство, че колкото и нехаен да е човек към религиозните служби, на този ден няма как християнинът да не влезе в храма: Тогава от черквата се вземат осветени клонки, които всеки си носи вкъщи като благослов. Сплетени на обръчи, те се слагат по домашни икони и на входната врата. Явно символиката на този жест е била като препотвърждаване на верността към кръщението. Към обета за любов. Водени от жажда да получат Господня благословия за обичта си, тогава новият прилив малки моми, които в предишния ден са лазарували от дом в дом да напяват-благославят, искали от Божия син да си избере от тях кумичка. Тук в работа влизали пак върбовите клонки. Всяка свивала венче и едновременно ги хвърляли в реката. На която поемело пред другите, тя ставала кумичката. Тя повеждала моминото ято към дома си да ги гости всичките, а останалите, от уважение към благоволението над нея, й говеели (мълчали в нейно присъствие) чак до Великден.
Всъщност от понеделник и без това започва една много специална седмица, която църковните отци наричат Страстната – заради претърпените страсти Господни през нея преди и по време на Христовото разпване. През нея всички дни се наричат велики. Велики понеделник е наречен за голямото великденско чистене и белосване на къщата, когато се изпира всичко в нея, а оборите се изриват и се изгаря сметта. През Велика сряда не се работи женска работа, а на Велики четвъртък се боядисват яйцата и се подновява квасът за през цялата година. По обичай отбраните яйца първо се измиват и почистват с вода и пепел, за да не станат на петна. После се боядисват червените яйца (те са с целебна и магична сила да предпазват от злото), като с първото стопанката прави кръстен знак върху челата на децата, а след тях – и на всички останали от къщата. След това се боядисват и другите яйца – шарени – за удоволствие на малки и големи.
На Велики (Разпети) петък се месят обредните хлябове и козунаците. За друга работа и дума не може да става. Велики петък (Разпети петък) е време на душевно пречистване и ден в който не се работи. От Разпети петък до обяд на Страстната събота не се слага нищо в устата. Великденските обредни хлябове са няколко вида и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките. По форма са кръгли, продълговати или от отделни парчета тесто в плетеница. Наричат се яйчелник, кукулник, паска, великденски кравай. Приготвени с мазнина и намазани с жълтък на яйце, те са основен елемент от храната на този ден. Върху хлябовете преди изпичането им са поставяли яйце, като в различните райони на страната може да бъде боядисано или не.
Щом свещеникът обяви в полунощ: „Христос воскресе!“, хората поемат поздрава и отговора му: „Воистина воскресе!“, като си пожелават здраве и щастие. Запалената от „подновения“ огън в храма свещ отнасят мълчешком вкъщи да го пренесат на домашния си иконостас. През тази нощ момите слагат пръстена си под възглавницата, за да сънуват човека, за когото ще се омъжат.
Чукането е червените яйца става в неделя и тогава кумците посещават кръстниците, а младите – родителите си, като им носят пита, козунак и яйца. Смята се, че на този ден всеки може да си пожелае нещо, ако държи в ръка пари или някаква друга ценност и ако е праведен – ще го получи скоро. А следобяд момите начело с новата кумица отиват на отреденото място, връзват люлки и момците ги люлеят за здраве.
СТРАСТНАТА (ВЕЛИКАТА) СЕДМИЦА (ден по ден) Нека през тази седмица да сме по – смирени и по – добри.
18 април ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК. (Преждеосвещена литургия. Вечерта Последование на Жениха). Св. преподобни Йоан, ученик на св. Григорий Декаполит. Св. мъченик Виктор Никомедийски († 303). Св. преподобни Козма, епископ Халкидонски. Св. Иоан, архиепископ Антиохийски
19 април ВЕЛИКИ ВТОРНИК (Преждеосвещена литургия. Вечерта Последование на Жениха). Св. преподобни Иоан Вехтопещерник (VIII век). Св. мъченици Христофор и Теона.
20 април ВЕЛИКА СРЯДА (Преждеосвещена литургия. Вечерта Малко повечерие).
Св. преподобни Теодор Трихина († 400). Св. Анастасий Синаит I, патриарх Антиохийски. Св. преподобни Анастасий Синаит, игумен на Синайската планина († ок.695). Пренасяне мощите на Св. Николай (Велимирович) Жички и Охридски (1881-1956). Велика сряда е денят на Тайната вечеря на Христос с Апостолите, на която той им казва, че един от тях ще го предаде. И наистина същата вечер Юда го предава. През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е твърде наситено: извършват се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете се изчитат четирите Евангелия до Евангелието по Йоана гл. 13, 30 стих. На места четенето им започва още от петата или шестата седмица на Великия пост.
21 април ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК (Утреня: Велик (общ) маслосвет, св. Василиева литургия. Вечерта Последование на 12-те Евангелия). Св. патриарх Йосиф Прекрасни (Целомъдрени) († ок. 1700 г. пр.Хр.). Св. свещеномъченици Януарий и Теодор в Пергия. На Велики четвъртък се произнася смъртната присъда на Божия син. Прави се Възпоминание на Тайната вечеря. Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
22 април ВЕЛИКИ ПЕТЪК или Разпети петък (Царски часове. Вечерня с изнасяне на Плащаницата. Вечерта – Опело Христово).
Св. преподобни Теодор Сикеот († 613) . Велики петък е денят на Христовите страдания. Денят, в който той смирено приема смъртта, за да изкупи греховете на цялото човечество. Кръстният път и Голгота Припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата. Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения – земетръс и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество.
23 апри ВЕЛИКА СЪБОТА (Вечерня с Василиева литургия). Св. мъченица Александра. Св. мъченик Лазар Български. На Велика събота майката на Исус, Света Богородица го оплаква заедно с няколко жени, носещи миро. Исус е погребан, а гроба му запечатан и пред него е поставена стража.
24 април ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО – ПАСХА – ВЕЛИКДЕН (също католическа и протестантска Пасха)
(За разлика от другите неделни дни, на Великден няма литургия. Tя се отслужва след полунощ в събота вечерта, т.е. след великденската утреня).
Св. мъченик Сава Стратилат († 272). Св. мъченици Пасикрат и Валентин Доростолски († 288)
