Едните си служеха с бухалки, другите рекетират с всякакви безсмислени такси и регистри. Резултатът обаче е един и същ – тормоз над бизнеса, високи цени за гражданите, рай за спекулантите
Автор: Драгомир Николов /в-к Сега/
Вече 2 години кабинетът на Бойко Борисов, който се кичи с етикета „десен“, не може да проумее едно просто нещо – не объркани министри, които менят мненията и идеите си с всеки изгрев на слънцето, не обемисти програми за изход от кризата, на които най-голямото предимство е, че не се изпълняват изобщо, а бизнесът ще измъкне страната от кризата. И няма нужда да му се помага – просто трябва да не му се пречи.
Елементарно е за прозрение, но как тогава ще се оправдае армията от чиновници, която с всеки изминал ден се увеличава? Затова и управляващите измислят нови и нови форми на рекет, с които да сюрпризират най-вече легално работещия и плащаш данъци бизнес. Защото нелегалният нито някой го тормози, нито се впечатлява от документи, които няма намерение да спазва.
„На пистата“ сега е новата Агенция по храните. Под предлог, че поправя „сбърканата философия“ по контрол, упражнявана от бившите служби РИОКОЗ (инспекциите по обществено здраве), тя реши да пререгистрира всичките 131 000 магазини, ресторанти, бакалии, фурни, хлебозаводи и прочее търговски и производствени обекти.
Акцията, нахално наречена „услуга“ за бизнеса, ще подсили бюджета на хранителната агенция поне с 800 000 лв. – понеже се планира фирмите да дават по 6 лв. за издаване на документ, че са проверени и пререгистрирани. Аргументът, че всеки предприемач може да се позволи едни 6 лв., е още по-нахален – въпросът не е в парите, а в наложилия се принцип фирми и граждани
чинно да плащат за всяка безсмислена прищявка на чиновниците
Още повече че тепърва предстои предприемачите да споделят какви извънредни разходи са изникнали покрай чиновническите решения.
Защо се стига дотук? Преди време държавата беше решила, че малките бакалии са най-отговорни за качеството на храната на българина, а големите търговски вериги предлагат съмнителни стоки на конвейер. Сега властта установява, че тази философия е погрешна, и се опитва да реабилитира хипермаркетите за сметка на дребните търговци.
Но вместо да започне ударни проверки по малките магазинчета, тя решава първо да ги пререгистрира. За неин „късмет“ обаче дори в закона по храните, където са предвидени всякакви бюрократични батаци, не е залегнало подобно нелепо хрумване. Просто защото, когато предприемач реши да произвежда или да продава стоки за трапезата, той е длъжен да се регистрира и автоматично става обект на държавния контрол.
Излиза, че сега същият предприемач трябва да мине по новата процедура – да си плати таксата, за да получи бланка с логото на новоизлюпената агенция и името му да бъде повторно вписано в нов-стар регистър, който обединява базите данни на служби, битували самостоятелно и също събирали такси за регистрация, преди да се съберат в БАБХ.
Става дума за ветеринарни, фитосанитарни и здравни инспектори – едните проверяват храните от животински произход, другите отговарят за растителните. Публична тайна е, че
между тях има съперничество в новата мегаструктура
И понеже директорът на БАБХ е ветеринарен доктор, ясно е кой печели вътрешноведомствената война за надмощие. Затова и се оказа, че регистрите на ветеринарите са съвършени и мандри и колбасарски цехове няма да бъдат закачани, но подопечните на РИОКОЗ обекти ще трябва да се пререгистрират, понеже там проверките и документите не били на ниво.
Това впрочем е доста спорно твърдение, тъй като колкото небрежни в контрола са били бившите здравни чиновници, които не са сигнализирали, че в складовете наред с макароните и юфката има сирене и салами, така и ветеринарите не са се впечатлявали, когато до сиренето се складират олио и кори за баница. А помните ли как заради „непробиваемия“ ветеринарен контрол изядохме на саздърма 20-годишно месо от Ирландия?
Това не е единственият пример за безотговорно „престараване“ от страна на служби на земеделското министерство. Преди няколко месеца животът на фермерите от селата по границата с Турция се преобърна нагоре с главата заради шапа. Агроминистерството наложи карантина, която обхвана не само животните, а забрани и движението на сирене, кашкавал и мляко, произведени във възбранените села. При това бяха затворени не само поразените райони, а и съседните.
Така карантината блокира Бургас, Ямбол, Шумен, Варна, Сливен, Хасково и Кърджали. И се стигна до парадокса местните хора да могат да си похапват на воля от своите продукти без риск за здравето, но същите стоки да не могат да пътуват за други области, защото са опасни за здравето. Всякакви възражения по въпроса бяха парирани с „железния“ аргумент, че такова е изискването на Брюксел и така е договорено с ЕК.
„Решителността“ на държавата обаче бързо се пропука,
когато 156 фирми заплашиха, че ще заведат колективен иск заради щетите, които им нанасят безумните антишапни ограничения. А хора от бранша показаха документи, че Брюксел иска България да наложи карантината само в огнището на заразата – област Бургас, и тя да важи само за животни, не за стоки, но нашите власти са се „престарали“. Поради което бизнесмени от хранителния бранш допуснаха, че
има умисъл в шапната истерия, съчетана с бездействие
(държавата обеща, но не направи защитна мрежа на границата, която да спира дивите животни от Турция, пренасящи заразата у нас). И логично се запитаха дали ограничаването на пазара за едни фирми не бе направено в услуга на други.
Можем да припомним и абсурда около шумно рекламирания стандарт „Стара планина“. Дори и след като лаборатории от Германия показаха, че в саламите соя няма, нарочените фирми пак платиха глоби и им бе пратена и данъчна проверка. И култовата закана „тежко им“ на бдителния министър Мирослав Найденов се облече във всевъзможни държавни рестрикции и инспекции – все проявления на държавния произвол. От това качеството на колбасите не се повиши, но пък цените им скочиха неколкократно.
Към ПР акциите, които засега са без реален резултат, можем да причислим и идеята за създаване на БОРКОР по храните, който щеше да пребори веднъж завинаги спекулата. Тя безславно спихна от спецзвено, подчинено на премиера, до сновящи безвъзмездно пенсионери из магазините, но дори и това не се реализира. А онзи ден вместо цени на суровините и стоките от фермата до магазина тържествено бяха разпространени традиционните сводки с цени на Държавната комисия по стоковите борси и тържища и Системата за агропазарна информация.
Изобщо няма да коментираме наложилата се трайно традиция министри и инспектори да борят високите цени показно покрай всеки празник. Миналата седмица тържествено бе подписан пакт „Великден безопасен 2011“, който обещава „проверки до дупка“ по всеки сигнал за съмнителен козунак или яйца. Логично възниква въпросът
нима българинът яде само по празници?
Нима плащаме целогодишно на чиновниците, за да работят те само в трите дни на всеки християнски празник. Подобен популизъм граничи с пълен цинизъм, който гледаме на бис – подобни акции имаше и покрай Коледа.
Всъщност от тези показни акции резултат имаше, но той бе обратен на очакваното – дори и министър Найденов изпищя: „Цените полудяха! Бойкотирайте скъпото агнешко, бойкотирайте Великден!“ А вицепремиерът Симеон Дянков обобщи: „В момента в аграрния сектор се говори далеч повече, отколкото се върши реално. Първо трябва да се свърши работата, а след това да се говори!“ Но как да озаптиш министър, който явно се води от принципа: „Искам да съм двойкаджия, за да повтарям… мандата!“.
––––––
България е 140-а в света по ефикасност на администрацията
Автор: Юлиана Бончева
Заради мощната емиграция на образовани хора, България е 127-а по изтичане на мозъци, а по ефективност на законите за защита на конкуренцията е на непрестижното 114-о място. Ведомствата и администрацията ни работят толкова зле, че по този показател страната ни е на 140-а позиция.
Данните са от проучване на Световния икономически форум и бяха представени от министър Трайчо Трайков. По време на дискусия за конкурентоспособността на икономиката ни, Трайков допълни, че България е на 90-о място в света по иновации, на 125-о по ефективност на съдебната система и на 135-о по качество на пътищата. Въпреки усилията ни в енергетиката, по качество на електропреносната мрежа сме едва №96 на планетата.
http://www.segabg.com
