От надпартийна лаборатория за експертни мнения президентът Георги Първанов постепенно превърна канцеларията си в приют за декласирани политици и явочна квартира на олигарсите
Автор: Галя Горанова /в-к Сега/
За Рейгън често казват, че е най-слабият президент в историята на САЩ с най-силните съветници. В политиката са възможни такива парадокси. Едно време поетично ги наричали „сиви кардинали“ – задкулисни съветници, манипулатори, интриганти, а също и съставители на мнения за формалния лидер. Изразът се родил от сивата мантия на капуцинския монах Жозеф Франсоа Льоклер дю Трамбле – влиятелния съветник на кардинал Ришельо.
Днес прозаично ги именуваме съветници. Подборът им казва повече за президента или премиера, отколкото всеки добросъвестен анализатор. Вече два мандата около настоящия държавен глава Георги Първанов се навърта цяла кохорта от съветници, експерти и подсказвачи. Повечето – трудоустроени „наши хора“, изпаднали от политическия или обществения оборот.
Освен добра заплата всички те получават и безплатна възможност да попътуват по света. Бизнесмените с допуск до президентската цитадела пък печелят солиден ходатай пред изпълнителната и съдебната власт. Смъртта на приближения до президента бизнесмен Михаил Михов (Мишо Бирата) – главен герой от скандала „Ало, Ваньо“, повдигна отново въпроса с какви хора си дружи държавният глава и кой го съветва.
Президентът сам назначава хората в администрацията си. Това си е лично негов прерогатив, нерегламентиран със закон. Той еднолично преценява кого с какви функции да натовари. Така е било при Желев, Стоянов и Първанов. С тази особеност, че администрацията на последния има свое мандатоброене поради двата последователно спечелени вота. И с тази разлика, че при Първанов се множат разните експертни съвети.
Измежду всичките осем само Консултативният съвет по национална сигурност е разписан в закон. Останалите съществуват само защото така иска президентът. Към днешна дата за нуждите на държавния глава има съвет по икономическо развитие и социална политика, по етнически и религиозни въпроси, съвет за децата и младежта, по духовното развитие, по европейска и евроатлантическа интеграция, съвет за изследвания и анализи и такъв за информационни технологии. Интересна подробност е, че през първия си мандат „социалният президент“ няма съвети по здравеопазването и образованието.
Ако през първите пет години Първанов бди върху образа си на надпартиен обединител на нацията, то през втория президентството се превръща в партийна централа, натоварена с грижата да обезпечи следпрезидентската кариера на „шефа“, споделят запознати с кухнята на президентската администрация. Експертизата отстъпва на заден план. Към края на втория мандат Първанов знае, че ако му трябва компетентно мнение, ще си го набави през институциите. А в сградата на „Дондуков“ 2 остават само политически преданите.
Хората, с които Първанов се обгражда, се делят на няколко кръга.
Първият кръг е от „Позитано“ 20
Към него принадлежат Красимир Стоянов, Златин Тръпков, Катя Николова. Старите партийни дружки му гарантират здравословна доза лоялност. Връзката му с тях е дългогодишна, знаят му силните страни и най-вече слабостите. В това близко обкръжение попада и Ивайло Калфин – съратник по линия на социалдемокрацията. Този кръг до голяма степен се припокрива с втория, който гравитира около бившата ДС. Основна кадрова банка е бившето Първо главно, към което принадлежи самият Георги Първанов.
Когато стъпва в президентството през 2001 г., той назначава в администрацията си 12 агенти на ДС. По-късно петима от тях са пратени с президентски указ за посланици и днес са сред 40-те, нарочени от правителството за отзоваване. Това са посланикът ни в Гърция Андрей Караславов, който до 2007 г. е началник на кабинета на Първанов, посланикът в Лихтенщайн Атанас Велчев, бивш служител в отдел „Протокол“, посланикът ни в Норвегия Никола Карадимов, който бе секретар по външната политика в президентството до 2006 г. Останалите двама са посланиците в Холандия и Сърбия – Златин Тръпков и Георги Димитров, бивши секретари на Първанов.
В тази категория попада и секретарят по външна политика Горан Йонов, щатен служител на ДС. Тук са още съветникът по икономическите въпроси Венцислав Димитров, шефът на президентския протокол Митко Николов. Преди три години като секретар по външната политика в президентството е приютен бившият посланик в Белгия Емил Велев с агентурно име „Валентин“.
Той дели ресора с Павлина Попова, съдържател на явочна квартира за нуждите на ДС. В графата попада и секретарят по изследвания и анализи Добрин Канев. Изобилието от агенти в кабинетите на „Дондуков“ 2 свидетелства за обвързаност, която надхвърля скромния принос на агент „Гоце“ за ДС като обикновен редактор на патриотична литература.
„Секретен сътрудник“ на Първо главно е и колегата на Първанов от Института за история на БКП – Тодор Велев, също служител в президентската администрация. Но той се вписва и в третия кръг около държавния глава –
кръга на приятелите
Към него се числи отговорната за програмата на държавния глава Мариана Добрева – дъщеря на покойния вътрешен министър и социалдемократически съратник на Първанов – Николай Добрев. Брат й Кирил пък бе „уреден“ като депутат от БСП. Двамата се ползват с почти бащинското покровителство на президента, който бди за кариерното им израстване и материално благосъстояние. Добрева е съдружничка с двамата синове на Първанов – Владимир и Ивайло, във фирма „Айви-СМ“ за софтуерни продукти, консултантски и хотелиерски услуги. Участва и в управлението на търговски център в Благоевград.
Първанов подслонява в администрацията си и бившата си учителка по литература Людмила Антонова, която му помага в писането на речите. Тя е майка на бившата телевизионерка, а днес пресаташе на финансовия министър – Бетина Жотева.
През втория си мандат държавният глава Първанов превръща президентството в приют за декласирани червени функционери и изпаднали от листите на „Позитано“ парламентаристи. Като съветници са трудоустроени Иво Атанасов, Бойко Радоев, бизнесменът Петър Кънев и бившият разградски кмет Венелин Узунов.
С място в отдела за анализи на вътрешната политика се урежда и Георги Юруков. Двама зам.-министри от тройната коалиция също намират работа в президентското бюро по труда. „Вечният бюджетар“ в няколко правителства Кирил Ананиев е секретар за финансовата политика, а колегата му от екологията Чавдар Георгиев е наместен в правния съвет към президента.
Четвъртият кръг обхваща назначените по целесъобразност
Такива са „сините брошки върху червения ревер“ на Първанов от първия мандат – експертите по национална сигурност и по външна политика Николай Слатински и Никола Карадимов. Вторият се вписва и в контингента на Първо главно. Те олицетворяват претенцията на президента за надпартийност. Слатински е бивш депутат от ОДС, Карадимов – национален координатор на Пакта за стабилност при правителството на Костов.
В знак на благодарност към ДПС, с чиято помощ Първанов превзема президентството, в администрацията му е резервирана специална квота за хората на Доган. По тази линия са трудоустроени Ертан Кара като икономически съветник и Сабрие Сапунджиева, която отпосле стана зам.-министър на правосъдието при тройната коалиция, а щерка й бе пратена консул в Хелзинки, без да владее чужд език. Злите езици разправят, че 30-годишният при постъпването си Кара не притежава икономическа компетентност просто работи като „човек на Доган“.
Безспорно най-интересен за медиите е
петият обръч около Първанов
Той е неформален, с променлива геометрия, задкулисен. В него влизат т.нар. олигарси и техните „хора за свръзка“. Първанов ги кани на организирани от него форуми, а те трупат принадена стойност от титлата „президентски съветник“. Към този кръг принадлежи покойният банкер Емил Кюлев с особени заслуги за първоначалното натрупване на капитал у нас. Тук са шефът на „ЛУКойл“ – Валентин Златев, на „Литекс“ – Гриша Ганчев, адвокатът на Майкъл Чорни – Тодор Батков, оръжейните търговци Николай Гигов (съсед на Първанов по вила) и Петър Манджуков.
Това е прословутата ловна дружинка на Първанов. Братя по оръжие са му и двамата Герговци – Красимир и Георги. В тази група влизаше и бизнесменът Манол Велев – съпруг на бившата шефка на ДАМС Весела Лечева, срещу когото бе извършено покушение. „Октоподът“ Алексей Петров също принадлежи към този кръг, въпреки че президентът категорично отрича. Като приближен до баретата за съветник официално е назначен и ректорът на УНСС Борислав Борисов, в чието учебно заведение Петров е преподавател.
Запазен пропуск до президентската канцелария имат и „старците“ от кръга „Монтерей“ – Любен Гоцев, Виктор Вълков и пр. Последният бе възнаграден за „правилните“ си съвети със синекурен посланически пост в Хърватия. Вероятно някъде в това множество са се пресекли и пътищата на Първанов и Михаил Михов (Мишо Бирата).
Несменяем сив кардинал на Първанов
и през двата му мандата си остава главният секретар Красимир Стоянов, твърдят запознати.
„Няколко месеца след началото на войната в Ирак Георги Първанов намери златната формула на своето президентстване: Със силните в света и със силните в България! Така стана избиран от бедните в България, но избраник на богатите“, обобщава двата мандата бившият му съветник Николай Слатински.
Неотдавна той разгроми в личния си блог лицемерието на държавния глава, който атакува съществуващата политическа система като извънсистемен играч и нейна алтернатива, сякаш не е бил във властта през последните 10 години.
