Лазаровден

Лазаровден (Лазарица, Лазарница, Лазар, Лазарова събота) е християнски празник, носещ името на Свети Лазар. Тази година се празнува на 16 април.
Православието отбелязва паметта на Лазар от Витания. Той и сестрите му – Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Иисус Христос и повярвали в неговата мисия. Според евангелието, Лазар се разболял и умрял, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан. Месията обаче се върнал и възкресил покойника, който по-късно станал епископ на процъфтяващия кипърски град Китион. В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня извършването на най-голямото чудо от Спасителя – възкресяването на четиридневно починалия Лазар шест дни преди иудейския празник Пасха. Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. То и днес ни уверява в божествената сила на Бог Син, в Неговото възкресение, и в предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите.
Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота. Обичаите по Лазаровден и Цветница са женското съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете. Лазаровден и Великден са най-поетичните и красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието. Те са част от Великденския обреден цикъл, посветен на обновяването на природата и възкръсването на живота.
Народът ни смята, че Лазар заповядва на горите и шумаците. С брадва сече дървета и прави ниви за оране, отвоюва пространства за човека от хаотичния, неподреден и чужд свят и така установява ред и поставя граница между световете.
Лазаровден е празник на нивите, пастбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват, придобиват нов социален статут – могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
По традиция, на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден – Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за Цветница.

Прослава и възпяване на този празник носят лазарките. Това са млади момичета на възраст от 6 до 12 години. Те са събират на групи по 6-7. 4 от тях са певици, 2 – „шеталици“ (танцьорки) и една – „кумица“. Тя води групата и прибира подаръците.

„Радвай се, радвай, домакине, че са ти дошли лазарки. Колкото шума по гората, толкоз здраве на тази къща.Колкото дърва по полето, толкоз здраве на таз къща чорбаджийска.“
Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува .
Цял месец преди лазаруването, момичетата шият носии и учат песни.
Рано сутринта на Лазаровден, девойките си разпределят селото (градчето) на махали, така че да не се лазарува в една къща 2 пъти.
Когато обикалят домовете, момичетата играят ръченица и пеят песни за здраве, плодородие и женитба. След благите пожелания, стопаните даряват момичетата с питки, ябълки, орехи, яйца. Всичко това се поднася в сито, за „да е сита годината“, а „кумицата“ изсипва съдържанието на ситото в голяма шарена торба.
Лазарувалите моми се събират на реката и всяка носи върбово венче с някакъв белег на него. Венчетата се нареждат на дъска, пускат се по течението на реката и което излезе най-напред, тази мома ще се омъжи първа през годината и тя се избира за кумица на девойките.

На самия празник, на площада или мегдана лазарките изиграват ритуалното си хоро, наречено буенек, хванати в дълга редица (несключено лазарско хоро). На хорото се хващат само моми и се подреждат по височина : най-високата и най-възрастната мома е начело и се нарича боеница или боенек. За разлика от другите лазарки тя облича не женска, а мъжка риза. Върху разпилените си коси носи калпак. Тя води групата из селото. С бунеца върви и булка- за булка се избира малко момиче- осем- деветгодишно. Задължително трябва да е от семейство, в което и двамата родители са живи. Това дете е облечено в булченска премяна и е забулено с невестинско було. Те разиграват притчата за възкръсването на Лазар, на когото също предстояла женитба.

На следващия ден, участвалите в Лазаруването моми отиват на реката и пускат по течението изплетените от върбови клонки и цветя венчета. В някои части на страната всяка мома приготвя и специален обреден хляб – „кукла“. На реката се чупят залци от „куклите,“ наричат се и се пускат във водата. В това време момците пазят по-долу от момичетата в тихата вода да хващат залците. Всеки момък бърза да хване повече, за да ги даде в къщи на агнетата, телетата и овцете да не боледуват и да раждат женски през следващата година. Девойката, чието венче или хляб излезе най-напред по течението, става „кумица.“ Това е голяма чест. Тя повежда моминското хоро към своята къща. Вярва се, че тя ще се задоми в близката една година. Този красив ритуал е съпроводен открай-докрай със звънки песни и веселие.

В отделни селища след обяд лазарките се събират за обичая надпяване на пръстените. Предварително всяка мома е оставила в общото менче свой знак: гривна, пръстен, огърлица или китка. Менчето престоява през нощта под цъфнал трендафил. Предварително избрана мома вади един по един знаците и определя коя мома за какъв момък ще се омъжи. Обичаят е сходен с ладуването на Васильовден.
Главно в Североизточна България се прави Лазарската задушница, която се свързва с вярването, че на Връбница ‘разпускат умрелите’ (излизат от гробовете си) и очакват родствениците да им донесат нещо. В петък преди Лазаровден жените варят жито и приготвят обредни хлябове от тесто без мазнина. Обикновено се прави един по-голям рангелов хляб с пластична кръстообразна украса от тесто и по-малки според броя на починалите (винаги нечетно число). Същата вечер жените прекадяват и преливат с вино гробовете на своите родсвеници и раздават от житото и големия хляб. Малките хлебчета се раздават най-често в събота сутринта.

На Лазаровден името си празнуват всички, кръстени като Елизар, Лазар, Лазарин, Лазарина, Лазарка, Лиляна или Лазо. Да ви е живо и здраво името! Името Лазар е символ на здраве и дълголетие

На следващия ден след Лазаровден настъпва красивият християнски празник Цветница (или Връбница), когато празнуват всички, носещи имената на цветя.

След празничните дни на Лазаровден и Цветница започват дните на Страстната седмица. Така в християнството се наричат дните на Христовите страдания. Ето защо, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик. Страстната седмица завършва винаги с Великден – най-светлият християнски празник. Тогава християните празнуват Възкресението на сина Божи  Иисус Христос.

Честити Великденски празници! Много здраве, радост и късмет!