Вече сме в Третия свят, вървим към Четвъртия

Автор: Валери Найденов

Oнзи ден министър Трайков отиде на една конференция и каза някои данни за българското развитие, които ни разполагат точно в центъра на Третия свят. Макар че, ако сме точни, Третият свят се движи към Втория, докато ние вървим към Четвъртия.

Ще напомня някои от изнесените от Трайков данни: България е на 90-о място по иновативност, на 114-о място по функционалност на институциите, на 135-о по качеството на пътищата (от общо 139 държави) и така нататък, все пълна трагедия. Но има и по-трагични, за тях ще стане дума по-долу.

Повечето от данните на Трайков са от последния доклад за глобалната конкурентоспособност, който се публикува под егидата на Световния икономически форум (СИФ). Конкурентоспособността там се дефинира като „съвкупност от институции, политики и фактори“ – тоест става дума за работата на политиците и за идеите, които водят обществото за носа.

Изводът е, че нас ни ръководят сбъркани идеи. Това просто крещи от доклада на СИФ. А и как да имаме правилни идеи, след като сме на 127-о място по изтичане на мозъци!

Но за да посоча основната сбърканост на идеите, които ни управляват, ще отворя скоба за един друг доклад. Той е на Световната банка и е за индикаторите на развитието за 2011 г. Един конкретен индикатор показва неравенството в доходите и е известен като индекса „Джини“. Той мери ножицата между бедни и богати. Оказва се, че в областта на неравенството България вече е задминала всички европейски страни и се нарежда сред държави на героичното всекидневие като Замбия, Зимбабве, Коста Рика, Еквадор и др.

При абсолютно равенство индексът „Джини“ е нула, а при абсолютно неравенство е 100. В далечната 1976 г. България е била с индекс около 18. Десети ноември ни заварва с 22, а днес той е с характерните за Африка 45,3%. Докато Германия още си почива върху социалистическите 28,3%, Чехия е с 25,8, Франция – 32,7, Полша – 34,2, дори Румъния е с 31,8%.

Заслугата за неравенството е на последните 3 правителства, които ни управляват според неолибералните догми. Правителството на Костов дори свали този коефициент от 36 на 31, тоест то бе правителство на социалното равенство. Още през 1998 г. писах, че управлението на ОДС е по-ляво от управлението на БСП, но бях немедлено осмян. А напоследък се опитвам да убедя четящите, че управлението на България вече е опряло със задника в десния хоризонт. Много по-надясно сме от Рейгън. Уви, няма по-неблагодарна задача от това да доказваш очевидното, дори когато зад теб е Световната банка.

По тази тема има две идейни школи. Около 99 на сто от икономистите по света смятат, че прекомерното неравенство спира развитието и води държавите към провал. Останалите 1 процент са убедени, че напротив – колкото повече „непроизводителните“ слоеве обедняват, толкова повече инвестиции ще влязат. За съжаление точно този 1 процент е на власт в България. Причината е проста – пропагандните институти и фондации се издържат от богатите, а богатите у нас още не са се научили да мислят с два хода напред. Това е, защото сме световни лидери по изтичане на мозъци.

Затова ми е много интересно да видя втората част от доклада на министър Трайков, която трябва да очертае стратегията как да се измъкнем от Третия свят с помощта на еврофондовете – казано с думи прости. Тя трябва да излезе наяве другата седмица. За съжаление не видях и първата част, тъй като не я намерих в сайта на Министерството на икономиката. Не знам защо е трябвало стратегията за конкурентоспособност да се изнася на две части, явно нещо се спори и дописва. Да се надяваме, че г-н Трайков накрая ще качи доклада.

Днешната икономическа стратегия на България може да се нарече „Мадам Бътерфлай“ – пълен отказ от собствена политика и чакане на чуждите инвестиции. По този въпрос докладът на СИФ също има интересен показател – доколко чуждите инвестиции водят до трансфер на технологии.

Тук сме на трагичното 98-о място. Влизат само инвеститори, които източват парите и бягат. Никой не прави заводи за айпади и роботи.

Това е окончателната присъда на неолибералната политика, която господства вече 10 г. у нас. В момента сме на последния етап на инвестиционното бягство, тъй като за първите месеци на годината чуждите инвестиции пак са спаднали 4 пъти спрямо предишната. Уви, никой не признава, че нещо е сбъркано генерално.

Естествено, в своя стратегически доклад Трайков няма да предложи радикална смяна на икономическата идеология. Най-малкото защото иска да доживее до пенсия. Ако го направи, ще го разпнат на кръст пред Министерството на финансите.

А може би затова изчаква да мине Страстната седмица?

Според казаното от министъра ние сме 125-и по ефективност на съдебната система. Всъщност докладът на СИФ е малко по-конкретен – 125-ото място е по „правосъдна ефективност при уреждане на споровете“, т. е. става дума за търговските дела. Но тъй като по ниво на организираната престъпност сме на 124-о място, то явно бизнесът си е изградил собствена правосъдна система. Българският бизнес си има шериат.

В доклада на СИФ има един показател, който на повечето хора не говори нищо – „развитие на клъстери“.

Под „клъстер“ като икономическо понятие се разбира местна концентрация на свързани предприятия, доставчици и съответни институции в дадена област на икономиката, така че да се постига висока ефективност. Смята се, че това е разковничето на конкурентоспособността на една нация. Проблемът обаче е, че за да се развиват клъстери в България, е нужна много активна държавна намеса в икономиката. А точно това е най-строгото табу на господстващата в момента неолиберална идеология. Няма нищо по-лошо от държава активист. Видиш ли клъстер, значи е мафия + недоубит комунизъм!

Не случайно България е на 114-о място по клъстери. Никаква вътрешна интеграция на бизнеса. Зад нас са само най-изпаднали износители на банани и вносители на калашници. У нас поне няма нужда да внасяме калашниците – доколкото разбирам, те са доста разпространени сред добрите семейства в провинцията и в градовете.

http://www.24chasa.bg/