Автор: Светлана Георгиева
Театърът, който се разиграва пред данъкоплатците за това кой кого е изнудвал във фонд „Земеделие“, все пак успя да излъчи основното си послание – че се „осигурява предимство на проблемни проекти, неотговарящи на правилата на програмата“ и че тези проекти „са разработвани от определени консултантски фирми“.
Тази „новина“ я консумираме от 10 години, а директорите на фонда за подпомагане на производителите на селскостопанска продукция редовно преминават през прокуратурата, където по настояване на Европейската служба за борба с измамите – ОЛАФ, беше създадено звено за разследване на измами с пари от еврофондовете и оперативните програми. Там вероятно са пийвали кафе на приятелска раздумка, защото
наказани няма
Тези дни дългогодишният директор и осветен агент на Държавна сигурност Асен Друмев (заемал поста от август 2001 до май 2007 г.) беше оправдан окончателно по обвиненията за сключване на неизгодни сделки и за злоупотреба със средства по програма САПАРД. А той беше, общо взето, единственият стигнал до съд представител на висшата администрация в сектора на земеделието.
Всички останали явно са по презумпция оневинени или амнистирани, както е модерно да се казва, когато ще се харчат парите на данъкоплатците. А уличената във фалшификация на немската си диплома бивша директорка Калина Илиева дори не е била обект на разследване.
Преди седмица СДС поиска оставката на министъра на земеделието Мирослав Найденов и на изпълнителния директор на фонд „Земеделие“ Светослав Симеонов заради писмо на Симеонов до Калина Илиева, в което като бивш неин заместник се оплаква от натиск от кабинета на Найденов определени фирми да печелят проектите.
Споменаха се имена на компании, свързани с ръководството на Асоциацията на земеделските производители. Неин бивш изпълнителен директор, както припомниха медии, цитирани от „Дойче веле“, е сегашният зам.-министър на земеделието Светла Боянова, чийто съпруг пък е шеф на отдел „Правен“ във фонд „Земеделие“. Това обаче по логиката на управляващите не е конфликт на интереси, а привличане на добри експерти.
Както казват от СДС, има само три възможни варианта – или министерството, или фондът,
или и двете институции са пропити от корупция
но логически вариантът всъщност е един.
Спецзвеното към Върховната касационна прокуратура потвърди, че разследва за търговия с влияние неизвестен високопоставен служител от министерството на земеделието за вземане на решение по проекти в полза на определени консултантски фирми.
Така прокуратурата директно изобличи в лъжа прессъобщенията на фонд „Земеделие“ и на земеделското министерство, според които разпространеното писмо било „поредният фалшив документ на Калина Илиева“ с подадена към Светослав Симеонов сламка, че подписът му бил фалшифициран. Поемайки я, самият Симеонов затъна в собствените си противоречиви обяснения пред медиите, като ту обяснява, че е написал писмото под натиска на Илиева, ту отрича въобще да го е писал.
Поведението му обаче си има естествено обяснение, като се има предвид, че понеже „не става за началник, но е добър експерт“, както каза патронът му Найденов, спешно беше пратен като земеделско аташе в Брюксел. По същия изпитан метод навремето Тодор Живков изпращаше за посланици стъпилите накриво от „правата линия“ свои приближени. Схемата работи отлично и днес – Симеонов ще изпадне в тотална амнезия по отношение на миналото си във фонд „Земеделие“.
А там, откакто ГЕРБ е на власт, беше намерен лесен и ефикасен начин за решаването на проблемите с изразходването на европейски средства –
грешките и злоупотребите безнаказано да се покриват
от бюджета.
Преди да бъде официално наложен този управленски курс, публично се разигра абсурден по същността си спор между министъра по еврофондовете Томислав Дончев и финансовия Симеон Дянков. Дончев предложи амнистия на 20 млн. лв. по общински проекти, защото общините били подведени от служители от фонд „Земеделие“. За отговорността на тези служители, разбира се, не беше спомената и дума, защото явно са амнистирани по презумпция. Дянков пък ритуално се окахъри от идеята – че щяла да даде лош знак за спазването на правилата.
Накрая за всички провинили се местни и държавни чиновници дойде хепиендът – с правителственото решение от бюджета да бъдат заделени до 70 млн. лв. в специален компенсационен фонд, който да покрива нарушенията по европроекти на общините.
Както и да я погледнеш, философията на тази политика не допуска повече от една трактовка. И неотдавна читател на „Дневник“ я изрази кратко и ясно с коментара си: „А така – амнистирайте ги. А всеки,
който си плаща данъците, трябва да бъде наказан най-строго
Друг читател цитира по същия повод мисълта на Гьоте: „Тaм, където глупостта е образец, разумът е безумие.“ Уви, няма какво повече да се добави освен заключителното „Тук е така“. А Европарламентът нека си обсъжда доклада за усвояването и злоупотребите по САПАРД и да изразява колкото си иска „дълбока загриженост“ заради „съмненията за изключително висок процент на измамите“ в България, станали през 2009 г.
Източник: http://www.dnevnik.bg/
