Просветната система няма да се подобри само с пари, показа свръхлуксозният експеримент на милиардерите
Webcafe.bg, по „Нюзуик“
Ситуацията в американското образование е направо позорна, заяви преди 6 години Бил Гейтс и дари $2 млрд. собствени средства за подобряването му.
С това най-богатият американец обяви война на националните образователни системи. Според него гимназиите са се превърнали в отживелица и „ограничават“, дори „съсипват“ живота на милиони американци всяка година.
С тези думи Гейтс, който дори не е завършил колеж, се изправи пред Националната асоциация на щатските губернатори, за да търси реализация на своя план. Речта му от февруари 2005 г. е ключов момент в една вече 10-годишна кампания за подобряване качеството на образованието, водена от свободна коалиция на милиардери без опит в образователната политика.
Техният принос към градските училища е толкова голям, колкото егото им – и банковите им сметки. Председателят на борда на „Майкрософт“, компютърният магнат Майкъл Дел, инвеститорът Илай Броуд и семейство Уолтън – собственици на веригата „Уолмарт“, са вложили общо около 4.4 милиарда долара в образователната реформа чрез частните си благотворителни фондове.
Въпросът е дали тази огромна сума е постигнала целта, на която те наравно с учителите, администраторите и учениците са се надявали? В първия по рода си анализ на усилията на тези милиардери „Нюзуик“ и Центърът за обществен интегритет разкрива процента на завършилите ученици и изпитните резултати в 10 от най-населените градски райони на САЩ, активно подпомагани от четиримата богати филантропи.
Резултатите, макар и разнопосочни, представляват обезкуражаващо доказателство, че сами по себе си парите не могат да подобрят отчаяното състояние на градското образование. След всички милиони, похарчени за реформи, се оказва, че 9 от 10-те разгледани училищни района не съответстват на най-доброто ниво, а процентът на завършилите ученици е с 10 пункта по нисък от средния за съответния щат. Това обаче не означава, че градските райони не са реализирали никакви съществени ползи благодарение на дарените им средства.
Реална полза от повече пари има – но не в очакваната насока
Добрите новини са, че много училища действително са подобрили състоянието си, и то с по-бързи темпове от останалите, които не са получили помощ. Това само по себе си е доказателство, че милиардерите са вложили парите основателно. Но тези постижения не са достатъчни, за да запълнят пропастта между бедните училища в централните градски райони на САЩ, в които се е изсипала по-голямата част от парите, и тези в предградията и извънградските райони.
„Много от нещата, които правим, не се получават“, признава Броуд, сам продукт на държавно училище в Детройт и държавния Мичигански университет. Богатството му идва от жилищно строителство и финансови услуги. Милиардерите обаче са готови да посрещнат критиките. Техният лайтмотив: дарителите се стремят към отлични резултати – 6 плюс, а постигат нещо като 5 минус – 4 минус.
Въпреки парите процентът на завършващите ученици в повечето градове бележи спад – в Оуклънд той е паднал с шест пункта, в Хюстън се наблюдават същите равнища на спад, макар че като цяло за Тексас завършилите ученици са намалели само с 2%. Във Вашинггон също има лек спад при дела на завършващите, но пък се наблюдава общо подобрение в езиковите и математическите познания на децата. Лос Анджелис, който години наред изпреварва средното темпо на подобрение за щата Калифорния, продължава да изостава в резултатите – например по четене с 19%.
Увереността, с която беше подплатена гореспоменатата реч на Бил Гейтс през 2005-а днес отстъпва на смирение. Но милиардерите не се оттеглят от сцената – те единствено сменят въоръжението, след като са си научили урока за ограничените си възможности.
„Толкова е трудно в тази страна да разпростреш добрите практики. Когато започвахме, се надявахме на по-бърз ефект – споделя Вики Филипс, директор на отдела за образование във фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. – Това, което научихме обаче е, че единственото нещо, което се разпространява бързо в училищата, са вирусите сред децата.“ Гейтс вече се е отказал от кампанията си за гимназиите и се е съсредоточил предимно върху намаляването на размерите и числеността на училищата за сметка на по-ефективното образование. Броуд пък е натиснал бутона „пауза“ на програмата си за обучение на училищни директори и се е преориентирал към началните училища, обучението на администратори и подобряването на изпълнението на преподавателите.
На свой ред, в избраните от милиардерите райони за подпомагане ентусиазмът от получаването на финансова помощ се замества постепенно от спадащи очаквания. „Фондациите очакват рязко развитие, но това просто не е реалистично“ твърди Хей-Син Томъс, бивш директор, взел участие в разпределянето на предоставените от Гейтс средства за Оуклънд, преди магнатът да се откаже от кампанията.
Спънките изникват от неочаквани места
От друга страна, бизнес титаните, навлезли в сферата на образованието, са успели да убедят американските училища по някакъв начин, че ще имат огромна полза от направените дарения. Целта на милиардерите е била да се създаде инициатива за подобряване състоянието на училищната среда чрез навлизането на иновации. На някои места идеите им са проработили, но заедно с тях са се появили и непредвидени усложнения.
Едно от тези места е Ню Йорк, който е получил общо 270 млн. долара от четиримата милиардери – и е успял да постигне завидни резултати: процентът на завършилите ученици се е повишил от 37% през 2002 г. до 55% през 2007 г. (при 71% общо за щата). Очевидно числата се движат в правилната посока, но начинът, по който се е стигнало до тях, буди възмущение у някои преподаватели и родители.
Според щатските власти миналата година едва четвърт от завършилите ученици в Ню Йорк са били подготвени за университет, което на практика означава, че макар и да са завършили официално, те не са получили достатъчно качествено образование.
Подобни неуспехи вероятно са се оказали смущаващи за хора, постигнали величие в бизнес средата. Въпреки това милиардерите не са съвсем обезкуражени. „Нашата роля е да поемаме рискове, които властите не могат да си позволят да поемат. Хората се чудят на моята мотивация – заявява смело Броуд. – Фактът, че не се впечатлявам от критиката или неуспехите, ми помага много… Дори и част от високите ни очаквания да не се реализира, не се отказваме. За да помогнем на учениците и образованието да се развиват, трябва да бъдем смели и да пробваме нови и нови неща“.
Източник: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=9131§ionid=5&id=0001401
