На 6 май отбелязваме един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез, Адрелѐс, сред мюсюлманите и помаците. Празнуват го както българите – християни и мохамедани, така и турците – сунити и шиити, българските роми.
На този ден църквата чества Свети великомъченик Георги Победоносец – един от най-почитаните светци от Източното православие.
Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). . Син на богати родители християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.
Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: „По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.“
Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година.
Георги се превръща в образец на „идеалния воин-християнин“ и светец-покровител на войната и войската
Обреди и Традиции на Гергьовден
Празникът е известен още като Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън и се чества в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и земеделците. Заедно с Великден се смята за най-големия пролетен празник, но за разлика от Великден, винаги е при хубаво време. Затова се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги).
В редица народни песни се пее:
Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден.
и:
Днес е свети ден, Великден,
ощ’ по-хубав Гергьовден.
или:
На личен ден съм родена,
на личен ден Великден,
а ощ’ по̀ на личен кръстена,
на личен ден Гергьовден
Народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден.
Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на св. Георги.
Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече
От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета.
Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт – млякото.
Жената в къщата става рано сутринта на Гергьовден още преди изгрев слънце, премита двора и пътя и закичва вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зелинината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината.
Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина.
Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава „играе“ заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовденвсяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.
С Гергьовден се свързват и поверия за жени–вещици, магьосници, джадии, които обирали плодородието по нивите и градините, крадели млякото на кравите и овцете.
На 6 май се изпълнява и моминският обичай „наричане на китки”. В навечерието на празника всички девойки свивали китки, които оставяли да пренощуват в мълчана вода. На сутринта се събирали на кръстопът, напявали всяка китка и гадаели за кого ще се омъжи всяка от тях.
Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.
След обеда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината
Традицията повелява всяка къща да пече агне за Гергьовден.
Под християнската същност на св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти; той е героят мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието. В това отношение св. Георги изключително много се доближава до типа на културните митологични герои, демиурзи, които унищожават хтонични чудовища.
В традицията св. Георги винаги е представен като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден и образът му в народните песни, а дори и в иконографията. Всъщност това е една метафора за победата над студа, зимата, злото и освобождаване на пролетта и растежа. Така славянските народи пренасят върху християнския светец някои от чертите на пролетните божества на плодородието, а Гергьовден става сезонна граница в скотовъдния календар.
Обредните практики почти изцяло имат езически характер; жертвоприношението на агне (курбан) и месенето на обреден хляб, наречен за св. Георги, са не само израз на почит, но и издават желанието на скотовъдците да заслужат покровителство над стадата си. Те са жертване на скъпото, лишаване от него, своеобразна смърт, която трябва да предизвика нов живог и изобилие. Тематиката на някои от тъжовните песни, които се изпълняват на празника, дава възможност да оценим действителната стойност на тази жертва; а поръсването на лехите с кръвта на агнето е особен вид „засяване“ с плодовитост. Така жертвата става предпоставка за бъдещото раждане.
С идеята за преход към новата скотовъдна година са и останалите обичаи, защото според нашата традиция природното и социалното трябва да са в успоредно развитие. Люлеенето, напяването на пръстените, събличането и забраждането на младите булки – това са практики със соционормативн характер. Първите две са от инициален тип и са със сватбена насоченост (продължаване на рода). Третата ярко демонстрира приемането на младите в групата на зрелите жени, върху които лежи част от семейната тежест, т.е. това е тяхната социализация.
Празничната трапеза
Тя обикновено е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.
Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите“, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.
На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.
Гергьовден, е професинален празник на овчари, пастири, военни и млекари. Днес той се тачи и като патрон на войската и празник на войнската слава. Ден на храбростта и Българската армия.
Празнуват всички с имената: Георги, Георгиа, Гинка, Гергана, Гиньо, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга, Джордж, Джоро, Джуро, Джорджета, Джорджия, Жоро, Жореса, Йорго, Юри, Юрия, Юрка и др. – Георги, Герго, Гергана, и…т.н., като посрещат гости в домовете си. Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден, отбелязван от около 200 хиляди души.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Източници: pravoslavieto.com и „Празници и вярвания на българите“ на к.ф.н .Томислав Дяков
На 6 май отбелязваме един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджовдън, както и Хъдърлез, Адрелес, сред мюсюлманите и помаците. Празнуват го както българите – християни и мохамедани, така и турците – сунити и шиити, българските роми.
На този ден Българската църква чества Свети великомъченик Георги Победоносец – един от най-почитаните светци от Източното православие.
Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). . Син на богати родители християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.
Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: „По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.“
Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година.
Георги се превръща в образец на „идеалния воин-християнин“ и светец – покровител на войната и войската.
Обреди и Традиции на Гергьовден
Празникът е известен още като Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън и се чества в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и земеделците. Заедно с Великден се смята за най-големия пролетен празник, но за разлика от Великден, винаги е при хубаво време. Затова се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги).
В редица народни песни се пее:
Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден.
и:
Днес е свети ден, Великден,
ощ’ по-хубав Гергьовден.
или:
На личен ден съм родена,
на личен ден Великден,
а ощ’ по̀ на личен кръстена,
на личен ден Гергьовден
Народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден.
Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на св. Георги.
Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече
От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета.Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт – млякото.
Жената в къщата става рано сутринта на Гергьовден още преди изгрев слънце, премита двора и пътя и закичва вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зелинината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината.
Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина.
Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава „играе“ заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовденвсяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.
С Гергьовден се свързват и поверия за жени–вещици, магьосници, джадии, които обирали плодородието по нивите и градините, крадели млякото на кравите и овцете.
На 6 май се изпълнява и моминският обичай „наричане на китки”. В навечерието на празника всички девойки свивали китки, които оставяли да пренощуват в мълчана вода. На сутринта се събирали на кръстопът, напявали всяка китка и гадаели за кого ще се омъжи всяка от тях.
Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.
След обеда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината
Традицията повелява всяка къща да пече агне за Гергьовден.
Под християнската същност на св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти; той е героят мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието. В това отношение св. Георги изключително много се доближава до типа на културните митологични герои, демиурзи, които унищожават хтонични чудовища.
В традицията св. Георги винаги е представен като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден и образът му в народните песни, а дори и в иконографията. Всъщност това е една метафора за победата над студа, зимата, злото и освобождаване на пролетта и растежа. Така славянските народи пренасят върху християнския светец някои от чертите на пролетните божества на плодородието, а Гергьовден става сезонна граница в скотовъдния календар.
Обредните практики почти изцяло имат езически характер; жертвоприношението на агне (курбан) и месенето на обреден хляб, наречен за св. Георги, са не само израз на почит, но и издават желанието на скотовъдците да заслужат покровителство над стадата си. Те са жертване на скъпото, лишаване от него, своеобразна смърт, която трябва да предизвика нов живог и изобилие. Тематиката на някои от тъжовните песни, които се изпълняват на празника, дава възможност да оценим действителната стойност на тази жертва; а поръсването на лехите с кръвта на агнето е особен вид „засяване“ с плодовитост. Така жертвата става предпоставка за бъдещото раждане.
С идеята за преход към новата скотовъдна година са и останалите обичаи, защото според нашата традиция природното и социалното трябва да са в успоредно развитие. Люлеенето, напяването на пръстените, събличането и забраждането на младите булки – това са практики със соционормативн характер. Първите две са от инициален тип и са със сватбена насоченост (продължаване на рода). Третата ярко демонстрира приемането на младите в групата на зрелите жени, върху които лежи част от семейната тежест, т.е. това е тяхната социализация.
Празничната трапеза
Тя обикновено е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите“, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.
На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.
Гергьовден, е професинален празник на овчари, пастири, военни и млекари. Днес той се тачи и като патрон на войската и празник на войнската слава. Ден на храбростта и Българската армия.
Празнуват всички с имената: Георги, Георгиа, Гинка, Гергана, Гиньо, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга, Джордж, Джоро, Джуро, Джорджета, Джорджия, Жоро, Жореса, Йорго, Юри, Юрия, Юрка и др. – Георги, Герго, Гергана, и…т.н., като посрещат гости в домовете си. Името Георги означава земеделец – гео (земя) и ерго (работя). Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден, отбелязван от около 200 хиляди души.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Източници: pravoslavieto.com и „Празници и вярвания на българите“ на к.ф.н .Томислав Дяков
На стотина километра от София се намира най-красивата българска обител – Гложенският манастир „Св. Георги“. Той е кацнал като величествен феодален замък на отвесна скала, която се издига високо над цялата околност. Каменните му стени са нейно продължение нагоре, увиснали над дълбоката пропаст. Когато погледнеш от прозорците на някоя килия, те обзема чувството, че цялата сграда ще рухне надолу, отнасяйки със себе си и своите обитатели. Непристъпната сграда на манастира наднича над главите на посетителите, прозирайки през клоните на гъстата вековна гора.
Легенда разказва, че през ХIII в. по тези места намерил убежище киевският княз Георгий Глож, дошъл от Южна Русия, гонен от татарските орди. Асеневци му оказали гостоприемство. Князът основал селото Гложене и започнал строителство на манастира. Първоначално той трябвало да се нарича „Преображение“ и се намирал в местността над селото, наречена Градището, където и днес личат останки от старите му постройки.
Когато завършили манастира, стените на сградата започнали да се рушат, а чудотворната икона на св. Георги, която русите носели от своята родина, изчезнала. По-късно била намерена на скалата в подножието на връх Камен Лисец. За княза това било знамение, че именно на това място трябвало да бъде вдигнат манастира. Нова сграда била построен там, а на манастира дали име „Св. Георги Победоносец“.
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.
Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря“. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.
Как в България отбелязахме Ден на храбростта и Българската армия.
В 9.00 часа на площад „Св. Александър Невски“ пред паметника на Незнайния воин в столицата имаше празничен Водосвет на бойните знамена и Знамената-светини. На церемонията присъстваха президента Георги Първанов, председателят на парламента Цецка Цачева, депутати, министри и други.
В 10.00 часа на площад „Александър Батенберг“ президентът Георги Първанов прие военния парад на представителните части на Българската армия по повод празника
Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий отслужи тържествен водосвет и молебен за здраве на войните от Гарнизон Бургас пред Военния клуб на града, където се намира войнишкият паметник. Владиката освети бойните знамена на представителните части на Военен гарнизон – Бургас и поздрави бургаските войни“.
БПЦ \"Света София\" – Празнично разписание за Гергьовден
6 Май 11:00 ам св. Литургия Св. Великомъченик Георги Победоносец
7 Май Събота Св. мчк Акакий
19:30 Празнуване на Гергьовден в залата
Всички именници, със семействата и приятели си за поканени на този чудесен български празник, посветен на Храбростта и началото на хубавото време. С традиционни гозби и много музика, Ви каним да заповядате! Вход свободен.
8 Май Неделя след Пасха на св.Мироносици. ев.Йоан Богослов
11:00 св. Литургия
12:30 Гергьовденски обяд с традиционни пролетни специалитети—печени агнета, подобаващи салати и много други вкусотии. Дует Петрови отново ще се грижат за веселото Ви пролетно настроение. Вход свободен.