Липсата на квалифицирана работна ръка е най-големият проблем пред чуждестранните инвеститори в България, твърди д-р Улрике Волф от Баварското министерство на икономиката. Как България може да се справи с проблема?
„Ежегодният стокообмен между Бавария и България възлиза на около 600 милиона евро, което нарежда балканската страна на 21-во място сред европейските контрагенти на федералната провинция. Все още обаче има много неизползвани възможности за нарастване на взаимната ни търговия, защото на германския, и в частност на баварския, има много ниши за българските стоки.“, казва д-р Улрике Волф, ръководител на външноикономическия отдел на Баварското министерство на икономиката.
Талантът не компенсира липсата на опит
По думите й близо 1000 фирми от Бавария имат търговски или инвестиционни връзки с България, а световно известни баварски компании като „Сименс“, „Либхер“ и „Щека електроникс“ са създали солидна производствена база край Ботевград, Пловдив и град Съединение. „Нашите инвеститори в българската икономика са доволни и от работната ръка и от размера на разходите си за работни заплати.“, казва Улрике Волф.
Тя бърза да посочи, че все пак има и един значителен проблем: „Това, което не достига на предприемачите, са квалифицираните работници, майстори и висшисти. От българските университети идват надарени и способни младежи, които обаче нямат и грам опит от работа в индустрията. Затова се налага германските работодатели да отделят време и средства, за да ги обучат в спецификата на конкретните производства.“
Тромава бюрокрация и губене на време
Друг проблем е българската инфраструктура, твърди завеждащата външноикономическия отдел на Баварското министерство на икономиката. „До строителните площадки на инвестиционните обекти липсват свестни пътища. Лицензирането и останалите бюрократични процедури при осъществяване на проектите остават тромави, усложнени и губят страшно много време“, отбелязва тя.
Относно дефицита на обучени работници и специалисти Улрике Волф дава пример от практиката в Германия: „Имаме една много успешна система за дуално обучение, която дава на учениците реални възможности за придобиване на професионални умения още в средното училище. Въпреки, че това не е академично обучение, резултатите от него са пряко свързани с високото качество на познатите на международните пазари стоки от Германия. Така че според мен един от проблемите, които България може и трябва да реши в сравнително кратко време, е подобряването на качеството и резултатите от обучението в средните професионални училища на страната. Това непременно ще доведе до повишаване на ниската производителност в българската икономика. А щом производителността расте и заплатите ще тръгнат нагоре“, казва Улрике Волф.
Талантът не компенсира липсата на опит
По думите й близо 1000 фирми от Бавария имат търговски или инвестиционни връзки с България, а световно известни баварски компании като „Сименс“, „Либхер“ и „Щека електроникс“ са създали солидна производствена база край Ботевград, Пловдив и град Съединение. „Нашите инвеститори в българската икономика са доволни и от работната ръка и от размера на разходите си за работни заплати.“, казва Улрике Волф.
Тя бърза да посочи, че все пак има и един значителен проблем: „Това, което не достига на предприемачите, са квалифицираните работници, майстори и висшисти. От българските университети идват надарени и способни младежи, които обаче нямат и грам опит от работа в индустрията. Затова се налага германските работодатели да отделят време и средства, за да ги обучат в спецификата на конкретните производства.„
Тромава бюрокрация и губене на време
Друг проблем е българската инфраструктура, твърди завеждащата външноикономическия отдел на Баварското министерство на икономиката. „До строителните площадки на инвестиционните обекти липсват свестни пътища. Лицензирането и останалите бюрократични процедури при осъществяване на проектите остават тромави, усложнени и губят страшно много време„, отбелязва тя. Относно дефицита на обучени работници и специалисти Улрике Волф дава пример от практиката в Германия: „Имаме една много успешна система за дуално обучение, която дава на учениците реални възможности за придобиване на професионални умения още в средното училище. Въпреки, че това не е академично обучение, резултатите от него са пряко свързани с високото качество на познатите на международните пазари стоки от Германия. Така че според мен един от проблемите, които България може и трябва да реши в сравнително кратко време, е подобряването на качеството и резултатите от обучението в средните професионални училища на страната. Това непременно ще доведе до повишаване на ниската производителност в българската икономика. А щом производителността расте и заплатите ще тръгнат нагоре“, казва Улрике Волф.