С генералния директор на БТА Максим МИНЧЕВ за Седмата световна среща на българските медии разговаря Магдалена Гигова /в-к Труд/
– Г-н Минчев, каква е темата на срещата на българските медии от цял свят тази година?
– “Медии и пари”. И това предизвика изключително голям интерес. Въпросите, свързани с икономиката на медиите, са важни не само за тези у нас, а и в чужбина.
– Щекотливо! Но какво повече от поговорката “Който плаща, той поръчва музиката”?
– О, има и допълнителни теми: връзката с България, двупосочният трафик на информация, защита на национални каузи, социални проблеми на българските общности в чужбина… И още – оцеляването на българските медии в условията на криза, конкурентоспособност на медиите, каузата – новина или пиар, медии и европари. Доста интересен е панелът “Медии и собственост” – за т.нар. медийни империи, за видимите и невидимите неща в медиите. Пъстра е тематиката и през трите дни на срещата ще стане още по-пъстра, защото заявките за участие са много.
– А защо избрахте тъкмо Холандия?
– По няколко причини. Първо, Холандия е държава с утвърдени медии и опит в областта на свободното слово. Тя е и лидер в електронните медии, които в последно време завладяват света. Втората причина е, че в Холандия имаме българско малцинство, по неофициални данни около 15 хил. души. Те имат популярен сайт емигрант.бг, нашата колежка Даниела Горчева издава и списание “Диалог”. Т.е. имаме и медийно присъствие, и диаспора. Не на последно място Холандия като държава е инвеститор номер 1 за 2009 г. в България. Същевременно е сред онези членки на ЕС, с които имаме неизяснени казуси, свързани с членството в Шенген и пазара на труда. Затова мисля, че всяка възможност за нас като медии и за България като страна да направим нещо позитивно като събитие, там ще бъде оценено добре.
Седмата световна среща на българските медии ще се открие в Хага от министър-председателя Бойко Борисов. Потвърдили са участие много български министри, депутати, представители на деловите среди, и най-важното – много медии. Работните заседания са в едно градче близо до Амстердам – Хилверсум. То е известно като един от най-големите медийни центрове в Европа. Там са базирани повечето редакции на най-големите радиа и телевизии, има медиен бизнес парк и музей на медиите… Въобще един медиен град. А в Холандия всичко е близко, комуникациите са прекрасни.
Неслучайно наш партньор е холандската агенция ANP, която се ангажира и откриването, и заседанията, и интересните събития да бъдат отразени от холандските медии.
– Значи няма само протоколно да покажат как премиерът открива срещата и толкоз?
– Надявам се. Миналата година във Виена работихме в тясно сътрудничество с австрийската агенция АПА, в Италия си партнирахме с агенция АНСА и радио “Ватикана”, в Испания работихме с агенция ЕФЕ и с много от популярните вестници. Тъй като БТА е организатор, обикновено наш медиен партньор е “братската” агенция от съответната страна и тя се заема с информацията на място.
– Срещата още не е минала, но мислите ли за следващия “адрес”?
– Истината е, че има дълъг списък от желаещи да бъдат бъдещи домакини. След София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна-Бургас и Виена, на опашка чакат Прага, Киев, Москва, Монреал, Атина, Никозия, Париж… Радостното е, че проектът се развива и участват все повече и повече хора. И с всяка година се поставят все повече и повече важни въпроси за медиите.
Ще отворя една много важна скоба: през последните няколко години, за съжаление, престанаха да съществуват някои от емблематичните медийни форуми. Отиде си ежегодната конференция на Медийната коалиция в Банско, замря фестивалът в Албена и нашата среща се превърна в единствения журналистически форум. Казвам го със съжаление, защото на нас ни липсват местата, където можем да си говорим за нашия занаят.
Може би затова очакваме над 70-80 медии от България и чужбина. Като от странство държавите са повече от 20 с над 30 медии. При това географията ни се разширява. Ще дойдат участници от САЩ, Испания, Чехия, Великобритания, Австрия, Гърция, Швеция, Унгария, Ватикана, Молдова, Сърбия, Кипър, Украйна, Израел… В Южна Африка, където има голяма диаспора, се появи български сайт. Имаме и българско радио в Китай. И още наши медии в Ирландия, Исландия и Португалия, в Бразилия и Полша, на банатските българи и в Швейцария… Според различни източници голямата българска диаспора по света е между 1,5 млн. и 2 млн. души. Досега сме идентифицирали над 120 нашенски медии.
– Как ще балансирате между поканените, защото и българските медии в чужбина са се разделили на “два Синода”, типично по нашенски?
– Ние просто ги каним и сме над ежбите. Давам пример – в Чикаго имаме няколко вестника и сайта. Някои от тях може би са в по-сложни отношения, но всички присъстват на нашата среща. Ние не правим политика, важното е всеки да дойде и да си каже болката.
Коефициентът на полезно действие е трудно изчислим, но още от първата среща в София досега много от медиите по света и у нас се сдобиха с кореспонденти, започнахме да реализираме национални каузи. На срещата в Рим всички издания у нас и в чужбина отразиха еднакво добре апела ни да освободим медиците ни в Либия.
– Значи сте нещо като социална мрежа – свързвате хората?
– Много ми е приятно да виждам по вестници, телевизии и радиа имена на хора, които са участвали в нашите срещи. Задачата ни е да съберем българските медии у нас и в чужбина, да ги свържем с българските политици, с бизнеса, с институциите. Убеден съм, че в тази изборна година голямо значение ще имат гласовете на нашите сънародници в чужбина. Затова на срещата ще има въпроси къде да бъдат разкрити изборни секции, за електронното гласуване, и т.н. Отначало имаше упреци защо на тези срещи присъстват политици. И парадоксалното бе, че тези упреци идваха от България. А колегите от чужбина искат да се видят с президент и премиер, с министри, да установят контакт с тях.
Българските политически лица, които не вземат участие в срещата, а са само гости, са подложени на доста въпроси, атаки и упреци и невинаги се чувстват уютно. Но това е един от начините да разберат какво мислят и чувстват българите зад граница.
Нашите сънародници в 40-50 държави изпращат годишно в България над 2 млрд. лева (а това са само парите, идващи по официални канали). Така че не можем да подценяваме и този икономически момент.
– Имате ли наблюдения в човешки план? Доста утвърдени колеги потърсиха щастие в странство, а е трудно да се реализираш там професионално.
– Реализираните в международните медийни институции са малко – Ники Антонов, Ралица Василева, Сашо Андреев… Но повечето от колегите, търсейки ново поприще, се захващат с това, което могат. Може би затова се появяват български медии. Нашата диаспора е жива и по-различна. Досега тя се разделяше на икономическа емиграция преди войната, на политическа и нелегална до 1989 г. и нова, икономическа, която в повечето случаи е законна. В началото се гледаха доста подозрително и бяха разделени.
И както се гледат подозрително, живеят общо. Неслучайно в Чикаго има църкви, училища, музеи, магазини. Сега вече няма “ортодоксални” български емигранти. Факт е, че навсякъде по света има точки, които излъчват, пишат и говорят на родния ни български език. В Испания се издава вестник с 10 000 тираж! Прави го Богдана Мараджийска и се справя толкова добре, че парадоксално, нашият екип издава и вестника на румънците, които са половин милион в Испания, и на еквадорците.
– Променя ли се “инфраструктурата” на медиите?
– Пред очите ни. С настъпването на интернет, с предизвикателствата на технологиите много голяма част от медиите следват процесите и вестниците преминават в сайтове. Но пък в Атланта (САЩ) сега излезе български вестник, който има и хартиено издание, и електронен вариант.
Източник: http://www.trud.bg/
