ГЕРБ отхвърли предложението на десницата да се осветлят сътрудниците на бившата Държавна сигурност, които след 1991 г. са били началници на отдели или сектори в разузнаването.
С 16 гласа „за“, 20 „против“ и 68 „въздържали се“ поправката, внесена от лидера на ДСБ Иван Костов и Йордан Бакалов (СДС), не беше приета.
С промяната трябваше да се разшири възможността за проверка и обявяване на агентите на бившата ДС, които работят на щат в разузнавателните служби и след 1991 г. Поправката в закона беше внесена в края на миналата година покрай скандала с посланиците – агенти на бившата ДС.
Иван Костов аргументира предложението с това, че така ще се разплете мрежата на всички доносници. Той напомни, че когато се приемаше закона за досиетата през 2006 г. се говореше, че 40 души на служба в разузнавателните служби след 1991 г. са на ключови позиции – от администрацията на президента до енергетиката.
Зам.-председателят на групата на БСП Ангел Найденов попита какъв е смисълът от упражнението тази поправка да се разглежда сега в пленарната зала. Това е тема, върху която много от политиците и партиите паразитират от 1990 г. насам. Не искам да си мисля, че Костов и Бакалов са сред тези политици, посочи той.
Според него поправката ще затвърди усещането за несигурност за всички служители в сектора за сигурност, защото темата постоянно се използва за плашило и средство за натиск и влияние.
Няма по-добра защита на нашето предложение от изявлението на Найденов, каза Костов. Според него, ако законът бъде приет, ще стане ясно, че БСП са били неискрени през 2006 г. към европейските партньори, че са изпълнили ангажимента да разкрият репресивния апарат на ДС.
Ако ГЕРБ подкрепят закона, БСП ще изпие горчива чаша, дали ще е пълна, зависи заради колко души е направено това изключение, каза Костов.
Висшите служители на бившата ДС създадоха организираната престъпност и смисълът на поправката е да се види обвързаността не едни и същи хора с репресивния апарат и с организираната престъпност, посочи още Иван Костов.
ГЕРБ отхвърли предложението на десницата да се осветлят сътрудниците на бившата Държавна сигурност, които след 1991 г. са били началници на отдели или сектори в разузнаването.
С 16 гласа „за“, 20 „против“ и 68 „въздържали се“ поправката, внесена от лидера на ДСБ Иван Костов и Йордан Бакалов (СДС), не беше приета.С промяната трябваше да се разшири възможността за проверка и обявяване на агентите на бившата ДС, които работят на щат в разузнавателните служби и след 1991 г. Поправката в закона беше внесена в края на миналата година покрай скандала с посланиците – агенти на бившата ДС.
Иван Костов аргументира предложението с това, че така ще се разплете мрежата на всички доносници. Той напомни, че когато се приемаше закона за досиетата през 2006 г. се говореше, че 40 души на служба в разузнавателните служби след 1991 г. са на ключови позиции – от администрацията на президента до енергетиката.
Зам.-председателят на групата на БСП Ангел Найденов попита какъв е смисълът от упражнението тази поправка да се разглежда сега в пленарната зала. Това е тема, върху която много от политиците и партиите паразитират от 1990 г. насам. Не искам да си мисля, че Костов и Бакалов са сред тези политици, посочи той.
Според него поправката ще затвърди усещането за несигурност за всички служители в сектора за сигурност, защото темата постоянно се използва за плашило и средство за натиск и влияние.
Няма по-добра защита на нашето предложение от изявлението на Найденов, каза Костов. Според него, ако законът бъде приет, ще стане ясно, че БСП са били неискрени през 2006 г. към европейските партньори, че са изпълнили ангажимента да разкрият репресивния апарат на ДС.
Ако ГЕРБ подкрепят закона, БСП ще изпие горчива чаша, дали ще е пълна, зависи заради колко души е направено това изключение, каза Костов.
Висшите служители на бившата ДС създадоха организираната престъпност и смисълът на поправката е да се види обвързаността не едни и същи хора с репресивния апарат и с организираната престъпност, посочи още Иван Костов.
http://kafene.net/
