До
Г-н Симеон Дянков
Заместник министър-председател на Р. България
Г-н Николай Младенов
Министър на Външните Работи на Р. България
Уважаеми г-н вицепремиер,
Уважаеми г-н министър,
По официални данни, българските граждани живеещи извън страната, надхвърлят 1 млн. души. Различни проучвания сочат, че поради възрастовата си структура, българската общност в чужбина се характеризира с ниска смъртност и с висока раждаемост. Броят на родените в чужбина българчета след 1989 г. се оценява на най-малко 200 000.
Също така по официални данни, българите в чужбина имат значителен принос в българската икономика, като всяка година само нетните банкови преводи във валута са на стойност между 1 и 2 млрд евро, гарантирайки стабилността на валутния борд.
Съгласно Конституцията на Република България (чл. 26, ал. 1), българските граждани се ползват с еднакви права и задължения, където и да се намират те.
Така, както от юридическа, така и от житейска гледна точка, българските граждани живеещи в чужбина, са пълноценна част от българската нация.
Вероятно осъзнавайки тези реалности, българският законодател още през 2000г прави плах опит да структурира институционалната връзка на българската диаспора с нацията и да осигури нейната представителност в националния живот, разписвайки в Закона за българите живеещи извън Р. България (ЗБЖИРБ обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г), създаването на Национален съвет на българите в чужбина (вж. Глава четвърта , чл. 17 и следващи) от девет членове, петима от които излъчени от средите на диаспората. Същият закон предвижда и сформирането на консултативни органи на българските общности в чужбина към дипломатическите представителства на страната (чл. 5 ал. 3).
11 години по-късно години тези органи така и не съществуват.
Нещо повече, изборното законодателство, вкл. новоприетият Изборен кодекс, лишава българските граждани в чужбина от възможността да избират народни представители в обособен избирателен район, както сънародниците им в страната.
Констатирайки тези нарушения на правата на българите в чужбина, ние, български граждани от Франция, САЩ, Австралия, Канада, Германия, Гърция, Испания, Бразилия, декларираме, че сформираме Временни обществени съвети на българите в чужбина в посочените държави по смисъла на чл. 5 ал. 3 от ЗБЖИРБ.
Временните обществени съвети си поставят за цел създаването на необходимите условия за излъчване на легитимни и представителни редовни Обществени съвети в съответните държави.
Демократичният начин на сформиране на такива органи е чрез провеждане на избори.
Трите основополагащи принципа на Обществените съвети трябва да са:
Обществените съвети са независими изборни органи, които работят на обществени начала;
Обществените съвети представляват сънародниците си в дадена държава и защитават техните интереси;
Обществен съвет може да се формира към всяко българско дипломатическо или консулско представителство.
Ще намерите нашето предложение за правилник за работата на Обществените съвети на официалния сайт на Временните Обществени съвети www.globalbulgaria.org .
Уважаеми г-н вицепремиер,
Уважаеми г-н министър,
Обръщаме се към вас с настояване да съдействате за организацията и провеждането на избори за обществени съвети по държави през октомври 2011, едновременно с президентските избори.
___________
Създаването на Обществени съвети е първата необходима стъпка към по-дълбока реформа на взаимоотношенията между българската диаспора и националните институции. Тази реформа, съобразена със съвременната практика в големите демокрации (Франция, Германия, Италия, Испания), следва да включва следните три елемента.
-I-
Настояваме да инициирате създаването на реално действащ представителен изборен орган – Национален съвет на българите в чужбина, който да се избира от българските граждани живеещи извън страната. Затова не са необходими съществени законодателни промени. Това може да стане лесно чрез промяна на действащия, но така и не заработил ЗБЖИРБ.
Приложено ще намерите нашия концептуален проект за Национален съвет.
Такива органи съществуват в повечето от развитите европейски демокрации – Франция, Испания, Италия, Португалия… На Балканите, България е единствената държава без институционална връзка със своята диаспора.
-II-
Очакваме от вас съдействие и за обособяването на избирателен район „чужбина“, в който да се регистрират партийни кандидатски листи и независими кандидати, както в районите в страната. Сегашната ситуация, при която гласовете на българите в чужбина се преливат към гласовете, подадени в страната, обезсмисля вота и обезкуражава българските граждани зад граница, а от друга страна деформира вота на избирателите в страната.
Отсъствието на поименни кандидатски листи или независими кандидати в чужбина лишават де факто от представителност в парламента над 1 млн български граждани.
Нека припомним, че в своето неотдавнашно решение, Конституционният съд потвърди конституционното право на българите в чужбина да гласуват на национални избори, в т.ч. и в секции извън дипломатическите представителства, превърнало се в традиция в българската изборна практика от последните 20 години. КС не възразява на възможността за обособяване на избирателен район чужбина и същевременно посочи като неудовлетворителна практиката изборната методика да не е част от Изборния кодекс. Именно в детайлите на изборната методика се крие неравното третиране на гласовете на българите в чужбина.
Редица европейски държави – Франция, Италия, Португалия, Хърватска, Mакедония, предвиждат в своите изборни законодателства избирателен район „чужбина“.
-III-
Въпросът за участието на български граждани с двойно гражданство в политическия живот на страната е повдиган неколкократно през последните години. Конституционната забрана тези наши сънародници да се кандидатират за народни представители звучи днес архаично, още повече след като България е член на ЕС.
Днес, напълно чужд гражданин, стига да е с гражданство на страна от ЕС, може да е кмет на София или български евродепутат. Но български гражданин по рождение придобил междувременно някое друго европейско гражданство, не може дори да е кандидат за народен представител.
Дори една консервативна институция като Конституционния съд, отбеляза в своето скорошно решение във връзка с Изборния кодекс, че този диспозитив на Конституцията търпи еволюция във връзка с членството на България в ЕС (Решение N°4 от 4 май 2011).
Само седмица по-късно, представители на Венецианската Комисия към Съвета на Европа на посещение в НС, формулираха критики към ограничителния характер на чл. 65 ал. 1 от Конституцията.
Обръщаме се с молба към вас да лобирате в посока оформянето на конституционно мнозинство в парламента за промяна на чл. 65 ал. 1 от Конституцията.
Очакваме от вас да приемете наши представители в удобно за вас време за да обсъдим повдигнатите въпроси.
България не свършва на гранично-пропускателния пункт. България е там, където има българи!
Временни Обществени съвети на българите в чужбина
Официален сайт: www.globalbulgaria.org
Тася Тасева, координатор за Австралия – [email protected]
Божидар Попов, координатор за Бразилия – [email protected]
Димитрина Ланг, координатор за Германия (Мюнхен) – [email protected]
Лидия Фауст, координатор за Германия (Щутгарт) – [email protected]
Красимир Гаджоков, координатор за Канада (Торонто) – [email protected]
Стоян Чонев, координатор за Канада (Монреал) – [email protected]
Петранка Стаматова, координатор за САЩ (Чикаго) – [email protected]
Любомир Гаврилов, координатор за Франция – [email protected]
Стефан Mанов, координатор за Южна Франция (Тулуза) – [email protected]
П Р И Л О Ж Е Н И Е
Национален съвет на българите живеещи извън Република България
Концептуален проект
за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България
(Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г.)
А. Цели и функции
Националният съвет на българите живеещи извън Република България има за цел да приобщи българите зад граница към българския обществен живот и насърчи техния принос в националното развитие.
– Националният съвет е представителен орган осъществяващ институционална връзка между българските граждани живеещи в чужбина и българската държава;
– Националният съвет представя и защитава интересите на българите и българските общности извън Република България пред българските официални институции;
– Националният съвет участва във формирането и провеждането на единна държавна политика по отношение на българите живеещи извън страната и за съгласуването на националните интереси с интересите на българите, живеещи извън Република България;
– Националният съвет подготвя и чрез съответния министър и депутати – негови членове, внася в Министерския съвет и Народното събрание проекти за нормативни актове съобразно функциите си;
– Националният съвет подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за осъществяването на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България
Б. Структура и състав
– Националният съвет се състои от 80 членове, от които 70 се избират от българските граждани постоянно живеещи извън страната и 10 се назначават от българските официални институции.
– Mандатът на Националния съвет е 5 години
– Изборите за Национален съвет се провеждат съвместно с изборите за Президент на РБ и се организират от ЦИК. Гласуването може да бъде дистанционно (по Интернет).
– Изборите са в избирателни райони, включващи една или повече държави, по пропорционална система с кандидатски листи. Кандидатска листа се регистрира при подкрепа на минимум 100 избиратели.
Разпределението на мандатите по континенти е както следва:
Европа и Африка : 35
Америка и Океания : 20
Азия : 15
забележка : Избирателните райони по държави предстоят да се уточнят. За база могат да служат статистически данни и избирателната активност на последните избори за Народно събрание (с подходяща корекция според особеностите на откриване на избирателни секции в съответната държава).
– Назначаемите членове на Националния съвет се излъчват както следва :
член по право : Mинистър за българите в чужбина
Народното събрание избира 8 члена, от които 5-ма народни представители и 3-ма изтъкнати общественици, интелектуалци и т.н.
Президентът назначава един член.
– Членовете на Националния съвет работят на обществени начала.
– Националният съвет се председателства от Mинистъра за българите в чужбина и заседава най-малко два пъти в годината.
– Националният съвет излъчва измежду членовете си Изпълнителен съвет от 9 души, 6 от които са от избираемата квота и 3-ма от назначаемата – Mинистър за българите в чужбина, представителя на Президента и един от народните представители.
– Изпълнителният съвет е постоянно действащ и изпозлва при работата си съвременните телекомуникационни технологии.
– Националният съвет е юридическо лице на бюджетна издръжка. Дейността му се подпомага от администрацията на Народното събрание.
Стига с тези голи ялови дейности. Пак за бюджет плачете и готови парички.
Ваня, вие навярно не умеете да четете, а само пишете – къде видяхте искания за бюджет? Исканията са само за неща, които БГ конституцията и всяка демократична конституция гарантира – например: равни избирателни права.
Защо се разиграват подобни циркове! Понеже сега имаме вече глобална интернетна връзка и можем да си спретнем някои комсомолски инициативни комитети за да се намърдаме в държавната структура, в рамките на европейските структури. Всички тези инициатори на подобна дейност са най-мързеливите емигранти, които нямат един работен ден и платен данък в чужбина и искат да се прелеят обратно в България. Ако са хора които имата работа и бачкат, въобще няма да се занимават с подобни неща. Но те са били търтеи в родината си, ще бъдат търтеи и като имигранти, говорейки нахално и самозвано (като стари партийци) от името на милиони емигранти. Хайде опомнете се бе. Стига с тези голи ялови дейности. Пак за бюджет плачете и готови парички. Те тези милиони дето ги пращат българските имигранти не са за държавата а за роднините им. А това какво въздействие има едмигрантска общност в родината си първо трябва да се докаже в чужбина. В Чикаго само се праскат че са 100 000 души ама нищо нямат, само фалшиви балонизирани сайтове! Помогнете си първо като емиграция и тогава в родината!
Моля, добавете и Свежо знак, за да може да излезе в българската преса.
Не трябва ли да има и Свежо тук, за да може да излезе и в Българската преса? Ако може да се добави, моля.