Европейските държави поеха към евентуалната отмяна на десетилетното свободно придвижване из континента, след като повечето правителства от ЕС се съгласиха, че е необходимо да бъде възстановен паспортният контрол по националните граници заради опасенията от приток на имигранти, избягали от катаклизмите в Северна Африка.
Нанасяйки сериозен удар по един от крайъгълните камъни на обединена, интегрирана Европа, вътрешните министри се заеха с радикална промяна в режима за пътуване без паспорти, известен като шенгенска система, за да се даде възможност на 26-те участващи правителства да възобновят граничния контрол. Те се договориха и мерки срещу имиграцията чрез натиск за подписване на “споразумения за реадмисия” със страните от Близкия изток и Северна Африка, за да бъдат връщани бежанците там, откъдето са дошли.
Промяната в политиката беше подтикната от Франция и Италия, които се карат и бяха подплашени през последните седмици от ограничен по численост поток от бежанци от Тунис. Но 15 от 22-те страни от ЕС, присъединили се към договора от Шенген, подкрепят този ход, а само четири са против, твърдят присъствали официални лица и дипломати.
Въпросът ще бъде обсъден на срещата на върха на ЕС идния месец от премиерите и президентите. Но “реформата” на шенгенската система трябва да мине и през Европейския парламент, където вероятно ще има силна съпротива срещу даването на право на националните правителства да възобновят контрола по границите.
Регионът без граници обхваща над 400 милиона души в 22 държави, сред които Швейцария, Лихтенщайн, Норвегия и Исландия. Той се простира от Португалия до границите на Русия на Балтийско море и от Исландия до турската граница с Гърция. Мярката за ограничаване на свободата на пътуване идва по време, когато крайната националистическа десница, която става все по-влиятелна из Европа, удържа сериозна победа в Дания, която обяви, че едностранно възстановява граничния си контрол с Германия и Швеция.
Десноцентристкото правителство на малцинството в Копенхаген капитулира пред яростните антиимигрантски националисти от Датската народна партия, за да си осигури подкрепа за дългосрочната си бюджетна, социална и пенсионна политика. “Работих усилено за това”, каза лидерката на крайнодесните Пия Керсгор.
Датското решение стресна мнозина, защото бе взето само часове преди спешната среща на ЕС, посветен на имиграцията и шенгенския режим. Германското правителство се оплака, че отворените граници не трябва да бъдат жертвани заради “вътрешни политически причини”. Европейската комисия заяви, че ще проучи решението, за да види дали то е в унисон с шенгенските правила. Но датското правителство обеща граничните и митническите проверки да не включват паспортен контрол, така че всичко остава в съответствие с договора.
Дания вече има най-строгото в Европа антиимиграционно законодателство. Правителството там обяви, че връщането на постоянния контрол по границите цели да се противостои на трансграничната престъпност. Внезапният обрат в Дания, както и новите ограничения в свободата на придвижване са признак как съживяващата се еврофобска крайна десница из ЕС превръща своя успех в изборните урни в политически победи.
Кампанията срещу имигрантите в Италия се оглавява от вътрешния министър Роберто Марони от ксенофобската Северна лига в коалицията на Берлускони. Кампанията във Франция се интерпретира като опит на президента Никола Саркози да разводни засилващата се привлекателност на Марин льо Пен, новата лидерка на крайния Национален фронт.
Десноцентристката малцинствена коалиция в Холандия, както и тази в Дания, разчита на безмълвната подкрепа на антимюсюлманската Партия на свободата на Герт Вилдерс. Твърдият национализъм, напоследък най-видим във Финландия, подклажда претенциите за репатриране на пълномощията от Брюксел – тенденция, която вероятно ще бъде приветствана от Дейвид Камерън и торите. “Проблемът е единствено в доверието. Как да сеизмъкнем от това, без да свалим системата?”, заяви посланик от ЕС. “Предизвикателствата стават все по-големи с всеки изминал ден и е под въпрос дали всичко това може да бъде държано под контрол.”
Промяната в политиката бе подтикната и от силната нервност от последиците от Арабската пролет. “Има стотици хиляди хора по бреговете на Северна Африка. Някой ден може да се случи нещо изключително”, казва високопоставен дипломат от ЕС. “Ако Кадафи използва това оръжие, той може да създаде много проблеми за Европа”.
“Гардиън” разкри тази седмица, че режимът на Кадафи позволява на хиляди мигранти от Субсахарска Африка да отпътуват с негодни за плаване и претоварени кораби за Европа, като вероятно това е преднамерен опит да се използва миграцията като средство за натиск върху НАТО и страните от ЕС да не помагат на либийските бунтовници.
Докато бъде възстановен консенсусът на правителствата от ЕС за връщане към шенгенските правила, Европейската комисия поддържа тезата, че националните паспорти и граничният контрол може да бъдат въвеждани само като “крайна мярка”, временно и при критични обстоятелства.
Позицията на комисията проправя пътя за разгорещена борба през следващите седмици и месеци за това кой трябва да бди за спазването на шенгенските правила и кой трябва да решава дали и защо една страна може да замрази режима на отворени граници.
На срещата на вътрешните министри в четвъртък Германия настоя, че тези правомощия трябва да принадлежат на националните правителства, без да се съобразяват с Европейската комисия. Това схващане бе подкрепено от Франция, Австрия и Чехия. Еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом, която назовава зоната без граници “прекрасна придобивка”, възрази, че това правомощие трябва да е на Брюксел.
Унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер, който председателстваше срещата, предупреди, че на отделни страни няма да бъде позволявано да решават сами да възстановяват граничния си контрол. “Това може да предизвика верижна реакция и да разклати доверието”, каза той.
Иън Тейлър, в. „Гардиън“
Източник: http://e-vestnik.bg/11765/kray-na-patuvaneto-bez-pasporti-v-es/
