Тъкмо преди 24 май Волен Сидеров за пореден път се заяви като вечен защитник на вечните български интереси. Демонстрира пред джамията в София срещу високоговорителите, създаде „кървав инцидент в центъра на столицата” (според Цветанка Ризова), на следващия ден бодро опита физическа разправа в студиото на българското национално радио.
Тук няма да се спираме на неговите – естествено и единодушно осъдени – действия. Не бихме искали да се спираме на плахите журналистически реакции в неделя – на Величко Конакчиев и Цветанка Ризова – които в плен на правилото, че всеки, а особено депутатът, има право да изкаже гледната си точка, напълно бяха забравили, че когато интервюираният лъже нагло, той трябва да бъде засечен веднага.
По-важен ни се струва фактът, че за медиите „подпалването на черджето” не беше повод дори да се зачекнe въпросът защо там мюсюлмани се молят вън от джамията и от двора на джамията, имат ли те разрешения да заемат пространството на тротоара, наистина ли вътре в храма не е имало място? Въпросите са много – тук публикуваме малко от „френския опит” – във Франция, за разлика от България, тези въпроси са обект на обществен дебат.
Декември 2010 г. Марин Льо Пен (от крайно десния „Национален фронт”) сравни „уличните молитви” на мюсюлманите с „окупация”. „Сега има десет-петнайсет места, където известно число лица редовно идват, за да обсебват територия. Това си е окупация на части от територията, на квартали, където се прилага религиозен закон, това си е окупация”, заяви тя. „Настина, няма танкове, няма войници, но въпреки всичко си е окупация.”
15 април 2011 г. АФП. Министърът на вътрешните работи заяви, че броят на джамиите във Франция е нараснал от 1 000 на 2 000 за десет години и че той се надява на съгласувани действия с мюсюлманската общност, за да няма повече молитви на улицата.
Уличните молитви са демонстрация, която смущава съгражданите ни и освен това е проява на незачитане на светския характер на държавата, каза той. И призна, че „наистина има проблем с липсата на храмове”, но в същото време привлече вниманието върху новопостроените джамии, „тоест, могат да се построят още”.
Междувременно „уличните молитви не са благоприятни нито за принципа на светския характер, нито за вярващите в мюсюлманската религия”, отбеляза министърът. „Човек не се моли на Господа си на улицата, така че на това явление трябва да се сложи край.”
Министърът отбеляза със задоволство, че „в Ница, където имаше улични молитви, от няколко дни вече няма такива”. Той обясни, че е била „намерена една проста система – в Ница има две джамии и твърде многобройните за едната от тях биват транспортирани с автобуси до джамията, където има места. Трябва да търсим подобни решения”, подчерта той.
Декември 2010 г. Лоран Жофрен (директор на Либерасион) пише в уводна статия:
Д си сложим ръка на сърцето – от десетина дни полемиката около молитвите на улицата се настани в публичното пространство. Обаче никой, или почти никой, не си беше направил труда да разбере какъв е обхватът на явлението, кои са причините му и какви проблеми предизвиква то. Всеки си оставаше със собствените впечатления и предразсъдъци.
Разследването на Либерасион показа: в двайсетина места във Франция се практикуват публични молитви; обикновено те траят по-малко от час, не всяка седмица; джамиите, около които се провеждат молитвите, не са непременно интегристки, дори да има интегристи сред вярващите; тези молитви са плод на липса на място в храмовете; някои от живеещите по улиците, където се събират мюсюлманите, се оплакват предимно от ограничаването на движението, много други не им обръщат вече внимание; мюсюлманите не са очаровани от този начин да упражняват законите си, смятат го за недостоен за тяхната вяра.
Как да бъде разрешен проблемът? Като се строят джамии. Това усилие ще даде на тази религия, която отдавна е част от френския пейзаж, легитимните средства да се ползва от свободата на вероизповеданията, която е залегнала в нашата Конституция.
Лаицизмът, отделянето на държавата от църквите не се състои в това да атакуваш една или друга религия, както навремето са размахвали оръжието си кръстоносците. Би ли помислил, например, някой да забрани католическите процесии? Истинският лаицизъм се състои в това да се гарантира неутралитетът на държавата и да се организира зачитането на припознатите религии, които имат всички права, според републиканската традиция. Добре ще е да си го спомним.
Няма да коментираме тези френски мнения. Нашата страна има други традиции. И все пак, има ли нужда от дебат?
