Автор:Wikileaks и Биволъ
Апокалиптична картина на състоянието на прокуратурата е описал пред американския посланик Байърли главният прокурор Борис Велчев малко след избирането му на поста, това става ясно от дипломатически доклад на Байърли изпратен на 7 февруари 2006 г и изтекъл през Wikileaks.
Новият тогава Главен прокурор сам е определил институцията, която ръководи, като „дълбоко нефукционална“. Той изразява решителна готовност да промени порочната система, която приема думите му като „чиста монета“ и изразява решителност да окаже съдействие с технически средства в нелеката задача, „според високите очаквания“ на Българското общество и Европейските наблюдатели.
При този първи контакт Борис Велчев е бил напълно откровен, като е признал съвсем чистосърдечно, че „ситуацията е дори по-лоша отколкото той е очаквал“. Прокуратурата на Филчев буквално е окачествена от Велчев като „вид терористична организация“, използвана за разчистване на политически и бизнес сметки, но напълно неспособна да се бори с организираната престъпност.
Празни досиета и враждебни заместници, които дори не искали да си говорят с него заварил Велчев в прокуратурата. Като свой приоритет той определил прочистването на институцията от корумпираните прокурори – „един вид война“. Заради тоталната изолация и липса на информация, в която е бил поставен прокурорът не е могъл да представи подробен първоначален 100 дневен план за развитие. Той е очертал 3 групи на „опозиция“ спрямо всякакви евентуални промени, които биха могли да се предприемат. На първо място това са самите престъпници, след това са заинтересованите политици и на трето място са самите прокурори.
Поставянето на тези 3 групи в един отбор и директното признание за съществуването на корупция в институцията, призована да следи за спазването на законите в страната, е достатъчно красноречив индикатор за американците да си направят изводите. Още повече, когато всичко това е изговорено директно от човека, който оглавява най-сериозното звено, свързващо правоохранителната с правораздавателната система, каквото е Върховна Прокуратура. Велчев е казал, че има нужда от 3-4 месечен период за „изчистване на къщата“, след което ще почне същинската работа, основно по борбата срещу организираната престъпност.
Интересна подробност от разговора е, че Главният прокурор е информирал за намеренията Филчев да бъде изваден от страната като посланик, или в Беларус, или в Казахстан. Самият Филчев смятал беларуския президент Лукашенко за свой много близък познат, правил е многократни визити при него и безсрамно е лобирал за да бъде назначен в тази държава, споделя Велчев.
„Войната на Велчев“ обаче има и външно измерение, тя трябва да доведе до ефективни осъдителни присъди на криминални босове, което е едно от главните изисквания на ЕС, наблюдаващ съдебната система преди присъединяването. Той отчита досегашния неуспех за борбата с мафията, като директно нарича екипите, които са водили разработките „некомпетентни, страхливи, или корумпирани“.
Изправен пред скандалния провал на българските прокурори и правоохранителните органи да съберат надеждни доказателства срещу шефовете на ОПГ, главният прокурор обявил, според Байърли, за не по-малко скандалното си намерение да търси „договор със съдилищата“. „Въпреки уважението си към върховенството на закона“ Велчев твърдял, че заради слабостта на доказателствата е оправдано в някои случаи процедурата да се манипулира.
Посланик Байърли разяснява, че това означава да се апелира към съдиите да осъдят криминалните босове на базата на недостатъчни доказателства. Едно от опасенията на Борис Велчев е, че дори информация за ОПГ подавана от американските институции на българските им партньори, вероятно е „филтрирана“, преди да стигне до неговото бюро.
Главният прокурор споделил също, че има подкрепа за разгръщане на тази стратегия от вътрешния министър Румен Петков*, по-специално за наказателното преследване срещу братята Маргени, арестувани и обвинени в подготовка на убийства.
Според върховния шеф на институцията, която упражнява общ надзор по законност, този подход е оправдан спрямо 20-30 най-високопоставени криминални лица, в чиито случаи придържането към „стриктните правни принципи би било контрапродуктивно“ – цитира Байърли.
От друга грама, предшестваща посещението на Борис Велчев във Вашингтон научаваме, че зад видимо добрите отношения на Велчев и Румен Петков, в частни разговори с посланик Байърли те са се обвинявали един друг за неуспехите в борбата с организираната престъпност и свързаната с нея политическа корупция. Велчев дори намекнал за връзките на Петков с фигури на организираната престъпност, оплакал се от корупция в МВР и от нежеланието на вътрешното министерство да споделя информация…
Извън скритите конфликти с Велчев, министър Румен Петков също прилагаше стратегията за „договаряне“, но не със съда, а директно с „оперативно интересните лица“. Според една от версиите, на прословутата среща с братя Галеви на басейна Спартак било обсъждано временно примирие в престъпния свят, за да не се попречи на процеса на присъединяване на страната към ЕС. По същество тези действия на министъра, заради които той изгуби поста си, представляват отказ от „стриктните правни принципи“, които задължават органите да събират читави доказателства за престъпна дейност и да ги предават на прокуратурата.
Велчев – едно от добрите момчета
Борис Велчев определено се харесва на американците в началото на мандата си. Освен във вече цитираната грама за посещението на Велчев в САЩ през юли 2006, това личи и от доклад изпратен през 2007 г., в който Байърли го хвали и отчита успехите на главния прокурор в неговата вътрешна „война“ : 12 уволнени и 10 разследвани прокурори от гвардията на Филчев.
На външния фронт тези успехи обаче са по-скромни. Само едно дело срещу политик е стигнало до съдебна фаза (за педофилия срещу Кузов). „Досиетата са празни“ – отново се е жалвал Велчев на посланик Байърли, който отново отбелязва, че без съмнение ги е изпразнил Филчев.
Впрочем, жалбите на Велчев от „корумпирания“ Филчев и многобройните намеци за престъпна дейност на бившия главен прокурор и „главен терорист“ Никола Филчев така и не се материализират като прокурорска преписка.
Година по-късно идва ред на посланик Макълдауни да поеме бюрото за оплаквания в посолството. Според грама, датирана от 18 септември 2008 г., Велчев е разговарял с посланика на 12 септември и е изказал разочарование от Министерството на вътрешните работи, вече ръководено от Михаил Миков. Главният прокурор определя вътрешното ведомство като „развалено, корумпирано, неспособно на прогрес“ и казва на Макълдауни как с горчивина е научил, че МВР не може да го снабди с никакви данни за криминалната дейност на 14 най-известни престъпни фигури. Това го кара да се обърне към ДАНС и в перспектива да търси доказателства от… FBI и европейските партньори, на базата на които да стигне до обвинения срещу престъпните босове.
Нанси Макълдауни обаче не изглежда толкова ентусиазиран поддръжник на смелия на думи главен прокурор. Тя отбелязва, че „той изглежда честен човек, поставен в много трудни обстоятелства“, но също така споделя, че в много европейски посолства вече са вдигнали ръце от Велчев и се оплакват, че той говори правилно, но е неспособен да въплати думите в дела.
Същото впечатление има и шефа на разследващото и оперативно бюро на ОЛАФ Тиери Кретен. В разговор с посланика той изразява съмнения в капацитета на Борис Велчев да свърши работа в разследванията по измамите с еврофондове и критикува съдебната система, която е направена така, че прокурорите могат да скрият отговорността на обвиняемите като раздробят делата на по-малки и да скрият между тях неизбежните доказателствени връзки. Този формалистичен подход е използван „единствено от тези, които искат да избегнат отговорност“ – обобщава Кретен.
Като основна мишена на ОЛАФ е посочен бизнесменът Васил Божков – Черепа, „изключително влиятелен бизнесмен, с известни връзки с организираната престъпност и с много високопоставени политици“. Кретен смята, че „ако България свали Божков, това ще бъде прогрес“.
За да бъде „свален Божков“ обаче е нужно най-малкото разследване и обвинение, внесено от прокуратурата. До момента срещу близкия до президента Първанов и до политици от НДСВ олигарх не е известно да е образувано дори следствено дело.
Шефът на ОЛАФ критикува Велчев и за назначението на „изключително слабо сътрудничещ“ прокурор за връзка с ОЛАФ. Прокурор Стефка Кръстанова била толкова некооперативна, че подчинените на Кретен я наричали „Змията“.
Главният прокурур явно е усетил, че доверието на европейците в него се руши, защото редовно се притеснявал как го възприемат в Брюксел, според грамата озаглавена „Как да ги накараме да се реформират, като не искат?“ публикувана по-рано в „Гардиън“.
На въпроса дали прокарвано от него назначение няма да бъде отразено негативно в доклада на Европейската комисия, той получава елегантния отговор, че ако той самият има съмнения, това е „добър знак“, че те вероятно ще се потвърдят и от европейците.
Коментар на Биволъ
Прокуратурата при Велчев: от „терористична организация“ към „терариум“?
Макар че Велчев се е справил с „терористичната организация“ на Филчев на централно ниво, както отбелязват дипломатическите доклади, за широката публика прокуратурата си остава „змийско кълбо“ от зависимости и взаимни протекции, което се потвърждава и от многобройните скандали с прокурори през последните години.
Уви, прокурорските „змии“ не хапят достатъчно остро престъпността и това става ясно от големия брой знакови дела, които се провалят не толкова поради липса на доказателства, а най-вече поради нескопосно обвинение.
Всъщност, резултатът не би могъл да бъде различен, ако първоначалната нагласа на главния прокурор не е била за радикални реформи, които да направят системата по-ефикасна и независима от политически и икономически натиск, а както твърди посланик Байърли в грамата: за бързи резултати чрез договорки със съда и опортюнистично нарушаване на принципите на правото.
Днес е очевиден пълният провал на стратегията на Велчев. Знаковото дело срещу Маргените завърши с оправдателна присъда на две инстанции. Оправдани бяха на първа инстанция и братя Галеви. От всичките 20-30 криминални босове, педантично „хербаризирани“ от посланик Пардю в прословутата грамата за организираната престъпност от 2005 г., към днешна дата е осъден за пране на пари единствено Петър Петров – „Амигоса“.
Осъдителните присъди за престъпни босове при липса на безспорни доказателства не се случиха, което е добре за правовата държава по принцип. Но българското общество стана свидетел на скандални оправдателни присъди срещу високопоставени политици и техни протежета при наличието на достатъчно доказателства за вина. Поради това дори сегашният американски посланик Джеймс Уорлик определи българското правосъдие като двулико: за обикновените хора е едно, а за „недосегаемите“ друго.
„Терористичната организация“ е жива по места
Успехът на битката на Велчев срещу кадрите на Филчев на централно ниво, отчетен от посланиците, е много по-спорен в регионалните прокуратури, които изглеждат като непревзимаеми бастиони за закрила на властимащите и престъпниците от буквата на закона.
В това нееднократно се увериха и журналистите от Биволъ, чиито документирани сигнали за престъпления на местната власт в Черноморските общини систематично потъват в „кръглата папка“ на Бургаската прокуратура, въпреки протестите до ВКП, Боркор и Комисията по корупцията в Народното Събрание.
Технологията на „смачкването“ работи по един и същ механизъм. След като се завърти в папките на ВКП, сигналът отива обратно в местната районна или окръжна прокуратура, където се прекратява (виж приложените документи).
В случаите, които придобиват по-голяма публичност, като например опита на прокурорката Първолета Никова да спаси от мярка за неотклонение своя „другар в живота“, арестуван в дома и за тежки престъпления, се задейства „имунната система“ на съдебната власт в лицето на ВСС, който потулва скандала.
Друг знаков пример е прокуратурата във Варна, която брани самоотвержено от гражданските организации сделката за Морската градина, зад която стоят интересите на най-могъщия и опасен престъпен конгломерат, според посланик Пардю – групировката ТИМ.
В момента сме свидетели на тотален провал на заявените намерения за реформа в съдебната ни система. Това остава най-големият порок на българската държава, официално споменаван от чуждите наблюдатели. Структурата и кадровата политика на съдебната власт останаха непроменени през годините до днес и всички заявки и обещания за каквато и да е ревизия са кухи. Въпреки огромните скандали за корупция и дори криминалитет сред висши представители на съдебната власт, ВСС остава непроменен, демонстриращ очевидно нежелание за смяна на Status Quo, създадено и утвърждавано през последните 20 г.
Пред Биволъ главният прокурор Борис Велчев заяви следното: „Никога не бих си позволил да обсъждам публично разговори, водени на четири очи, още по-малко да коментирам преразказ на такива разговори, провели се преди повече от пет години. Със сигурност мога да кажа, че посоченият от Вас пасаж в телеграмата от 2006 година е израз на някакво неразбиране или недоразумение. Нямам спомен от конкретния разговор, но намирам идеята за някакво договаряне със съда за абсурдна. Тя напълно противоречи не само на практиката на прокуратурата, но и на начина ми на мислене. Убеден съм, че няма нито един съдия, който да потвърди, че от наша страна е била търсена някаква „договорка“ по дела.“
Мандатът на Борис Велчев вече е към края си, но българската прокуратура остава неефикасна, закостеняла, йерархична структура от съветски тип. Статистиката е красноречива: докато в България 1 600 прокурора представят годишно на съда около 52 хиляди дела, в Холандия при 16 милиона население и 750 прокурора, предадените на съда дела са 400 хиляди. Но вина за това състояние на нещата не може да се търси само в Главния прокурор, изправен срещу тройната опозиция на престъпници, политици и прокурори, а най-вече в законодателната власт, която упорито отказва да реформира съдебната система. Биволъ ще продължава да следи приоритетно в своите разследвания и публикации темата за съдебната система.
Източник: http://www.bivol.bg/
До Върховна Касационна прокуратура
Отдел „Следствен“
оз.п-к Павел Павлов
Жалба
от Димитрина Тодорова Атанасова Калайджиева
гр. София ж.к….. бл….
Господин Павлов
При последния ни разговор, Вие ме помолихте да напиша всичко, което Ви казах, без да се страхувам или премълчавам нещо във връзка с информацията, която имам; и нещата които зная за убитата по жесток начин моя приятелка и колежка Надежда Георгиева. Чудовищното в случая е, че не само разследващите не протоколираха казаното от мен, а наглостта им стигна до там, да ме заплашват да внимавам какво говоря, чии имена споменавам, защото виж ли, можело и да стане така, че да: „ми затворят устата с ритник“, „да ми промият бързо паметта“, „да се окаже, че аз съм убиец“, и много подобни и от този сорт „обещания“. Това се случи в Института по Криминология, в деня, в който доброволно отидохме със съпругът ми в СДВР, за да разкажем кога за последен път сме видели Надето. Държаха ни абсолютно незаконно повече от 18 часа, като през цялото време оказваха чудовищен натиск върху мен, а както по-късно разбрах и върху съпругът ми. Всичко започна с наглед приятелски разговор, но отношението им към мен коренно се промени, след като добросъвестно им отоговорих на въпроса, кои хора са били от близкото обкръжение на Надя, в какви взаимоотношения е била с всеки един от тях. Положението ми особенно се влоши, след като споменах имената на някои високопоставени магистрати, и най-вече това на бившия преподавател на Надето в университета, бивш върховен съдия и настоящ Главен прокурор г-н Филчев. Не беше тайна за никой, че освен много добър приятел, аз бях нещо като душеприказчик, изповедник на Надето. Тя ми разказваше почти всичко: от това какво върши за клиентите си за да спечели делата им, до дребни детайли от частния си живот. Беше особенно откровенна, многословно обстоятелствена в моментите, в които пиеше. А това понякога започваше рано сутрин. Загрижена за нея, аз се опитвах всячески да и помогна да се раздели с този си порок, тъй като тя беше вече зависима от алкохола и от ден на ден увеличаваше количеството изпит алкохол. Винаги имаше оправдание за пиенето. Понякога ми казваше, че пие за да подтисне болката, която изпитва от различното отношение на родителите си към нея, и това към сестра й. Казваше ми, че те са като „пиявици, интересуващи се само от „парите й“, че с парите, които изкарва си купува „обичта и вниманието им“, че за да си спечели сестринско отношение от родната си сестра, както и нормално човешко отношение, е била принудена да и купи апартамент, че е купила нов апартамент на родителите си в центъра на Ямбол. Друго оправрдание за пиенето й беше външният й вид и отношенията й с мъжете. Винаги повтаряше едно и също: „Ако си дебела и грозна като мен, има само два начина да задържиш един мъж до себе си: пари и страх“. На учудването ми тя отговори с подробно обяснение и дълга изповед, включваща многобройни примери: от това как с парите, с които разполага е лесно да си купи вниманието на повечето мъже, до това как доброто изнудване ги прави верни като кучета, наличаше ги „страхливи плъхове“, и ме уверяваше, че „само страхът поражда уважение“ и в този чисто мъжки свят, тя си е спечелила уважение. Надя имаше огромна архива включваща: оригинали или копия на много документи, множество касети със записани разговори между нея и хора, с които работи, познава, дава рушвети или изнудва. Особенно се гордееше с факта, че успешно може да изнудва дори хора, облечени в много власт. Казваше ми, че не всичко го прави за пари, че изпитва огромно удоволоствие, подобно на „оргазъм“, когато притисне някой и той няма друг изход освен: „послушно да изпълнява всичко – като добре тренирано куче“. Понякога ми пускаше запис на някой от разговороте, поктазваше ми документи и ми разказваше до най-дребни детайли история след история. Повтаряше до безкрай, че информацията която има, е истинско богатство и страшно оръжие. Казвах й да не се занимава с това, че е опасно и рисковано, но тя винаги ми отговаряше през смях, че „аз съм просто жена и съм твърде дребна за да разбера, че има достатъчно опит и рутина, както и куражът на мъж, че владее до съвършенство тази игра, че силните карти са в нейни ръце“. Казваше ми, че точно това я прави добър адвокат, че печели делата извън съдебната зала, че може да изнудва почти всеки един от високопоставените и недотам високопоставени магистрати, че всеки един от тях има Ахилесова пета, а тя има нужните документи и средства, да им припомни неща, които те искат да забравят. Беше толкова уверена и спокойна. На въпросът ми не се ли страхува, че това може да се върне като бумеранг върху нея, тя ми отговаряше, че обяснява на всеки един от тях, че има многобройни копия и че ако нещо се случи, тя е готова за ответен удар, и много други от този род.
Всичко това аз разказах на оперативните работници и психолози, но това само влоши собственото ми положение. Особенно агрисивни към мен те бяха, след като им разказах за голямата и сериозна документна измама, която Надя и нейната приятелка Донка Михайлов – сестра на „Винената царица“ извършиха, чрез продажбата на имота на Андрей Комфорти, син на покойната Винена царица /като го подписаха но документи и пълномощно, даващо им право за продажбата на сградата, ресторанта и печатницата, която той като единствен неин наследник притежаваше. Сделката беше изповядана от Нотариус съвипускник на Надя, купувач беше мъж, чието име не запомних, но който през цялото време парадираше, че е съдружник на фирмата на брата на Главният прокурор Никола Филчев. След всичко казано от мен, част от хората задаващи ми въпроси напуснаха стаята, в която бяхме, и когато по-късно се върнаха, започнаха да ме наричат с много обидни думи, да ме заплашват и да ми казват, че си спомням твърде много, наричайки ме: „курва, копеле, боклук, лайно, което скоро ще изтрият от лицето на земята“. Това беше абсолютен кошмар. Питах ги кое в моя разказ ги афектира толкова много, с какво заслужих всички тия обиди и това отношение, но в отговор получавах само единствено нови обиди и заплахи. После един от тях…(няколко думи не се четат) остана насаме с мен, уверявайки ме, че много съжалява за казаното от колегите си, че той не мисли всичко това, че по-късно ще направи рапорт до Началника си за случилото се. Повярвах му. Това се оказа поредната ми грешка. Но по същество. Същият започна в детайли да ми разказва как и с какво е убита Надя, какво са установили, какво е станало. Обясни ми, че ми казва всичко това, защото мисли, че може би щом знам толкова много, самата аз съм в опастност, че е добре за известно време да не контактувам с никой, че той ще ме покровителства и помогне /не стана ясно за какво/, но в замяна иска да му разкажа всичко, което знам за Филчев. Казах му за чутото от една от касетките, където ставаше ясно за даден кредит /голяма сума пари/ от Надя, тъй като новото му жилище се нуждае от ремонт, за друг случай /600 долара за …(не се чете)/, за това, че тя разговаря със Златка /съпругата на Филчев/, че той я пребива от бой, че тя се е заключила в един кабинет в Районна прокуратура и не иска да излезне от страх, че той ще я бие, тъй като тя се е изложила като прокурор по някакво постаноление, че той я е пратил в лудница на „4-ти километър“-София, тъй като тя е опасна за него. Разказах му за това, че Надя се беше сближила със съпругата му за да черпи информация, след като започна да има проблеми с него. Преди това много често излизахме заедно, най-често в ресторант „Синият лъв“. Обикновенно бяхме на една маса както с Филчев, така и с Николай Колев-Босия, Н.Колев – прокурор, Петров – журналист от вестник „Демокрация“, неговата съпруга Марияна Кънева – адвокат, Мария Каменска – съдия /в чийто 5-стаен апартамент в ж.к.“Младост“ Надя живя 1,5 година, с наем в размер 520 долара месечно/. За всичко, което разказвах на Янев, му посочвах къде може да намери доказателства. В един момент той ме помоли да го извиня, каза ми, че отива до тоалетната. Може би го нямаше повече от половин час, след което се върна, но вече с всички останали и от този момент живота ми се превърна в ад. Тогава осъзнах, че съм допуснала огромна грешка, като му повярвах и толкова откровенно му разказах всичко. Преброих 9 човека седнали в полукръг около мен. Задаваха ми въпроси един през друг, като в действителност не ми даваха възможност да отговарям, а те отговаряха, също така и обиждаха ме, заплашваха ме, без да ми обяснят каквото и да било. Уплашена от ставащото ги питах защо ми причиняват всичко това, какво искат от мен, къде сгреших и с какво предизвиках гнева им. Разплаках се, казах им че случващото се е престъпление, че искам адвокат, че искам да се прибера у дома си, че детето ми е с висока температура и родителите ми не знаят къде съм, питах ги за съпругът си, когото не бях виждала от 9 сутринта, а вече беше полунощ. В този момент един от тях представи ми се за Петров /психолог/, каза на останалите, че той иска да разговаря насаме с мен. След като останахме само двамата, отново се разигра същият фарс: колко много съжалява за случващото се с мен, че такива били указанията /неизвестно от кого/, че съм в правото си да искам адвокат, но е твърде късно през нощта и е излишно да звънят по телефона на адвоката, и че ако се съглася да седна на „детектора на лъжата“ всичко ще приключи бързо. Даде ми празен лист и започна да ми диктува какво да пиша. На протестите ми, че е незаконно да ми диктува …(има няколко нечетливи думи)… единственият ми шанс е ако той ме покровителства… в момента с мен е свършена, тъй като „езикът ми е твърде дълъг“. съгласих се, не защото вярвах, а защото с цялото си същество исках това да свърши по-скоро и да се прибера при детето си. На „детектора“ неговият колега представил ми се като Росен ми задаваше въпроси от рода: как се казвам, кога за последен път съм видяла надето, и НАЙ-НАЙ-НАЙ-чудовищният въпрос, който съм чула в живота си: „аз ли съм убиеца и с какво съм я убила. Излишно е да обяснявам, че на протестите ми беше отговорено с отвратителни обиди и груби заплахи. Той ми повтаряше с изключителен сарказъм, че аз имам висок процент на реакция, показваща, че знам как е убита Надя, което ме посочвало за убиец. Многократно му повтарях, че нямам и най-бедна представа защо детектора посочва това, но ако наистина е така както казва, за мен има само едно обяснение, че малко преди това колегата му Янчев многократно, подробно, и в детайли ми разказа всичко за убийството. Той не искаше да чуе протестите ми, тъкмо обратното. Стигна се до там да се опитва да ми внушава, че може би аз съм го направила в момент на неизбежна самоотбрана, тъй като когато съм отишла при Надя, тя е била вече много пияна, и ме е заплашвала или изнудвала, или е била агресивна към мен, после ми каза, че може би аз съм неосъзната лесбийка, и тъй като съм изпитвала силна ревност съм я убила, или защото вече не иска да работи с мен и аз съм се чувствала използвана и изоставена, както и дълбоко засегната, и след като дълго съм я молила за работа, а тя ми е отказала, в момент на афект аз съм я убила. Господин Павлов, както вече Ви казах в разговорът ни, този човек ми повтаряше многократно всичко това, и през цялото време ме уверяваше, че ако се съглася поне с едно от предположенията му, той ми гарантира, че няма да съдия, който да ме съди, тъй като аз не мога да отговарям за поведението и действията си, тъй като с два преболедувани менингита аз съм психично болна, хора боледували като мен страдат от амнезия, че всичко случило се е било в момент на неизбежна самоотбрана. След категоричният ми отказ, и повторното ми искане на адвокат, той се афектира до степен, че започна да крещи в лицето ми: копеле /може би поради факта, че съм осиновена/, курва, а вече и убиец. Крещейки ми да си призная, че нямам друг изход, че той и колегите му ще превърнат живота ми в ад, уверяваше ме, че ако се жалвам от тях и от случилото се където и да било, само съм щяла да си загубя времето, тъй като нямам доказателства, че ако разбере, че не съм последвала „съветите му“ с мен е „свършено“. След като му казах в лицето, че той е престъпник, а не аз, той отвори един от прозорците в стаята и ме запита дали не искам да скоча през прозореца. Може би за да направи нещата още по-кошмарни за мен, той ми каза, че имам само 2 изхода: или да скоча през прозореца, или д се съглася с една от версиите му. Категорично отказах.Безкрайно афектиран от отказът ми, той ме удари с една от табуретките в стаята. Разпищях се, питах го защо ми причинява всичко това, питах за адвокат, но напразно. Към 3 часа сутринта изпитах силна болка в стомаха, язвата ми се беше обострила. Не можех да стоя от болка. Той изпрати един от колегите си да ми купи таблетки „Ранитидин“, и ми разрлеши да седна, но на молбата ми да отида до тоалетна, той ми отговори буквално: „ако искаш напикай се на стола, това така или иначе ти е последно пикане, преди да скочиш от прозореца“. Започнах да викам за помощ, след което той просъска, че или веднага ще млъкна и изслушам изключително внимателно всичко, което ще ми каже, или ще ми помогне да скоча от този прозорец. Никога в живота си не съм изпитвала подобен ужас и страх, както в този момент, както и никога няма да забравя какво ми изсъска в ухото:
„който знае малко и говори още по-малко, живее по-дълго“.
Каза ми, че съм свободна да си ходя: през прозореца или през вратата, сама да избера, като ми повтори, че говоря твърде много, и мога да съч сигурна, че с мен е свършено.
Написах всичко, което искахте от мен, без да премълчавам нищо, може би единственото, което премълчавам, е голяма част от обидите и заплахите.
Сега живата и бъдещето ми, както и това на съпругът ми е във Ваши ръце. И без да Ви правя комплимент или с цел да Ви се подмазвам, но след толкова много години познанство и работа с Вас, зная че сте чист и честен човек, и че наистина мога да Ви се доверя.
Вярвам Ви:
Димитринка Атанасова Калайджиева
http://semkiibonbonki.blogspot.com