Автор: Калина Андролова
Мисля си за българския бизнес елит, докато от известно време получавам най-различни предложения за работа.
Има един много характерен тип бизнесмени, срещани само по нашите ширини, които винаги ме разсмиват с ужасната си помпозност и с изкусното си мошеничество.
Зад гърба им – поредица от провали, но разговарят с такива грандомански фрази, че сякаш след минута им предстои да купят планетата.
Ако не си подготвен, че са пълен камуфлаж, може и да се вържеш. Лъжата, а не предприемаческия ум, се оказва основен инструмент на бизнеса у нас.
За да разберете дали една страна е здрава, вижте нейния икономически елит! Създава ли този елит бъдеще?! Или ограбва бъдещето. Никой нямаше да помни републиканецът-магнат Лиланд Станфорд, ако той не беше основал престижния университет Станфорд.
Богатите хора в Америка имат особено верую: че трябва да бъдат филантропи. Повечето от тях са родени в бедни семейства. И са имали своя дълъг път към върха, научавайки се бавно на най-важните истини в живота.
У нас всичко започва от избирателното раздаване на парите при демонтирането на комунизма. Икономическият елит на нашата страна е изкуствено създаден. Затова този елит не притежава нужните качества да развива конкурентоспособна икономика. Българският бизнес, доколкото го има, е изключително бездарен и интригантски.
Ние живеем в страната на невежите бизнесмени
Покрай Великденските празници писателят-хулиган Тома Марков ми подари една своя книга. На 145-а страница открих следното:
„Не аз – ти имаш путка! В нея винаги влизат курове и някога би трябвало да излязат деца. Дай да поговорим за това колко си смотана и самотна самата ти. Колко време ще живееш? И какво ще оставиш.“
Тези изречения, написани по повод на някаква курва Лу, са истинската диагноза на българската бизнес класа! Тя не ражда нищо за бъдещето, нищо за нацията. Ние не сме талантлива демокрация, а посттоталитарно сборище от клики.
Парасъсловни групировки, които се уреждат един друг без да им пука за класическите правила на бизнеса.
Посткомунизмът е оня стар трик за инфилтриране на свои хора на ключови позиции, независимо от качествата им. Така две-три групировки управляват всички сектори на икономиката и обществото.
Разликата е, че вече няма праг на забогатяването, но племенните връзки останаха
Ето защо няма откъде да се случи умна икономика в България. Няма да се появи нашия Андрю Карнеги, да основе стотици библиотеки, да създаде научно-изследователски центрове, музеи, концертни зали, училища. Никога.
Велики трапезни лъжци се разпореждат със съдбите ни, да знаете!
Днес откриват нов проект, заедно с пет нови любовници, утре изведнъж разпускат хората, измислят следващата си лудост, наемат нови хора, изпират следващата порция неясни пари. „Ей тук имам едни пари, дай да напра’им нещо!“ – ми казва вчера един големец.
Думите му толкова преливат от случайност на намерението, че около него се образува локва. Чудя се каква е тая страна, чието бъдеще се чертае на софрата между бирите. Днес ще пише за мода, утре ще продава лекарства, както дойде.
Преди няколко години всички системи за венозни вливания в болницата, в която попаднах, бяха дефектни, онова с което се регулира колко бързо да прокапва системата, не работеше.
Болните трябваше сами да притискат маркучето, за да капе по-бавно. Попитах лекарката що за безумие е това, тя отговори, че цялата партида системи била дефектна. Някой е внесал партидата, взел е едни пари и толкоз, к’во му пука за умиращите.
За да расте културно една нация, трябва най-първом да има умен икономически елит
Елит, който да въвежда знания и вкус, който да случва действителността, който да задава пътя. Българският бизнесмен е прост, демонстративен, с нисък семеен морал и лоша поведенческа култура. Той шмърка кокаин в джипа си, развлича се в просташки нощни заведения, и е комично убеден, че е хванал Мойсей за топките.
Но най-големият порок не е хищната му разпуснатост, а това, че българският бизнесмен наистина нищо не разбира от бизнеса, с който се е захванал. Той ще внася дефектни системи докато нацията загине. Защото иска да забогатее от бърза далавера. А не от бавен труд.
Това е страната на паразитирането, не на създаването. Малкото бизнеси, които изобщо се случват, са на принципа на източването, разрушаването, изиграването, на принципа на утечки от властта, и на всякакви измами.
Затова и нашата единствена национална сила е непукизъм и затъпяване.
Кой би предположил, че ще се превърнем в такива роби на свободата си…
Източник: www.webcafe.bg
