Датският актьор Туре Линдхардт играе главна роля в новия филм на Камен Калев „Островът“, който беше представен в Кан в рамките на петнайсетдневката на режисьорите. В лентата Туре си партнира с известния френски модел Летисия Каста, както и с български актьори като Руси Чанев и Бойка Велкова. Основната част от действието се развива на остров Св. Анастасия край Бургас.
– Моят герой Данийл е успял бизнесмен, който живее в Париж заедно с красивата си приятелка. Животът му е хубав в много отношения, но нещо липсва. Той чувства някаква празнина в себе си, изпитва силно вътрешно напрежение. Може да се каже, че всъщност не води живота, който би искал да води. Нещо го измъчва и не знае какво.
Към сценария и ролята ме привлече фактът, че този човек решава да тръгне към непознатото, отказва се от всичко, което е, за да се почувства свободен. За мен това е забележителен път и история – да се откажеш от досегашния си живот, да се освободиш, дори това да е болезнен процес. За всеки актьор това е роля мечта.
– Според сюжета вашият герой живее във Франция, но е роден в България. Kак влязохте в образа му, какви бяха трудностите да се идентифицирате с българин?
– С Камен Калев разговаряхме много за това какво означава да си българин. Решихме, че въпреки че героят ми е роден в България, той не е българин. Той не се чувства у дома нито във Франция, нито в България и това прави нещата трудни за него, но това пък е и истинската му същност. В същото време ние винаги се идентифицираме с родното си място, независимо дали това ни харесва или не, затова прекарах много време в България в наблюдения. Начинът на мислене на българите, актьорската игра, речта ми помогнаха да разбера в голяма степен героя си.
Тук открих красиви хора, изпълнени с обич, енергия, богата душевност. В същото време обаче те не осъзнават, че са прекрасни. Не се гордеят със себе си, макар да нямат причина да изпитват обратното. Това беше много важно за мен, за да разбера Данийл. Защото той е българин, независимо дали това му харесва или не.
– Разкажете ни малко повече за това как протече работата ви с режисьора Камен Калев, още повече че сте работил и с имена като Шон Пен и Рон Хауърд.
– Камен Калев е уникален режисьор. Той успява да накара нещата да се случват, макар никой да не може да разбере как точно го прави. Той има богата душевност, но в същото време е и игрив, спокоен, забавен и много добре знае какво иска. От Камен невинаги можеш да получиш ясни отговори, каквито например биха ти дали американски режисьори като Рон Хауърд, но можете да обсъждате нещата, да обменяте мисли.
Той няма против да създава героя заедно с вас, а това е чудесно. Той усеща какво иска, невинаги може да го обясни, което може да бъде напрягащо, но когато започнете да усещате това, което той усеща, ще разберете какво иска от вас и думите ще са излишни. И тогава започвате да разказвате една история, а това е много вдъхновяващо за всеки актьор.
– Какви са впечатленията ви от колегите – от партньорката ви Летисия Каста и от българските актьори?
– Обичам българските актьори! Бойка е феноменална актриса и се надявам, че цяла България го знае. Както и Руси Чанев и Михаил Мутафов, с които имах страхотни преживявания. Не разбирахме езика на другия, защото те не говорят английски, а аз използвам три български думи, но въпреки това се разбирахме много добре. Това е едно от най-важните преживявания в моя живот – да разбера, че актьорската игра е невероятна сила и няма значение откъде си или какъв език говориш, защото желанието да разказваш истории, да изразяваш чувства ще ти помогне да разбереш другия.
Имате късмет, че в България има такива истински актьори. Ако бяха американски, със сигурност щяха да са звезди.
Летисия Каста е чудесна партньорка и да се работи с нея е предизвикателство и удоволствие. Тя се бори, за да изиграе ролята си, за разлика от много други актьори, които се стремят единствено да угодят на колегите си и на режисьора. А тя се бори подобно на майка за децата си, забележително е да я наблюдаваш и да играеш редом до нея, защото никога не знаеш какво ще се случи. За мен това е истинската актьорска игра и съм щастлив, че имах възможността да работя с нея.
– Има ли съществени разлики в правенето на кино в България и Дания?
– Трудно ми е да говоря за разликите между това да снимаш в Дания и България. Разбира се, има очевидни разлики като времето – в България е слънчево, в Дания е студено, или пък фактът, че в Дания снимаме по 8 часа на ден, а в България – по 12. Но ако говорим за самата работа – няма разлика дали сте в Дания, Лос Анджелис или София. Имате сцена, тя трябва да бъде разшифрована и уточнена. Актьорите, режисьорът и операторът работят усилено заедно с осветителите, гримьорите, звуковите техници и художника на продукция, за да заснемат тази сцена. В България работих с екип от професионалисти – отдадени на проекта хора, които искаха да го доведат до успешен завършек.
Затова бях много щастлив.
Струва ми се, че тук хората не осъзнават всъщност колко са добри, за разлика от Дания, където понякога си мислят, че са много добри без особено основание. Но това също има своя чар, а и помага да се намери необходимото желание да осъществиш идеята си и да разкажеш различни истории.
И накрая искам да допълня извън въпросите, че се запознах с чудесни хора в България: Бистра – учителката ми по български, шофьорът ми Минко и много други българи направиха престоя ми у вас прекрасен. Работя в много страни, срещам се с много хора, но тези ще имат винаги специално място в сърцето ми.
