Ето как вестник „Коммерсантъ”, известен с персонализираното си отразяване на политическите събития, видя поредната крачка на Владимир Путин към спечелването на изборите в Русия.
Във Волгоград Владимир Путин първо посети мемориала на Сталинградската битка на Мамаев курган. Долу, откъдето майката-Родина изглежда като дъщеричка, наистина деца чакаха Путин, деца, които изглеждаха не просто събрани за този случай, а и специално родени за него.
– Ще ни отрежат – вълнуваше се едно момче – Всички ще ни отрежат!
Неволно погледнах с опасение меча в ръцете на майката-Родина.
– Защо мислиш така? – малко тревожно го попита възрастен мъж, по всяка вероятност преподавател.
– Ще ни отрежат от новините по Първи канал! – продължаваше да страда момчето.
Тук, в краката на майката-Родина, беше неспокойно – автоматни откоси и взривове на гранати, носещи се от различни страни и грамотно записани преди много години на магнетофонна лента. Даже и песента „Вставай, страна огромная!” изглеждаше актуална като никога.
Владимир Путин заедно с децата положи цветя пред Вечния огън, поговори си с ветераните, обеща на един от тях да поправи два закона – носителите на някои войнски звания не получават заслужена пенсия.
Партийната конференция на „Единна Русия” продължи около четири часа. Докато Владимир Путин посещаваше Мамаев курган, в залата, където трябваше да се състои конференцията, се водеше отчаяна борба за съществуване близо до трибуната и сцената с президиума. Кметовете на малки градове, заместник-губернатори бяха изпратили подчинените си, за да им запазят места с телата си или поне с чантите си.
Но местата бяха разпределени предварително. Седналите на тях биваха вдигани, чантите внимателно биваха поставяни на пътеките. За някои това се превърна в лична трагедия. Една девойка ридаеше:
– Ще ме уволнят! Аз съм вече уволнена!
Оказа се, че е искала да седне на мястото на пълномощния представител на президента в Южния федерален окръг Владимир Устинов. Обаче, когато се премести на друго място, пак не й провървя – то бе определено за друга активистка на „Единна Русия”, олимпийската шампионка по овчарски скок Елена Исинбаева – и девойката вече нямаше никакви шансове.
Докладът на Владимир Путин продължи не по-малко от час. Почти през цялото време това беше отчетен доклад. Присъстващите чуха и за постиженията в областта на енергийните комплекси, и в областта на социалните проекти, и за проблемите, за които премиерът беше говорил не един и два пъти пред други аудитории.
Наистина, по средата на доклада Путин неочаквано предложи да се създаде Агенция за стратегически инициативи по придвижване на нови проекти. Агенцията да бъде създадена на обществени начала към председателя на правителството (т.е. към него, Владимир Путин) и да започне да се занимава с такива направления, като „новия бизнес”, „младите професионалисти” и „проекти за бъдещето”. В идеята също нямаше нищо принципно ново, но и премиерът явно нямаше такива претенции.
– Дайте да опитаме да направим тези неща на ново място – заключи той.
Трябва да кажа, че инициативата не предизвика бурно одобрение в залата. Доста по-голям ентусиазъм предизвика съобщението на премиера, че е абсолютно сигурно – Волгоград няма да бъде зачеркнат от списъка на градовете-домакини на Световното първенство по футбол през 2018 година.
– Как няма да оставим Волгоград! Не можем да победим без Сталинград! – възкликна лидерът на партията.
Путин се порадва и на ръста на раждаемостта и предложи на събранието да благодари с аплодисменти на виновниците за тази радост, които са в залата. Шефът на Руските държавни железници Владимир Якунин заръкопляска така, както го правят само родителите на детски празник.
В края на речта си Владимир Путин произнесе главното. То беше по-важно от всичко, което досега той бе говорил на всяка подобна конференция (а преди парламентарните избори такива ще има във всички федерални окръзи и почти навсякъде те вече преминаха). Явно му е дошло времето, при това именно в Сталинград, градът на най-високата бойна слава.
Лидерът на „Единна Русия” предложи да се създаде „това, което в практиката се нарича широк народен фронт”.
Залата се изправи на крака, като че всички тръгваха на фронта.
Под нестихващите аплодисменти премиерът обясни, че „в навечерието на важни политически събития такова нещо практикуват помежду си и десните, и левите… и националистите…”
В случая с Владимир Путин става дума за това, че тези, които споделят неговите идеи и мислите на „Единната Русия”, се обединяват на равна нога (лидерът на партията няколко пъти подчерта това) и отиват на избори (в широка мрежа, която не пропуска и най-дребната рибка).
Путин поясни, че в народния фронт могат да се обединят и профсъюзите, и женските, и младежките организации, и организациите на ветераните. И въобще всички, които мислят така, както лидерът на партията (а сега, очевидно, така ще мислят твърде много хора, включително и такива, които по-рано въобще не са мислили – просто са си живели и са си свиркали).
– Аз бих нарекъл това – още веднъж произнесе Владимир Путин и за да бъде точен, погледна в листа си (в крайна сметка трите думи, които сега ще произнесе, постоянно ще обозначават това, което предлага – както наречеш движението, така то ще се популяризира – б. а.) – Общоруски народен фронт. Струва ми се, че в навечерието на 9 май, особено във Волгоград, такава риторика е уместна.
Премиерът даде да се разбере какво ще получат тези, които тръгнат с него на избори и ги спечелят: организации, които не са имали никакъв шанс да попаднат в Държавната Дума, неочаквано ще получат мандати за членовете си. Има ли нещо по-сладко?
Поне на пръв поглед идеята няма недостатъци. „Единна Русия” по такъв начин привлича за изборите огромно количество организации, които са изглеждали аморфни не само на избирателите, но и на себе си. А сега ще гласуват за Владимир Путин и за „Единна Русия”, като при това са сигурни, че гласуват за себе си, а освен това са активно задействани в политическия процес и в националното обществено движение. Освен това, като бонус за своята дейност, наистина ще получат мандати, при това, както пак повтори Владимир Путин, на равна нога с другите организации.
Останалите партии явно следващата седмица ще скубят коси – може и косите на „Единна Русия” – просто защото на тях самите не им е хрумнала тази елементарна идея, която, освен всичко друго, активно е бивала използвана от разни движения в разни времена, както безжалостно подчерта в началото премиерът.
И руските комунисти, а и десните се опитваха да използват нещо подобно, но ограничаваха числото на участниците в своите коалиции с жестоко отсяване по признака идейно единомислие. А благодарение на това, че идеологическата база на „Единна Русия” е размита до крайност, към фронт като нейния с чиста съвест и леко сърце, даже танцувайки, може да се каже, ще се присъедини всяка обществена организация.
Първо сърцето на главата на независимите профсъюза Михаил Шмаков не издържа. Той викна, че напълно споделя идеята за създаването на Народния фронт, „защото това ще позволи на по-големи маси, отколкото членовете на „Единна Русия”, да участват в обществения живот”. След което си седна с облекчение.
Франц Клинцевич, делегат на конференцията, скочи след господин Шматков и каза, че ветераните от Афганистан и другите воини още преди тази конференция, на своя конгрес, молили да се помисли как да се предложи нещо такова.
– Вие мислихте – засмя се господин Путин – а ние предложихме.
– Селяните може ли да поддържат фронта? – разнесе се вик от залата.
– А жените?
– Може – кимна лидерът на партията. Така, значи, ще се получи плацдарм на руското обществено мнение. И така ще си осигурим поддръжка на нашата политика.
И сърцето на певицата Надежда Бабкина не издържа.
– Думите „Единна Русия” ме възбуждат, призна тя.
– Може нищо повече да не казвате, опита се да я успокои Владимир Путин, но това се оказа невъзможно.
Надежда Бабкина наистина не започна да говори, тя пя, като мимоходом осигури огромен бюджет за своя фестивал на народните изкуства, който ще премине под флага на „Единна Русия”.
А аз си мислех, че и песента „Вставай, страна огромная” прозвуча съвсем неслучайно на Мамаев курган вчера.
Сега остана една дреболия – страната наистина да стане.
Андрей Колесников
